Решение № 166 от 13.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104747/2022 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. М. и П. М. П., подадена чрез процесуалния им представител адв.Й., срещу въззивно решение от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д. №143/2022г. на Окръжен съд – Видин, с което е прогласена за нищожна при условията на чл.26, ал.1 ЗЗД клаузата на чл.32 от сключения между М. П. М. и П. М. П., като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, „Евангелска Презвитерианска църква в София“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „Мастер ВД“ ЕООД-Видин като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ договор, наречен Споразумения от 08.08.2019г., като противоречаща на добрите нрави и с което въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 28.02.2022г. по гр.д.№459/2021г. на Районен съд – Видин за отхвърляне на предявения от М. П. М. и П. М. П. срещу „Мастер ВД“ ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1841 от 26.06.2023г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „за задължението на съда да съобщи на страните по делото и да посочи, чрез допълване доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността на клауза от процесен договор, както и да даде указания на страните за изразяване на становище и ангажиране на доказателства във връзка с това произнасяне“. Касационното обжалване е допуснато, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба „Мастер ВД“ ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е прогласена за нищожна при условията на чл.26, ал.1 ЗЗД клаузата на чл.32 /на неизпълнение на която е основан предявения иск/ от сключения между М. П. М. и П. М. П., като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, „Евангелска Презвитерианска църква в София“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „Мастер ВД“ ЕООД-Видин като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ договор, наречен Споразумения от 08.08.2019г., като противоречаща на добрите нрави и с което въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на предявения от М. П. М. и П. М. П. срещу „Мастер ВД“ ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищците имат вземания към ответното дружество в размер на сумата 10 000лв., съставляваща дължимо неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по Споразумение от 08.08.2019г., както и законна лихва за забава 10.02.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№2999/20202г. на Районен съд – Видин. За да постанови този резултат, съдът е приел, че: при сключване на процесния договор, респ. на чл.32 от споразумението, е налице нарушаване на добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/ и в тази част договорът следва да бъде обявен за нищожен. Въззивното решение е валидно и допустимо. Съгласно приетото в мотивите на тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС: „Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.“ Посоченият в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ред, по който процедира съдът е следният: въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд не е процедирал по този ред, поради което на основание чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение