Решение № 7453 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2018 г.

Решение № 7453 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б., против решение № 7816 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 907/2017 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу решение, обективирано в писмо изх. № 112-1/07.12.2016 г. на директора на Професионална гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд", гр. София, по заявление /вх. № 94-19386/24.10.2016 г. в МОН/ за предоставяне достъп до обществена информация. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директора на Професионална гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд", в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че поисканата информация от т. 1 до т. 6 в заявление от 24.10.2016 г. има характер на обществена и същата е предоставена на заявителя с оспореното писмо изх. № 112-1/07.12.2016 г. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Съображенията на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради "свръхпетитум" не се кредитират. Жалбата на Б. е подадена срещу мълчалив отказ по заявлението му, а относно полученото от оспорващия писмо изх. № 112-1/07.12.2016 г. в жалбата до АССГ са изложени възражения, че същото не е решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът правилно е разгледал този изричен акт като предмет на производството, като е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по чл. 168 от АПК в цялост. Правилни са изводите са съда, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че исканата от касатора информация, която има характер на обществена съобразно т. 1 до т. 6 от подаденото заявление/подробно описана в първоинстанционното решение/, е предоставена с процесното писмо изх. № 112-1/07.12.2016 г. Частта от поисканите данни, извън предоставените такива в оспорения акт не попадат в легалната дефиниция на понятието "обществена информация" по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Предвид съдържанието на понятието обществен живот, а именно живота на обществото като група хора, може да се приеме, че част от исканата в процесното заявление информация, а именно предоставената с оспореното писмо, е свързана с живота на обществото като група хора т. е. има характер на обществена информация, но в случая предвид изложеното в заявлението за достъп и възприетото от законодателя разрешение следва заявената информация да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предоставянето на "минимални налични данни" и "минимални данни" по терминологията, използвана от заявителя в т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 и конкретизирана детайлно към всяка точка от заявлението за достъп, включително относно предоставяне на определени документи в качеството им на материален носител на информация не може да формира мнение за дейността на задължения субект, а цели събиране на сведения с оглед интереси на заявителя извън обхвата на ЗДОИ. Споделят се заключенията на АССГ за предоставените данни по т. 6 от заявлението. Относно цитирания в писмото на задължения субект АПДС № 03033 молителя има право да извърши съответната справка по предвидения за това специален ред- чл. 77 ЗДС при ограничено право на достъп по ЗДОИ съгласно чл. 4, ал. 1 от с. з. Останалите доводи в касационната жалба са неоснователни и не се обсъждат от настоящия състав, тъй като касаят обстоятелства относими обществена информация по см. на чл. 2 от ЗДОИ, а както се отбеляза по-горе за данните извън посочените в оспореното писмо не представляват обществена информация, тъй като за същите липсва кумулативната предпоставка по чл. 2, ал. 1, предл. последно от ЗДОИ. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Не се установява нарушение от решаващия състав на принципа за равенство по чл. 8 от АПК. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Съдът правилно не е уважил исканията за допускане на експертизи, тъй като същите са неотносими към предмета на производството поради факта, че въпросът относно характера на търсената информация и дали същата е предоставена или не на заявителя е правен. Противно на тезата на касатора решението на АССГ е мотивирано. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след обсъждане на релевантните за спора факти, включително и доводите на страните. Не е налице и необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответната не следва са се уважава, тъй като по делото лисват данни за сторени разноски пред касационната инстанция от директора на Професионална гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение