Решение № 139 от 20.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 394/2011 г.

Решение № 139 от 20.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 394/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. [фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 43 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 2035/2010 г. Ответникът А. Е. Е. изразява становище, че решението е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по материалноправния въпрос: може ли органът по чл. 3 ЗППДОП (отм.) да прехвърли на купувача земя при приватизация на обособена част от имуществото на преобразувано в търговско дружество държавно предприятие или това е разрешено в хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.) само при приватизация на непреобразувани държавни или общински предприятия, както и на обособени части от тях и незавършени обекти на строителството, които са държавна или общинска собственост. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: ЗППДОП (отм.) съгласно чл. 1 урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Според легалните определения в чл. 1, ал. 1 и 2 ЗППДОП (отм.) преобразуването представлява разпределянето на имуществото, предоставено на държавните предприятия от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон, а приватизацията е прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно или общинско участие на дялове или акции, собственост на държавата или общините, собственост на цели предприятия или обособени части от тях, както и на общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия - магазини, ателиета, складове и др. Глава шеста ЗППДОП (отм.) регламентира продажбата на държавни и общински предприятия т. е отнася се до приватизацията им, а конкретно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.) определя при прехвърляне на кои обекти е допустимо да се придобие и собственост върху земята - непреобразувани държавни или общински предприятия, обособени части от тези предприятия, както и незавършени обекти на строителството, които са държавна или общинска собственост. Употребеният израз "държавна и общинска собственост" не следва да се тълкува самостоятелно и извън общия принцип на закона, който регламентира преминаването на собствеността от държавата, включително и собствеността на юридически лица, в които държавата притежава повече от 50 % от капитала, към частноправни субекти. По смисъла на § 1 ЗППДОП (отм.) държавното предприятие е юридическо лице, осъществяващо стопанска дейност, над 50 на сто от чийто капитал е държавна или общинска собственост. Няма основание прехвърлянето на собственост и върху земята при приватизация да се разграничава в зависимост от това дали държавата е собственик на сто процента от капитала на юридическото лице или на повече от 50 %. Характеристиката на собствеността е относима единствено към незавършените обекти на строителството и други обекти по аргумент от § 2а ПЗР ЗППДОП (отм.), а в останалата част разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.) се отнася до възможността органът по чл. 3 ЗППДОП (отм.) да прехвърли на купувача земя при приватизация на непреобразувано в търговско дружество държавно предприятие. По основателността на жалбата. Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърденията на ищеца в исковата молба са, че [фирма] е собственик на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ на курортен комплекс "З.", в който е включен и поземлен имот с идентификатор 10135.513.203 с площ от 1.789 дка, заснет като самостоятелен имот за пръв път с плана от 04.12.1998 г. Ответникът А. Е. Е. е закупил по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.) с договор, сключен на 25.06.1998 г. обособена част от [фирма], представляващ ресторант "Х. среща" в курортен комплекс "З.", заедно с правото на собственост върху терена, без същият да е индивидуализиран с данни по кадастрален или регулационен план, площ и граници. Ищецът оспорва правото на собственост на ответника по отношение на земята като твърди, че договорът за продажба е сключен в нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.); договорът е с невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му не е съществувал парцел с посочените индивидуализиращи признаци. Поддържа се и нищожност поради липса на съгласие на органа по чл. 3 ЗППДОП (отм.). При тези твърдения и съдържанието на отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, основните спорни въпроси, които съдът е следвало да разреши са два: валидно ли е придобито правото на собственост върху спорния имот с идентификатор 10135.513.203 въз основа на сключения от ответника приватизационен договор и основателно ли е направеното от него при условията на евентуалност правоизключващо възражение за придобиване на собствеността по давност. Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 2610 от 10.07.2010 г. по гр. д. № 9260/2008 г., с което предявения установителен иск за собственост е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че на държавното предприятие ТК "Б." са били предоставени за стопанисване и управления по реда на НДИ (отм.) 63.42 хектара земя, включваща и процесния имот, на които след преобразуването му в търговско дружество на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) [фирма] е станал собственик. На следващо място съдът е приел, че с чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.) законодателят е предоставил оперативна самостоятелност на органа по приватизация да прехвърли и собствеността върху земята на непреобразувани държавни предприятия, както и на обособени части от предприятия държавна собственост, незавършени обекти на строителството - държавна собственост, както и на съответните общински предприятия. Направено е разграничение между употребените понятия "държавно предприятие" и "предприятие държавна собственост", което съдът е дефинирал като преобразувано предприятие, чийто капитал е 100 % държавна собственост. Оттук е направен изводът, че разпореждане и със земята по реда на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.) е допустимо при приватизация на предприятия държавна собственост, а в конкретния случай не е доказано към кой момент и конкретно дали към 25.06.1998 г., когато е сключен приватизационния договор, държавата вече не е била едноличен собственик на капитала на [фирма]. Съдът е разгледал и правоизключващото възражение на ответника за изтекла придобивна давност от датата на закупуването на обособената част като е приел, че от гласните доказателства не може да бъде направен непротиворечив извод досежно началната дата на упражняваната фактическа власт върху земята. С оглед разрешаването на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване са основателни доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че е допустимо по реда на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП (отм.) да се прехвърли собственост върху земята при приватизация на обособени части от преобразувани държавни предприятия. Необоснован и в противоречие с процесуалните правила е и изводът на въззивния съд, че не е доказано правоизключващото възражение за придобивна давност, което се поддържа и в писмената защита на ответника пред настоящата инстанция при липса на процесуална възможност той да обжалва на мотивите на решението в тази част. Съдът е посочил, че свидетелите не установяват началния момент на владение, но видно от решението на ВАС по адм. д. № 6954/1995 г. е отменен по жалба на А. Е. отказът на Агенцията за приватизация за откриване на процедура по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП (отм.) с мотив, че същият отговаря на условията на закона като наемател от 30.03.1995 г., което доказва, че фактическа власт върху обособения обект /сгради и земя, която ги обслужва / е установена в значително отдалечен, предхождащ сключването на договора за продажба момент. Свидетелят В. е установил, че познава ресторант "Х. среща", защото е поддържал обекта в периода от 1996 до 2001 г., както и че от 1998 - 1999 г. А. Е. се е считал за собственик въз основа на договора за продажба и е извършвал строителни и ремонтни дейности. Свидетелката Б. също е установила упражняване от ответника на фактическа власт със съзнанието, че е собственик въз основа на договора за продажба. При тези данни следва да се приеме, че имотът е владян от А. Е. в периода от датата на закупуването - 25.06.1998 г. до предявяването на иска - 4.12.2008 г. Доводите на ищеца, свързани с приложението на чл. 59 З. (отм.) в редакция до 2000 г. са неоснователни, защото не се касае за владение на част от дворищнорегулационен парцел. В случая е налице отреждане на имота за обществено мероприятие по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 З. (отм.) и не е имало пречка ответникът да владее посочената в договора реална част от курортния комплекс, която обслужва обособената част - ресторант "Х. среща", почти изцяло застроена със сградите на ресторантския комплекс. В договора изрично е препратено към границите на имота на изготвената към този момент скица с площ от 1789 кв. м., за която по-късно е отреден самостоятелен имот. От момента на сключване на договора - 25.06.1998 г. до предявяването на иска - 4.12.2008 г. е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок и собствеността е придобита от ответника по давност. Следователно ищецът не може да се легитимира като собственик и не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение, с което предявения установителен иск за собственост е отхвърлен. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение