Решение № 6753 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2019 г.

Решение № 6753 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2019 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Транс-ВН 2013" ЕООД, със седалище в с. М., Община Столична, против решение № 6099/24.10.2018 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД по адм. дело № 499 по описа за 2018 година, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № Р–22221716002962–091–001/26.01.2017 г., издаден от възложител на ревизията и ръководител на ревизията, органи от ТД на НАП-С. в частта, с която е потвърден с решение № 1871/24.11.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 84 845. 03 лева главница и 17 771. 98 лева лихви по фактури, издадени от фирми-доставчици, посочени в решението. Твърди се, че решението е неправилно като се поддържат доводите от първоначалната жалба, че не е спазен редът по ДОПК за връчване на съобщения на доставчиците, че дружеството-получател е добросъвестен търговец и доставките са свързани с дейността му, като не носи отговорност за липса на нужните активи и достатъчен брой заети лица при доставчиците, за неустановен произход на стоките, за недоказано транспортиране, тъй като липсват данни за негово знание или участие в данъчна измама. Позовава се на решения на Съда на Европейския съюз. Иска отмяна на решение и съответно, отмяна на ревизионния акт. В представена от упълномощен акв. Д. Г. молба се поддържа касационната жалба и се претендира заплащане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не е представляван. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С., чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Перпериева прави искане за постановяване на решение, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА с установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 2014 г. и 2015 г. във връзка с отказан данъчен кредит по фактури с посочени доставчици, поради липса на доказана реалност на доставки на стоки и услуги и предпоставки по чл. 68 и чл. 69, във вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Съдът е изложил мотиви за валидността на РА като издаден от компетентни органи и подписани с квалифициран електронен подпис, доказани с разпечатки на файлове за удостоверения и проверки на КЕП и файлове с документи на електронен носител. Изложени са мотиви по същество с крайния извод, че акта е законосъобразен като правилно е приложен материалния закон. Направен е от съда последователен анализ на предмета на доставките по процесните фактури и свързаните с тях необходими за доказване относими данни, фактическата и правна установеност, която е следната: Доставките от "Риом Дива" ЕООД и "Янев Комерс" ЕООД са за консултантски услуги, реклама в електронни медии и рекламни материали. Доставчиците не са открити на адресите им. От страна на жалбоподателя са представени единствено фактурите. Издадените фактури са с предмет 200 бр. рекламни линийки, 250 бр. рекламни химикали, 125 бр. рекламни бележници, 160 бр. рекламни тефтери, 2500 бр. рекламни брошури, 210 бр. рекламен пепелник лукс, 500 бр. рекламни ключодържатели, 2815 бр. рекламни тениски, шапки, тефтери, химикали, запалки, календари, брошури, реклама в електронни медии, консултански услуги. За фактурираните консултантски услуги е представен договор от 25.03.2014 година, съгласно който възложителя възлага на консултанта – изпълнител да извърши писмени и устни консултации и маркетингови проучвания, необходими на възложителя. Няма доказателства за вида на консултантските услуги, кой ги е извършил, къде са извършени и от кого са извършени. По отношение и на двамата доставчика няма приемо – предавателни протоколи, удостоверяващи предаването на рекламните материали. Няма доказателства за реално извършени реклами в електронните медии, не са представени и изработените рекламни материали. Липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците е косвено доказателство, че предметът на доставките не е изпълнен, поради обективна невъзможност за това. Допълнителен аргумент е, че след като в процесните данъчни периоди ревизираното дружество е доставяло услуги единствено на [фирма] не става ясно за какво са необходими рекламните и маркетинговите услуги, както и рекламните материали, за които няма фактическа установеност и води до извод за липса на икономическа обоснованост. Доставките на материали, ремонти и услуги са фактурирани от: "Трабуко" ЕООД д. п. м. 01., 03., 04., м. 05., м. 06., м. 07., м. 08. 2014 г., "Волтер" ЕООД за д. п. м. 09. 2014 г., "Ренкил БГ" ЕООД за м. 10. 2014 г., "Ай Сток" ЕООД за д. п. м. 12. 2014 г. и м. 02. 2015 г., "Стройком БМ" ЕООД за д. п. м. 01. 2015 г., "Си Билд Комерс" ЕООД за д. п. м. 03. 2015 г., "Лоджистикс Груп" ЕООД за д. п. м. 04, 05, 07. 2015 г., "Вла - Нед" ЕООД за д. п. м. 08, 09, 11. 2015 г., "Гит-К 2010" ЕООД за д. п. м. 12. 2015 г. Предмет на фактурите са материали - гуми, масла, работно облекло, ремонтни услуги - ремонт на двигател и диференциал на камион, като в една част от фактурите материалите са конкретизирани по вид. Към част от фактурите има приложени фискални бонове от регистрирано в НАП фискално устройство, за други - не съществува доказано плащане. За някои от доставките има представени приемо-предавателни протоколи, но поради това, че не е посочено място на доставка, липсват данни за лицата, положили подписи, а в някои липсват и подписи за доставчик, в други липсват подписи за получател и поради неоткриване на доставчиците на адресите им, така представените приемо-предавателни протоколи не са с доказателствена стойност, поради това че не са потвърдени от доставчика. В обясненията на управителя на ревизираното дружество е посочен начина на контакт с доставчиците, начина на доставка с подвижна работилница и мястото на изпълнение на услугите - Открит рудник, първи участък, гр. П., където се твърди, че се намира техниката на ревизираното дружество. Не са опровергани констатациите на ревизията, свързани с насрещните проверки на доставчиците. Липсва установеност за влагането на фактурираните авточасти и извършени ремонти на активи на дружеството. Относно възраженията, свързани с извършено плащане в брой, по отношение на част от фактурите има издадени фискални бонове, но е констатирано разминаване между датите на фактурите и датите на фискалните бонове относно "Си Билд Комерс" ЕООД, фактурите за д. п. м. 03. 2015 г., а фискалните бонове от м. 04. 2015 г. и за "Ренкил БГ" ЕООД фактурите за д. п. м. 10. 2014 г., а фискалните бонове от м. 11. 2014 г. За "Гит-К 2010" ЕООД за д. п. м. 12. 2015 г. и за "Вла - Нед" ЕООД за д. п. м. 08, 09, 11. 2015 г. за налице фискални бонове към фактурите, издадени от регистрирано в НАП фискално устройство с посочен търговски обект, но при насрещните проверки от органите на НАП на посочените адреси не са открити доставчиците, нито техни търговски обекти. Тези констатации не са опровергани от ревизираното лице. В ревизионният доклад са изложени фактически и правни мотиви за непризнаване реалност на фактурираните доставки, като при липса на обективни данни за реално осъществени доставки на посочените във фактурите стоки и услуги, няма как получателя да не е знаел, че същите не документират реални доставки, а отразяват фиктивни такива и са използвани с цел злоупотреба с право - намаляване на размера на задълженията по ЗДДС, респективно - увеличаване размера на ДДС за възстановяване. По делото не са ангажирани надлежни доказателства, свързани със спецификата на стоките и услугите. Единствено счетоводното отразяване и съставянето на първични документи - фактури, което е потвърдено с приетата ССчЕ, с изключение на 2 бр. фактури, които липсват при ревизираното дружество, не означава, че данъчно събитие реално е настъпило. Вещото лице също не е имало достъп до счетоводство на доставчиците. По аргумент от § 2 на ДР от ДОПК, правила относно разпределението на доказателствената тежест са приложими от АПК и ГПК и на основание, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 2 АПК основното задължение на ревизирания субект, жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство, е да докаже по безспорен начин всички факти, въз основа на които възниква и е упражнено правото му на данъчен кредит, основно свързани с доказване реалността на фактурираните доставки. В хода на съдебното производство са дадени указания на жалбоподателя от съда, във връзка с доказателствената му тежест, но от негова страна не са представени доказателства, които да установяват посочените факти, респективно да водят до различни правни изводи от направените от приходната администрация. Няма ангажирани доказателства, че ремонтните работи и доставката на авточасти и то в посочените обеми реално са изпълнени. Доставчиците нямат ресурс с който да осъществят фактурираните услуги и не разполагат с авточастите, предмет на доставката и въпреки, че нередностите при доставчиците е тяхна отговорност, а не на получателя на доставките, съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект е този, който трябва да докаже твърдените изгодни за него факти и обстоятелства, касаещи възникнало в негова полза право на приспадане и да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за упражняването му. В настоящия случай в хода на ревизията ревизираното лице не е представило в пълен обем изисканите му първични и вторични счетоводни документи, във връзка с констатациите при извършени насрещни проверки на всеки един от доставчиците. Такива доказателства не е ангажирал и в хода на съдебното производство. Жалбоподателят е имал възможност и в хода на съдебното производство да защита правата си като докаже фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, за което са му дадени и конкретни указания за доказателствената тежест в процеса, а именно, че следва да докаже реално извършване на доставките по фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит. Според обясненията на управителя на жалбоподателя, всички доставки на стоки и услуги с процесните фактури са във връзка с последващи облагаеми доставки към посочен клиент, извършвани от дружеството на обект "Открит рудник – първи участък", гр. П.. По същество обаче не се доказва изпълнение на услуги или предаване на стоки от доставчика на получателя. Липсват реални доставки по спорните фактури като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Наличието на издадена данъчна фактура не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Съставянето и ползването на документи, които не отразяват реални стопански операции е доказателство за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами и злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС, като в този смисъл са изложени мотиви в издадения административен акт от органите по приходите - за злоупотреба с право от страна на ревизираното дружество. Регистрирано лице по ЗДДС има право да приспадне от данъчните си задължения по по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС данъчен кредит за получени от него стоки и/или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, но при доказано данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Правото на приспадане на ДК е налице, освен при притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, при наличие на реалност на престацията - получаване на доставките на стоки и услуги, предмет на фактурите, по които е ползван ДК. При недоказана реално осъществена престация или при наличие на някоя от хипотезите, уредени в разпоредбата на чл. 70 ЗДДС и представляващи отрицателни предпоставки, не е налице данъчно събитие, респективно не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получателя, дори и да са спазени формалните счетоводни изисквания. Спорът по делото е относно това дали доставките на стоки и услуги са реално осъществени и получени от РЛ и при недоказаност на относимите положителни факти от страна на дружеството жалбоподател, правилен е крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед направеното искане и осъществена защита се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3063 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение