Решение № 7067 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2014. г.

Решение № 7067 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2014. г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1056 от 8.05.2014 г. по адм. дело № 676/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен РА № 031203873 от 26.04.2013 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с решение № 520 от 13.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на Жельо Иванов Петков, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР от гр. Варна, ж. к. "Младост" № 105, вх. 1, ет. 2, ап. 6 е определен за внасяне данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лицa (ЗОДФЛ) (отм.) за 2004 г. в размер на 11 275.80 лв., както и лихви за забава в размер на 10 921.66 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Съдът неправилно е приел, че посоченото лице във втората заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) не е било компетентно да издаде спорния ревизионен акт. Иска се отмяна на спорното решение и произнасяне по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Жельо Иванов Петков не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. По делото няма спор за фактите. Спорен се явява въпросът, дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Първоинстанционният съд е обявил спорния ревизионен акт е нищожен. За да постанови този резултат съдът е приел, че на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е издадена ЗОКО № К 1203873 от 21.12.2012 г., с която е определена Марина Михайлова Димитрова за компетентен орган по издаването на ревизионния акт. По- късно е издадена ЗОКО № К 1203873_1 от 21.12.2012 г., с която е определена Мария Господинова Тонева за компетентен орган по издаването на ревизионния акт. Процесният ревизионен акт е издаден от Мария Тонева. По делото липсват доказателства, защо са издадени две ЗОКО и не може да се направи извод, кое лице е компетентно да издаде спорния ревизионния акт. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от некомпетентен орган, предвид двете издадени ЗОКО и поради това е обявил ревизионния акт за нищожен. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд не е дал указания на органа по приходите, относно ангажирането на доказателства за определянето на компетентен орган за издаване на процесния ревизионен акт, след като е констатирал, че са приложени две ЗОКО и е направил неправилен извод, че ревизионния акт е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1103739 от 19.09.2011 г., изменена със ЗВР № 1104745 от 29.11.2011 г., № 1104883 от 12.12.2011 г., № 1203622 от 22.10.2012 г. и № 1203873 от 9.11.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. По делото са представени Заповед № Д-10 от 3.01.2014 г. и Заповед № 1597 от 1.11.2012 г., с които се определят органи по приходите, оправомощени да издават ЗВР, съгласно чл. 112 ДОПК. Към датата на издаване на ЗВР № 1103739 от 19.09.2011 г. компетентен орган да издаде заповедта е била Анелия Цветозарова Бонева - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. На основание чл. 117 ДОПК е съставен Ревизионен доклад № 1203873 от 21.12.2012 г. Видно от представените доказателства, към датата на издаване на ревизионния доклад, съгласно приложение № 1 към Заповед № 1597 от 1.11.2012 г., производството е преразпределено от Анелия Цветлозарова Бонева, към Минко Цочев Михалски - възлагащ орган, считано от 1.11.2012 г. Със Заповед № Д-1599 от 1.11.2012 г. на Минко Михалски са му предоставени правомощия да издава ЗОКО. Компетентният орган е издал ЗОКО № К 1203873 от 21.12.2012 г., с която за компетентен орган за издаване на ревизионния акт е определена Мариана Михайлова Димитрова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна. Поради вътрешна реорганизация в ТД на НАП - Варна, със Заповед № Д-1 от 2.01.2013 г. за функциите на ръководители на екипи в сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, считано от 2.01.2013 г., на мястото на Мариана Димитрова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна е определена Мария Тонева - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна до провеждане на процедура за избор на ръководители на екипи. Във връзка с извършените промени Минко Михалски е издал ЗОКО № К 1203873_1 от 29.03.2013 г., с която Мария Господинова Тонева е определена за компетентен орган за издаване на ревизионния акт. На основание чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК е издаден спорният ревизионен акт от определеното лице с втората ЗОКО. Видно от представените доказателства, в правомощията на Минко Михалски е да издаде ЗОКО, респективно да възложи на друг орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, различен от първоначално определения, да състави ревизионния акт. В цитираната разпоредба не е регламентирана забрана за определяне на друг орган да издаде ревизионен акт, респективно за допустимост на такава промяна само в конкретно определени от законодателя случаи. Органът, компетентен да издаде ЗОКО има оперативна самостоятелност да издаде нова ЗОКО и е без значение какви са конкретните причини за промяната на първоначално определения орган. След като по делото няма спор за това, че органът, на който е възложена компетентност да издава ЗОКО, е определил със ЗОКО орган по приходите и ревизионния акт е издаден от този орган в съответствие с правомощията му, определени от ТД на НАП, издаденият ревизионен акт се явява валиден. По изложените съображения и като е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. Разноските по водене на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение