Решение № 1893 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2017 г.

Решение № 1893 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2017 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ц. Васев, в качеството му на изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, срещу решение № 7965 от 14.12.2016 г. по адм. дело № 81 по описа за 2016 г. на административен съд - София град. С него по жалба на Н. Костова са отменени негови заповеди № РД-01-701 от 18.06.2013 г. и № ЧР-2-41 от 19.06.2013 г., издадени на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДсл). С тях на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Н. Костова оспорва същата лично като неоснователна и чрез адв. Б. Тончева със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и депозирана писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 210 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на повторен съдебен контрол, в изпълнение на решение № 14298 от 29.12.2015 г. по адм. дело № 15603 по описа за 2014 г. на ВАС, пето отделение, са били заповед № РД-01-701 от 18.06.2013 г. и заповед № ЧР-2-41 от 19.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП). Те са издадени на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДсл). С тях на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В мотивите на сега обжалваното решение е изложена подробно фактическата обстановка по повод на развилото се дисциплинарно производство във връзка с направените възражения в първоинстанционната жалба относно неспазване на административнопроизводствените правила при издаване на актовете и спазване на материалноправните предпоставки, уредени в цит. правни норми.

Понеже спорът е бил повторно разглеждан от първоинстанционния съд, той изрично е посочил, че при това страните изрично са заявили, че няма да сочат нови доказателства, понеже такива са събрани, както и че спорните моменти са правни. Това са дали е налице дисциплинарно нарушение и води ли то до най-тежкото дисциплинарно наказание. Освен това съдът се е позовал и на чл. 244 от АПК относно задължителността на дадените от касационната инстанция указания по тълкуването и прилагането на закона, като е започнал с материалноправните предпоставки за налагане на наказанието.

В оспорения административен акт заповед № РД-01-701 от 18.06.2013 г. на изп. директор на АСП, а и съдът е посочил, жалбоподателят е заемал длъжността "началник отдел" в отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално подпомагане"-Враца. Посочено е, че тази заповед и другата, за прекратяване на служебното правоотношение, са издадени по повод завършила проверка по сигнал в Дирекция "Социално подпомагане"-Враца във връзка с публикация в медиите относно малтретиране на 5-годишно дете от майката и съжителстващото с нея лице.

Административният съд се е позовал и подробно е обсъдил вменените на лицето дисциплинарни нарушения, така посочени в заповедта. Те са:

• неосъществен ефективен контрол и методическо ръководство на цялостната работа на отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално подпомагане"-Враца по повод управление на случаите на петте деца на П. Григорова;

• иницииране вземането на необосновано решение за повторна реинтеграция в семейна среда на детето Ц. и сестрите му, въпреки наличието на очевидни рискови фактори за здравето и психоемоционалното развитие на същите;

• непроконтролиране и неадминистриране извършване на реална оценка на родителския капацитет на биологичната майка и съжителстващото с нея лице преди вземане на решението за повторна реинтеграция;

• некомплектност на водените от социален работник досиета на децата, като водените в тях случаи са формални и кратки, и не носят съществена информация;

• неконтролиране и администриране спазването на Стандарт 3 от Методиката за управление на случай, като при съществена промяна на обстоятелствата не е изготвян преглед на случая, който да съдържа план за действие оценка на потребностите.

• неконтролиране и администриране на съгласуването на всички планове за действие, както и причините за това несъгласуване;

• нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, което се изразява в непроконтролиране и администриране повече от шест месеца изготвянето на план за действие на детето К. В., настанено спешно в специализирана институция;

• неупражняване на ефективен последващ контрол върху дейността на служителя, водещ случаите на петте деца на П. Григорова, както на ефективен, законосъобразен и неформален последващ мониторинг за повторна реинтеграция на децата.

Така посочените нарушения са подробно анализирани от административния съд, както беше посочено по-горе и това е във връзка със събраните доказателства, включени в административната преписка - социални доклади, протоколи, справки и кореспонденция. Основният извод е, че твърдяните нарушения не се обосновават фактически с така посочените и приети доказателства. Направените записвания в мотивите на първата заповед са общи, неконкретни и необвързани с тях, с оглед на времето и мястото на извършване на нарушенията. Съдът е констатирал, че е водена кореспонденция по повод на случая, извършвани са проверки и посещения, срещи, съставяни са социални доклади, а и е налице писмо изх. № ЗД-ЗД-242-24 от 10.01.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Враца да се спре подаването на справки, понеже рискът за децата не е отпаднал, но е сведен до минимум. Не са конкретизирани задълженията на жалбоподателя от страна на административнонаказващия орган, които са нарушени, включително и на цит. методика за управление на случаи за закрила на деца в риск.

По повод на решението за повторна реинтеграция на децата съдът се е обосновал със съдебното решение по повод на прекратяване на настаняването в производство по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето. В него съдебният орган (районният съд) е направил преценка относно правнорелевантния факт за прекратяването на настаняването, а доколкото социалният доклад е обоснован, то той е резултат от служебната дейност на служителката, на жалбоподателя като началник отдел "Закрила на детето" и на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Враца.

По повод на твърдяното неконтролиране и неадминистриране извършването на реална оценка за родителския капацитет на майката, съдът се обосновал с осъществените проверки и срещи с майката и съжителстващото с нея лице, както и частичното реинтегриране на три от децата. Констатирано е, че за децата са полагани адекватни грижи, както и че те се отглеждат в спокойна среда. Цитирани са и социалните доклади, които са изготвяни от социален работник, съгласувани от жалбоподателя и подписвани от директора на дирекция "Социално подпомагане"-Враца. Съдът се е позовал и на осъществените посещения на адреса и срещи с майката на децата, както и на изготвена оценка за родителския капацитет от Център за обществена подкрепа - Община Враца, макар и частично да я кредитира. Във връзка с преценяване нарушенията на жалбоподателя административния съд е посочил, че не се установяват пропуски от негова страна при изпълнения на служебните задължения по повод оценката на този капацитет, още повече, че същият търпи промени във времето с оглед на конкретните обстоятелства и невъзможност за прогнозиране на човешкото поведение.

По повод на твърдените нарушения на Стандарти 3 "Спешна интеграция" от Методиката, според съда такива не са осъществени, понеже за децата веднага са вземани мерки за навременното им извеждане от семейството и настаняване в съответната институция. След повторната реинтеграция не е установен висок риск за тях. Също така не е установена съществена промяна в обстоятелствата до 5.04.2013 г., за да е налице нарушение от нея и на втория стандарт 9 "Преглед на случая".

По повод нарушенията формулирани като непроконтролиране и администриране съгласуването на всички планове за действие с майката, съдът категорично е приел, че липсва конкретизация, още повече, че отказът на родителите да ги съгласуват не може да бъде вменен във вина на жалбоподателя.

По повод нарушението, изразяващо се в неосъществен последващ контрол върху дейността на служителя, водещ случая, както и липсата на ефективен, законосъобразен и неформален мониторинг, съдът е счел, че от представените протоколи в преписката се констатират посещения на адреса, както и такива отстрана на майката и съжителстващото с нея лице в дирекцията "Социално подпомагане"-Враца.

Първото касационно възражение е относно неправилната преценка на доказателствата по делото, т. е. относно необоснованост на решението, още повече, че такива са ангажирани само от него касатора, а не и от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Действително той касаторът е представил и допълнителни такива в първото съдебно-административно производство, които са взети предвид от втория съдебен състав, но и те не са правилно преценени според него. Според него е необоснован и изводът относно немотивираността на заповедите от фактическа страна, понеже в първата са посочени конкретно точките от длъжностната характеристика на жалбоподателя, които са задълженията по служебната му функция. Според касатора съдът е направил обобщен извод, без конкретност.

Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на касатора, понеже съдът подробно е обсъдил оспорените актове и преди всичко първия, с оглед на обстоятелствата по делото. Видно е от съдържанието на същия в него са посочени нарушенията на адресата на акта, но те са общи. Съдът конкретно и последователно по групи нарушения е изложил изводите си относно фактите по делото, свързани с поведението на жалбоподателя по повод изпълнение на служебните му задължения като началник отдел "Закрила на детето", поведението на социалния работник, който води случая Дамянова, интеграцията и реинтеграцията на децата, настаняването им и прекратяване на същото в съответните институции, поведението на майката и съжителстващото с нея лице, както и родителския капацитет на майката. Освен това съдът ги е преценил във времето още повече, че случаят се води от м. юни 2010 г. след сигнал на д-р Янчева, а проверката е осъществена през период 9.04. -11.04.2013 г. за времето след сигнала.

При така изложената фактическа обстановка основните два извода на съда са свързани със спазването на материалния закон и административнопроизводствените правила. Във връзка с тях са двете останали касационни възражения относно неправилната преценка и извод за нарушаването им. Правилно съдът се е обосновал с нарушаване на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл поради липсата на посочените реквизити. Липсват конкретни дати или времеви периоди, на които или за които се твърди извършване на нарушенията, като такива липсват и в протокола на дисциплинарния съвет. За две от нарушенията са посочени доклади и заповеди. Съответни на доказателствата по делото са и изводите на съда относно недоказаност на извършените нарушения, както и че случаят, по повод на който е започнало дисциплинарното производство е резултат от виновното неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Липсват и мотиви относно тежестта на нарушението, неговите последици, както отчитане и на възраженията на адресата на първата заповед. Явяват се нарушени разпоредбите на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, понеже жалбоподателят е изслушан, но дадените от него обяснения не са анализирани и съобразени в мотивите на административнонаказващия орган. Така се явява нарушена и нормата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, в която изрично се посочва, че следва да се изяснят фактите и обстоятелствата по нарушението. Правилна е преценката, че административният орган не е съобразил и обстоятелствата относно липсата на други дисциплинарни нарушения и наказания на лицето, дадените му оценки за изпълнение на служебните задължения за 2011 г. и за 2012 г., което обосновава и извод за несъобразяване тежестта на нарушението с вида на наказанието, както и постигане на целта на закона. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора по делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а ответната страна не е представила доказателства за осъществени съдебни разноски в касационната инстанция.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение