Решение № 8043 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2011 г.

Решение № 8043 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Атанас Ангелов Витанов от гр. Гоце Делчев, против решение № 600/12.11.10 г. по адм. д. 1061/09 г. по описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Недялка Костадинова Ташкова чрез пълномощника си, адв. Петкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Ана Атанасова Витанова, Янко Атанасов Караиванов, Иван Димитров Мавродиев, Иванка Костадинова Варева, Костадин Георгиев Геров, Невена Иванова Дурева, Матилда Станчева Мицева, Ирена Станчева Тодорова, Димитър Ангелов Витанов, Мария Ангелова Михайлова, Недка Ангелова Стоилова, Костадин Иванов Величков, Мария Иванова Шукеина, Александър Димитров Воев, Маргарита Георгиева Палаханова, Никола Георгиев Воев, Малина Райкова Съловска, Екатерина Кирилова Паскова, Невена Ангелова Паскова, Радослава Ангелова Паскова, Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София и кметът на община Гоце Делчев не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-71/02.10.09 г. на изп. директор на АГКК-София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на община Гоце Делчев в частта относно имот пл. № 58, кв. 222 по плана от 1974 г., посочен като идентичен с имот 1259 по обжалваната заповед. Кадастърът като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти отразява тези данни съобразно положението на място, като тези данни и данните по ал. 2 съгласно ал. 3 на чл. 2 ЗКИР се нанасят в кадастрална карта и се вписват в кадастрални регистри. Приложимите в случая разпоредби на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сочат източниците на изискуемите за имотите данни приоритетно. Ето защо при преценка законосъобразността на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР следва да бъде установен ползвания от административния орган източник на данни. По делото е установено, че процесният имот не е означен от оспорващият по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, предвид което по делото е следвало да се изясни съществуват ли на място граници съгласно определението по чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Такава задача не е поставена на назначеното по делото вещо лице, а отговорите на въпроси в този смисъл, поставени му при доклада на заключението в съдебно заседание от 8.07.10 г., са неясно редактирани / л. 241/. При липса на категорично установяване относно наличието или липсата на граници на имота на място, изводът на решаващия съд за законосъобразност на заповедта, определила границите на процесния имот по предходния кадастрален план, е необоснован. Постановено на основание този решаващ извод, оспореното с касационната жалба решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и подлежащо на отмяна с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение