Решение № 979 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение 3758/23.04.2024 г., постановено по адм. д. 3067/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна Ж. В. Г., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Пловдив е отменил заповед 1927 от 13.11.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Ж. В. Г., [ЕГН] на длъжност началник на отдел с ранг V старши, в Държавен фонд Земеделие, Областна дирекция Пловдив, отдел Регионална разплащателна агенция, считано от 13.11.2023 г., поради това, че държавния служител е назначен при неспазване условията по чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при липса на фактическите и правни основания за нейното издаване. Съдът е приел за безспорно установено, че в представената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед не се съдържат документи или данни, от които да е видно, че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. Макар съдът изрично да е указал това обстоятелство на ответника и да го е задължил да представи доказателства за наличието на предпоставката по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл още с разпореждането от 16.01.2024 г. за насрочване на делото в открито заседание, като такива доказателства не са били представени. Съдът посочва, че в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е била представена справка от Търговския регистър, каквато съдът също е направил в регистъра. От справката е видно, че жалбоподателят не е вписан в Търговския регистър в никакво качество. Поради което съдът е достигнал до извод, че не е доказано наличието на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Съдът посочва също, че по делото е налична декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗПКОНПИ за липса на обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 ЗДСл, подписана от Ж. В. Г., и декларираните факти и обстоятелства напълно съвпадат със справката от Търговския регистър. При тези факти съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Изводите на решаващия съд за липсата на приетото от органа материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение са правилни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл условия. Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Качеството на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация, е предвидено като нормативно ограничение, представляващо условие за несъвместимост в чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Ограничението цели препятстване конфликта на различните по характер лични и служебни интереси при изпълнение на държавната служба. В чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е въведено основание за прекратяване служебното правоотношение на държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, според което органът има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че: т. 7- държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението; Съответно за осъществяване фактическия състав на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл трябва да са налице следните елементи: 1. служебно правоотношение между страните; 2. държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7; 3. нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. От приетите по делото доказателства се установява, че в настоящия случай не са били налице всички елементи от посочения по-горе сложен фактически състав, за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, а именно: Към датата на прекратяване на служебното правоотношение служителя не е бил едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Казано по друг начин не се установява по делото държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7 и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Правилно и първовинстанционният съд посочва, че в самата заповед липсва конкретизация кои са неспазените специфични условия по чл.7 ЗДСл., дали по ал.1 или по ал.2, което представлява нарушаване на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед не съдържа мотиви за прекратяване на служебното правоотношение, а мотивите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са задължителен елемент от съдържанието на всеки административен акт, защото именно те дават представа на адресата на акта и заинтересованите лица за фактите, въз основа на които издателят на акта е формирал своето волеизявление. Липсата на мотиви, освен че води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, препятства самата съдебна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Предвид горното правилен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 5 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на Ж. В. Г. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция, но не в претендирания размер предвид своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 500 лева, който, макар и да е под минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив и съобразен с решението от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение