Решение № 4342 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2020 г.

Решение № 4342 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Аспарухово" – Община Варна против решение № 1477 от 15.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1382/2020 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците – Д. У. и М. У., в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед № КС-225-А-3/14.05.2020 г. на кмета на район "Аспарухово", Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "едноетажна сграда", находяща се в гр. Варна, [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира, че сградата, която е наредено да бъде премахната съществува поне от 1979 г., която назад във времето е пристроявана, а през 2019 г. са извършвани СМР. Приема, че с оспорената заповед е наредено премахването на цялата сграда, а от събраните по делото доказателства е установено, че ново строителство е изпълнено само в част от сградата със застроена площ от 57 кв. м., като частта от сградата от запад и юг е запазена и не е извършвано ново строителство. Съдът приема, че в обема на сградата от юг има допълнителни помещения, които са обособени като самостоятелно жилище, част от които са показани в окомерната скица към констативния акт като ново строителство, което е опровергано от събраните по делото доказателства. Прави извод, че описаното в констативния протокол и оспорената заповед ново строителство през 2019 г. не засяга съществуващата сграда в степен, която да обуслови извод за пълна реконструкция, а новоизградената част може да се определи като пристрояване към съществуваща сграда. Констатира, че с оспорената заповед е наредено да се премахне цялата сграда, без да се изследва възможността да се премахне само част от нея и да се прецени търпимостта на строеж в останалата му част. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесната сграда е изградена преди 1979 г. Последната съществува в кадастралния план от 1958 и 1978 г., като към 1978 г. към сградата е добавено застрояване от североизток и югозапад. По настоящем сградата се състои от няколко самостоятелни жилища, като в източната част е извършено ново строителство с площ от 57 кв. м., на което е изпълнен и нов покрив. В останалата част жилищната сграда е съществуваща и не е извършено ново строителство. По делото не са ангажирани доказателства, сградата като цяло да е построена със строителни книжа. В този смисъл правилно съдът приема, че следва да се извърши преценка за търпимостта на сградата в частта й, в която не е извършено ново строителство, но независимо от това не извършва проверка за търпимостта на сградата в тази й част, предвид годината на построяването й. Ето защо обжалваното решение в частта относно търпимостта на строежа е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Обстоятелството относно търпимостта на строежа задължително се установява от административния орган. В случая преценката за търпимостта на строежа в оспорената заповед е направена формално като липсват каквито и да било фактически установявания и мотиви в тази насока. В този случай, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи дали строежът е търпим или не. В обжалваното решение не е изследвана търпимостта на частта от строежа, за която е установено, че не е засегната от извършеното строителство през 2019 г. Липсата на мотиви относно търпимостта на строежа в посочената му част препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилността на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства за наличие на изискванията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид установената по делото година на извършване на строежа, в частта му, в която не е осъществено ново строителство. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,