Решение № 12253 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14529/2015 г.

Решение № 12253 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14529/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 2332/5.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1363/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], с което е отменен РА № Р-03-1402148-091-01/29.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 36/21.04.2015 г. на същия директор, с който на [фирма] - [населено място] за определени данъчни задължения за ДДС в общ размер от 13 991,30 лв. за периода на месеците декември 2010 г. и декември 2011 г. и лихви за забава общо в размер на 6 382,17 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията за това са развити подробно в касационната жалба, в която се акцентира на обстоятелството, че фактурите, издадени от 21 бр. доставчици се придружават от писмени обяснения на последните, дадени при извършени по време на ревизията писмени обяснения, както и от пътни листове, справки за движение на МПС и с данни за физическите лица, доставяли стоките. В този смисъл касационният жалбоподател излага оплакване, че е необоснован изводът на съда, че от събраните доказателства не се установявало по безспорен начин факта на получаване на стоките по процесните фактури. Твърди се в касационната жалба, че съдът е извършил неправилно преценка на доказателствата по делото. Изложени са и доводи, че освен фактурите и посочените по-горе доказателства, са налице и документи за заплащане на процесните стоки, писмени обяснения с уточнение как е станало транспортирането им и къде са получени стоките. Изложени са оплаквания, че неправилно от страна на съда не са зачетени протоколите за извършени насрещни проверки, обясненията на доставчиците, представените от тях фактури документите за плащане и др., изброени в касационната жалба доказателства. Налице е позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд по идентични казуси. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Тончева я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд [фирма], която е собственик на търговски обект - магазин в [населено място] е оспорила цитирания по-горе ревизионен акт, с който са определени данъчни задължения за ДДС в общ размер от 13 991,30 лв. за периода на месеците декември 2010 г. и декември 2011 г. и лихви за забава общо в размер на 6 382,17 лв. за получени стоки от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] по 1452 бр. фактури. Доставките са за различни стоки - тютюневи изделия, колбаси, хляб, млечни изделия, безалкохолни и др. Ревизията е била извършена по особения ред, тъй като според приходните органи са били налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Първоинстанционният съд за да отмени ревизионния акт е приел, че след преценка на доказателствата е установено, че не са налице доказателства, които да установяват по категоричен начин наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като фактурите не са скрепени с други доказателства за реално получаване/предаване, както и плащане на стоките. Предвид така установеното от съда е счетено, че няма доказателства, които да установят наличието на укрити приходи от едноличния търговец и неналична счетоводна отчетност. Според съда от представените придружителни документи не може да се направи извод за транспортиране на стоките, респ. предаването им, както и данни за плащане не се съдържат. Относно съдебно-счетоводната експертиза съдът е направил изводи, че от нея се установява, че ревизираното лице за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2010 г в счетоводството му не са налице отразяване на закупени стоки от посочените доставчици. Относно представените пътни листове не е налице означение на стоката - вид и количество, както и доставяне на конкретен адрес. О. на доставчиците, събрани в хода на ревизията от извършени насрещни проверки по реда на чл. 57, ал. 2, т. 1-3 ДОПК са общи, сочат на търговски отношения, но липсват данни за осъществяване на отделните обективирани във фактурите доставки, а относно обясненията за плащане, извършени "на ръка" съдът е счел, че те не се подкрепят от другите доказателства. Направен е извод в съдебното решение, че органите по приходите са се позовали на предположения с оглед характера на стоките и извършваната от търговеца дейност, както и че в хода на административното производство не била извършена инвентаризация и по този начин приходните органи не са ангажирали безспорни доказателства, че доставките са реално осъществени, респ. че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Видно от констатациите в ревизионния акт от извършените насрещни проверки на доставчиците на стоките, е установено че издадените от тях фактури са осчетоводени в техните счетоводства - в дневници за продажби, справки-декларации, отразени са в сметка 411 "Клиенти" и по сметки от гр. 70. От насрещните проверки ревизорите са приели, че стоките са получени от ревизирания търговец в склад на доставчиците или директно в търговския обект на получателя. Налице е и позоваване в ревизионния акт на обяснения от доставчиците, събрани по реда на чл. 57 ДОПК. В ревизионния акт се съдържат констатации, че процесните стоки са доставени на ревизираното лице, налице са издадени пътни листове, а в писмените обяснения е разяснено по какъв начин е станало транспортирането и предаването на стоките. Според приходните органи процесните доставки не са осчетоводени от получателя и това е дало основание да извършат ревизията по особения ред при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Първоинстанционният съд в обжалвания пред настоящата касационна инстанция съдебен акт е посочил, че от съвкупната преценка на доказателствата, събрани от ревизията не се установява по категоричен начин извършването на доставките от посочените доставчици, поради което не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. По какъв начин съдът е извършил тази съвкупна преценка не става ясно. В решението не е обсъдено нито едно от доказателствата, посочени в ревизионния акт, което сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Задължение на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК е да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Вместо това в обжалваното решение са изложени общи, а не конкретни мотиви, което е пречка настоящата съдебна инстанция да извърши проверка за законосъобразност. Съдът е следвало като има предвид, че доставките касаят тютюневи изделия и хранителни стоки във връзка с притежавания от ревизирания търговец магазин, да изследва механизма на доставките. Касае се за зареждане на магазин за тютюневи изделия и хранителни стоки, което изисква ежедневно получаване на стоки. Това означава, че не винаги се съставят протоколи за предаване/приемане на стоките, освен това голяма част от стоките са бързо ликвидни и малотрайни. В процесния случай приходните органи са приели от обясненията на доставчиците, документите за плащане, както и пътните листове, че се установяват реални доставки. Тези обяснения въобще не са обсъдени от първоинстанционния съд. Не е указано на страните, че могат да поискат разпит като свидетели на далите обясненията доставчици, както се предвижда от чл. 158 ДОПК. На практика решаващият съд е постановил решението си без да извърши обсъждане на доказателствата, поради което изводът, направен за липса на реални доставки не почива на преценка на доказателствата. Изразът "след съвкупна преценка", употребен от първоинстанционния съд не почива на реално осъществена такава. Позоваването от съда на съдебно-счетоводната експертиза не подкрепя крайния извод, направен в съдебното решение, защото експертизата само е потвърдила констатациите в ревизионния акт, че едноличният търговец не е отразил счетоводно издадените му фактури. Неизследването от съда на механизма на доставките, характерен за завеждане със стоки на магазини, какъвто е притежавания от ревизираното лице търговски обект, както и необсъждането на доказателствата, групирани по отделните доставчици, е довело до постановяване на решението му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито се поддържат и от касационния жалбоподател. Неизвършването от ревизиращите органи на инвентаризация, неправилно е прието от съда, че е довело до издаване на ревизионен акт, изграден на база предположения. Наистина, извод за реалност на доставките не може да бъде направен само от счетоводното отразяване на издадените от доставчиците фактури в техните счетоводства, нито от подписването на същите от получателя. Затова и задължение на първоинстанционния съд е да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата и предвид техния обем е следвало да ги групира по отделните доставчици, което не е направено. Мотивите са общи, а не конкретни и това не дава възможност на настоящата касационна инстанция проверка за спазване на приложимия материален данъчен закон. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доказателствата по делото поотделно по отделните доставчици и в съвкупност, поради което решението следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се върне делото на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след обсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност да постанови съдебния си акт. Предвид изхода на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение