Решение № 8913 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2017 г.

Решение № 8913 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на С. Г., гражданка на Афганистан, подадена против решение № 5043 от 27.07.2017 г., постановено от Административен съд - С. - град, П. отделение, 34-ти състав, по адм. д. № 6498/2017 г. С жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. М. Христов се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е отчетена в достатъчна степен действителната обстановка в държавата по произход и не са изследвани детайлно причините, поради които лицето търси закрила, като неправилно е прието, че те са от личен характер. Сочи, че не е съобразено и представеното по делото решение № 4967 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 6508/2017 г. по описа на АССГ, с което е отменено решение № 9991 от 19.05.2017 г. на на председателя на ДАБ, с което е отказана международна закрила на съпруга на касаторката К. Ш. Л. Масирахмад. Счита, че в случая са налице предпоставките за предоставяне на претендирания статут на бежанец или хуманитарен статут и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение с произтичащите от това правни последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Чолаков, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й, защото не са налице предпоставките за предоставяне на убежище по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита, че представените фотокопия на писма със заплахи към съпруга й не могат да бъдат кредитирани като достоверни, а и следва да бъдат разгледани в производството на К. Ш. Л. Масирахмад, а не в нейното. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на С. Г. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се установяват действия по "преследване" в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ и правилно е прието, че от обясненията на чуждата гражданка пред интервюиращия орган, не може да се направи извод за това, че е била принудена да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Според участващия по делото прокурор не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 от ЗУБ, защото липсват доказателства по делото, че ситуацията в Афганистан налага предоставяне на хуманитарен статут и субсидиарна закрила в друга държава. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. Г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5587 от 5.10.2017 г. е отхвърлена жалба на С. Г., гражданка на Афганистан, срещу решение № 10036 от 19.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателката е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, поставен е в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд е счел, че е законосъобразен изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателката причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В мотивите на съдебното решение подробно и задълбочено е обсъдено и приложението в конкретната хипотеза на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, като е изведено заключение, че в случая оспорващата не е посочила като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, регламентирани в горепосочената разпоредба. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно разглеждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че атакуваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и не са изследвани детайлно причините, поради които жалбоподателката търси закрила. В мотивите на съдебния акт точно е констатирано, че след подаване на молба вх. № 753/17.02.2016 г. на РПЦ - С. лицето е регистрирано в ДАБ като С. Г., родена на 17.02.1996г, гражданка на Афганистан, етническа принадлежност - таджик, вероизповедание: мюсюлманка - сунит, семейно положение - омъжена. Личните й данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ и е изготвена дактилоскопна карта. Съдът е посочил, че на лицето своевременно са връчени указания относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Р. Б., като с покана № УП18042/17.02.206 г. е определена дата за провеждане на интервю- 24.02.2016 г., за което с констативен протокол № УП 18402/24.02.2016 г. е удостоверено, че заявителката не се е явила. С решение № 6199/21.07.2016 г. на председателя на ДАБ производството за предоставяне на международна закрила на касаторката е спряно, а с решение № 11098/27.09.2016 г. по искане на Р. А. и на основание чл. 67д, ал. 1 ЗУБ вр. чл. 18, ал. 1, б. "б" от Регламент (ЕС)№ 604/2013 на ЕП С. Г. е била приета обратно на територията на Р. Б.. С решение № 10556/28.10.2016 г. на председателя на ДАБ производството за предоставяне на международна закрила по отношение на Гафари е възобновено. В случая не е спорно обстоятелството, че със С. Г. е проведено интервю, обективирано в писмен протокол № УП 18042/5.01.2017 г. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания, мотивирали органа при издаването му, и в него е обсъдено, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата по произхода му и са взети под внимание изтъкнатите от молителката факти от личната й история като елементи от молбата за статут по чл. 4, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. В резултат на това е изведено вярно заключение, че общата обстановка в държавата по произход е оценена в достатъчна степен на база на информация от надеждни международни източници, които са посочени в цитираната в решението справка № МД-99/26.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Първостепенният съд обосновано е възприел извода на административния орган, че изложените от жалбоподателката причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като понятието "преследване" в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е определено в текста на чл. 8, ал. 4 от закона - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В конкретната хипотеза от изявленията на жалбоподателката, дадени в хода на проведеното интервю, е видно, че тя не е била лично преследвана в страната си на произход, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Първостепенният съд правилно е преценил, че бежанската история на чужденката не съдържа твърдения за осъществено преследване по признаците, установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, понеже тя самата е заявила, че нито е била заплашвана лично, нито е била преследвана. В случая е съобразено обстоятелството, че е напуснала Афганистан заради няколко писма, адресирани до полковник Л. А. и до Кайхан, син на Лалага, чиято достоверност не може да се провери, с оглед на което правилно е счетено, че жалбоподателката не е лице, бягащо от преследване по признаците, установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателката е потвърдила факта, че е напуснала със съпруга си Афганистан, преминали са Иран с крайна дестинация - Германия. Съдът правилно е преценил, че, лицето не е влязло на територията на Р. Б., за да поиска закрила, а само е искала да премине през нея, за да стигне нелегално до Германия. Съдът точно е установил, че подобна цел не е присъща на бежанеца, който би следвало да се стреми към най-близката сигурна държава, без да проявява избирателност. В този смисъл са и другите, отразени от съда действия на кандидатката за защита - в хода на производството по ЗУБ е напуснала самоволно общежитието и не се е явила на насроченото интервю, които действия сочат на липса на заинтересованост от производството по предоставяне на международна закрила, която не може да бъде обяснена при наличие на твърдени обстоятелства по чл. 8, ал. 1 и/или чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При тези безспорни данни настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателката е мигрант - лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно и напуска страната си, за да се засели другаде, а не е лице, търсещо закрила поради обстоятелствата, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което законосъобразно молбата за предоставяне на бежански статут е оставена без уважение. По отношение на претендирания от жалбоподателката хуманитарен статут касационният съдебен състав счита следното: По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В настоящия случай молителката не е изтъкнала като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От съществено значение е обстоятелството, че в атакувания административен акт и в обжалваното съдебно решение е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на Справка от специализирана дирекция в Държавната агенция за бежанците и е съобразено това, че жалбоподателката сама е посочила, че не е имала проблеми с властите в Афганистан и не са й отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Оттук е изведен правилен извод, че в хода на административното и на първоинстанционното производство не се е установило наличие на юридически факти, осъществяващи хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ и на чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ, на които дори жалбоподателката не се е позовавала. В хода на касационния процес горепосоченият извод не е опроверган, а е потвърден от приетата като доказателство актуална Справка относно Ислямска република Афганистан от 5.04.2018 г. Относно твърденията на касаторката за несъобразяване на първоинстанционния съд с решение № 4967 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 6508/2017 г. по описа на АССГ, следва да се има предвид, че при извършена служебна справка е установено, че с решение № 7622 от 7.06.2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11676/2017 г., е отменено решение № 4967 от 21.07.2017 г. по адм. д. 6508/2017 г. на АССГ и е отхвърлена жалбата на съпруга К. Ш. Л. Масирахмад срещу решение № 9991 от 19.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,