Решение № 2344 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2009 г.

Решение № 2344 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорнек Сюлфи, гражданин на Турция, против решение от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 5218/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗДМ-267 от 18.10. 2004 г. на Директора на Дирекция "Миграция " - МВР за принудителното му отвеждане до границата на Република България, на основание чл. 41, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на закона и Европейската конвенция за правата на човека. Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Миграция" - МВР гр. София не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Заповедта, с която на жалбоподателя Сюлфи е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ е издадена от компетентния по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Избраната от административния орган принудителна административна мярка е предвидена в разпоредбата на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ и е приложена след като са осъществени законовите предпоставки за това. Съгласно цитираната норма принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ. В разглежданата хипотеза е установено, че касатора е пребивавал в РБългария, като се е възползвал от преправен официален документ - турски паспорт и това е установено по НОХД № 595/2004 г. по описа на РС гр. - Сливница. С това деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1, чл. 32 и чл. 36 от ЗЧРБ. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на касатора са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ за налагане на предвидената в текста принудителна административна мярка и следователно не са налице основания за отмяна на административния акт. Както се посочи с влязло в сила определение, жалбоподателят се е признал за виновен, в това, че е влязъл в страната с преправен документ за самоличност. Касационните възражения изложени в жалбата са основно с житейски, а не с правни доводи. В мотивите на атакуваното решение, съдът подробно е обяснил защо не приема, че са нарушени основни права на оспорващата страна, уредени в международни конвенции, като главната причина се корени в действията на жалбоподателя, за когото по безспорен начин е установено нарушаване на законовия ред в страната. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила така както се твърди. В съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) Софийски градски съд е извършил цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на това решаващият съд обосновано е стигнал до извода, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 41, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. С оглед на това настоящата инстанция приема, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, а доводите за немотивираност на решението поддържани в касационната жалба са неоснователни. Ето защо като е отхвърлил жалбата против оспорената заповед първоинстанционният съд постановил съдебен акт в съответствие със закона. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,