Решение № 13519 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2018 г.

Решение № 13519 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Дичева, от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Стефанова срещу решение № 1768 от 31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1762/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея срещу община Бургас искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата в размер над 300 лева до претендирания от 600 лева и за неимуществени вреди за сумата в размер на 300 лева, претърпени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от заместник-кмета на община Бургас, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Излагат се доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове в претендирания размер, както се присъдят в пълен размер направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по предявените от С. Дичева против община Бургас обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди със сума в размер на 600 лева и на неимуществени такива в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от предявяването им до окончателното изплащане. Исковете се основават на отменено по съдебен ред наказателно постановление на заместник кмет на община Бургас, с което на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Искът за причинни неимуществени вреди се основава на причинен силен емоционален стрес от съставянето на акта, наложената глоба и последвалия съдебен процес. Искът за причинени имуществени веди се основава на сторените в хода на съдебното производство по отмяна на обжалваното наказателно постановление разноски – адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди за сума в размер на 300 лева. Отхвърлил е този иск в останалата му част до претендирания размер от 600 лева, както и изцяло този за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неоснователни и е осъдил община Бургас да заплати на ищеца разноски по производството съобразно уважената част. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника единствено по предявения иск за имуществени вреди, но същия е редуциран до размера от 300 лева при приложението на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). с оглед обема на осъществената правна помощ и предмета и характера на производството пред съда. По отношение на иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищцата, като пряка и непосредствена последица от издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен като недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението в обжалваните му части е постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер и недоказаност на този за причинени неимуществени вреди. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. В съответствие с ТР № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗА е изводът на първоинстанционния съд за частична неоснователност на предявения иск за имуществени вреди. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в случая за възмездяване на разноските, понесени от страните по административнонаказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители възнаграждение. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно този хонорар да е справедлив и обоснован. Съдът е компетентен да прецени това обстоятелство в производството по ЗОДОВ, което в случая е сторено с обжалваното решение. Не намират опора в събраните по делото доказателства твърденията в касационната жалба за различен от приетия от първоинстанционния съд обем на работа, осъществен въз основа на сключения договор за правна помощ, основаващ договорения размер на адвокатското възнаграждение. Правната помощ е договорена и се изразява единствено в процесуално представителство в проведеното единствено съдебно заседание, след което е постановено и съдебното решение. До този момент всички процесуални действия са извършени лично от жалбоподателката, ищца в производството по чл. 203 и сл. АПК. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, като докаже, че те са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Обосновано е прието в обжалваното решение, че от свидетелските показания не се установяват факти, релевантни за делото и обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. От съдържанието им не следва извод да са претърпени от ищцата конкретни вреди, посочени в исковата молба, като непосредствена последица от издаването на отменения акт. От свидетелските показания не се установява обективно състояние, обуславящо основателност и доказаност на претенциите. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаване на предявения иск, които настоящата инстанция споделя. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. последно ЗОДОВ, съдът е присъдел на ищцата разноски по делото, а при този изход на спора искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение