Решение № 39 от 19.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 434/2008 г.

Решение № 39 от 19.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 434/2008 г., I о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на едноличния търговец Н. Г. Х. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата "Н", подадена против въззивното решение № 60 на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Б, от 12.ХI.2007 г., постановено по гр. д. № 179/2000 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 55-и с-в, от 20.V.1997 г. по гр. д. № 2721/93 г. - за признаването за установено по иска на М. З. Ц. от София с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен срещу ответниците: "Ф" ЕАД - София, настоящия касатор Е. "Н" - София, К. П. Б. от София, Л. С. С. от София, А. Ю. П. от София и И. П. Ц. от същия град, че съществува арендно правоотношение по договор от 25 юни 1990 г. за предоставяне ползването под аренда на едно ателие за услуги (за ремонт на битови електроуреди), находящо се в гр. С., бул. "В." № .., който по онова време бил сключен между бившата общинска фирма "Ф." - София, от една страна - като арендодател, и, от друга, ищеца, ЕТ - касатор и останалите физически лица-ответници по иска, в съвместното им качество им на арендатори на този обект. Оплакванията на касатора Е. Н. Г. Х. от София са както за нищожност на атакувания съдебен акт (като издаден от незаконен състав), така и за неговата процесуална недопустимост, а също и за постановяване на въззивното решение на СГС при пороци, обективиращи приложението и на трите основания за касирането му като неправилно, визирани в текста на член 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Инвокирани са доводи, че в нарушение на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.) въззивната инстанция не била взела предвид обстоятелство, настъпила в течение на процеса, а именно, че още на датата 25 юни 1993 г. процесният аренден договор бил прекратен с изтичането на 3-годишния срок по чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППУСД (отм.). Поради това касаторът Х. претендира или обезсилване на решенията и прекратяване на исковото производство или отменяване на обжалваното въззивно решение на СГС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който установителният иск на М. З. Ц. от София да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По реда на чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалата преди постъпване на касационната жалба ответница К. П. Б. от София са били конституирани като ответници в настоящето производство нейните синове: Ц. А. Ц. и П. А. Ц. - двамата от гр. С. Както те, така и останалите ответници по касация, не са ангажирали становища по основателността на оплакванията за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на Е. Н. Г. Х. от София е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По оплакването за нищожност на обжалваното въззивно решение, като постановено от незаконен състав на СГС: Оплакването е инвокирано с довод на касатора Х., че един от членовете на съдебния състав не бил участвал в произнасянето на въззивното решение, в какъвто смисъл е изрично отбелязване за причината то да се окаже неподписано от него. Съгласно чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.) решението се подписва "от всички съдии, взели участие в постановяването му". Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят на състава или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. По аргумент от текста на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното въззивно решение на СГС е следвало да бъде постановено от трима съдии, процедиращи съобразно императивните правила на чл. 187 ГПК (отм.): след надлежно проведено тайно съвещание на участвалите в заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, по мнозинство на техните гласове, без право на който и да е от тези трима съдии да се въздържи от гласуване. Видно от протокола за последното открито съдебно заседание от 22.III.2004 г. по делото, с което е било приключено съдебното дирене пред въззивната инстанция и даден ход за прения на страните по спора, е, че съдебният състав е бил формиран от точно тези съдии, чиито имена, съобразно изискването на чл. 189, ал. 21, б. "б" ГПК (отм.), фигурират в съдържанието на обжалваното решение: председател К. В., старши член В. Й. и младши съдията М. Л. В случая старшият член не е подписал обжалваното решение, докладвано от мл. съдията Л., посочвайки като причина за своя отказ, че този съдебен акт не е бил произнесен с негово участие, а само му е бил поднесен за подпис. Обявяването му е станало в срочната книга на въззивния съд след изтичането на близо три години и 7 месеца от изтичането на срока по чл. 190 ГПК (отм.). При тези данни по делото се налага извод, че съдебният състав, издал обжалваното въззивно решение, е бил двучленен - вместо предписаният от закона тричленен такъв (чл. 208, ал. 1 ГПК - отм.). Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката (арг. чл. 132, ал. 2 ЗСВ) постановки по т. 15 на ППВС № 1/1985 г. in fine, "при отказ от неподписалия член на съдебния състав да подпише съдебния акт е налице основание за обявяване на обжалваното решение за нищожно." В този смисъл е и Р. № 154/29.IV.1999 г., постановено по гр. д. № 91/1998 г. от 5-членен с-в на ГК на ВКС (Сб. СП на ГК на ВКС за 1999 г., пор. № 10, стр. 14-16). Допълнителното съображение на настоящата инстанция в хода на присъщата й служебна проверка за нищожност на обжалваното въззивно решение на СГС обаче, се основава на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ЗСВ (отм.), според която младшите съдии се назначават в окръжните съдилища (какъвто в случая е бил СГС) за срок от 2 години, но с възможността за продължаване на този срок с още 6 месеца. Ето защо, дори ако се приеме, че датата, когато е приключило разглеждането на делото пред СГС, съвпада с първия работен ден на младши съдията-докладчик М. Л., срокът на назначението му с този статут в СГС ще следва да се счита изтекъл, вкл. с предвиденото по закон негово продължение, най-късно до 22.IХ.2006 г. Следователно макар М. Л. да е бил младши съдия, назначен в СГС, към датата на последното заседание по делото във въззивната инстанция, той очевидно не би могъл да има качеството на съдия в този съд (СГС) към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение - 12.ХI.2007 г. С оглед изложеното се налага извод, че по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) обжалваното от Е. Н. Г. Х. от София въззивното решение на СГС представлява нищожен съдебен акт, спрямо който, съгласно чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), са приложими правилата на чл. 209 от същия процесуален закон (отм.): според ал. 2 от цитирания законов текст ще следва да бъде прогласена нищожността на това решение, като делото бъде върнато на същия въззивен съд - за ново разглеждане от друг негов състав, с оглед надлежното му произнасяне по съществото на спора с валиден съдебен акт. Предвид констатацията за нищожност на обжалваното въззивно решение не следва да бъдат обсъждани останалите оплаквания на касатора Н. Г. Х. от София за недопустимост, респ. за неправилност на този съдебен акт на СГС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение