Решение № 5326 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10886/2017 г.

Решение № 5326 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10886/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление – К. при Областна дирекция на МВР – В. против решение № 58 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 91/2017 г. по описа на Административен съд – В.. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Н. В., не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд – В. е отменил заповед № 291 з-5/11.01.2017 г. на началника на Районно управление – К. при Областна дирекция на МВР – В., с която на инспектор Н. В. – младши полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" при РУ – К., за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че на 03.11.2016 г. около 9, 00 часа служителят Н. В. е изпратен от началника на РУ – К. със служебен автомобил опел "Корса" с рег. [рег. номер на МПС] да докара лице от с. М. в районното управление. При пристигане в с. М., инспектор Велков разбрал, че лицето е намерило превоз и е тръгнало за гр. К., при което потеглил обратно за районното управление. На връщане, на десен завой, на път ІІІ-1403, (на мокър участък от пътя) изгубил контрол над служебния автомобил и се ударил челно в насрещно движещ се лек автомобил м. "Мерцедес". В резултат на удара, служителят е загубил съзнание и след сигнал на тел. 112 е транспортиран и хоспитализиран н МБАЛ "С. П." – В.. Изготвената химическа експертиза на взетата кръвна проба не е показала наличие на алкохол в кръвта на пострадалия. За настъпилото пътно-транспортно произшествие на служителя е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление за това, че е управлявал служебния автомобил с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността –нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Дисциплинарно наказващият орган е посочил в заповедта, че с деянието си служителят Н. В. не е положил достатъчно грижи за опазване на служебното имущество и е унищожил такова при пътно-транспортно произшествие. При тези мотиви е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя, на посочените по-горе правни основания. Съдът, след като е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил в пълнота данните по дисциплинарната преписка, доводите и възраженията на страните, е достигнал до правно издържани изводи относно съответствието на оспорения акт с изискванията по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Правилно и обосновано съдът е намерил, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано е отхвърлил възраженията на служителя за допуснати нарушения на правилата за провеждане на дисциплинарната процедура и ограничаване правата на дисциплинарно привлеченото лице. В съответствие с данните по дисциплинарната преписка е достигнал до извод, че оспорената заповед не съдържа точни и ясни мотиви кои служебни задължения не е изпълнил жалбоподателят, сега ответник по касация, което обуславя извод за незаконосъобразност на акта поради порок по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Правилно е посочил че както в заповедта, така и в справка рег. № УРИ 291 р-10771/29.12.2016 г. на дисциплинарната комисия при РУ – К., на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган в акта си, не са визирани нарушените нормативни разпоредби и вътрешнослужебни правила, които изпълват съдържанието на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В длъжностната характеристика на служителя също не се съдържа конкретно задължение в тази насока, както и липсва заповед за оправомощаването му да управлява лекия автомобил. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Изброените хипотези изискват конкретните фактически състави на неизпълнение на нормативните и/или вътрешно служебни актове за съхраняване, опазване и използване на служебно имущество, довели до съставомерния за дисциплинарната отговорност резултат, да бъдат запълнени с конкретни фактически и правни обстоятелства. В случая не е посочено кои нормативни и/или вътрешно служебни актове, които регламентират задължението за опазване на служебното имущество, служителят не е изпълнил, за да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност. Обстоятелството, че е допуснал по непредпазливост пътно-транспортно произшествие поради неспазване на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и същото е довело до повреждане/унищожаване на служебния автомобил, не е достатъчно за дисциплинарното санкциониране на служителя. Административно наказателната отговорност и дисциплинарната отговорност са различни по своите правни характеристики и се носят самостоятелно. Ето защо, правното основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност не покрива признаците и е различно от правното основание за налагане на дисциплинарно наказание. Поради това, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е немотивирана и е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Пред касационната инстанция ответникът по касация не е направил разноски, поради които такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,