Решение № 10800 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, срещу решение 1160/23.02.2023г., постановено по адм. дело 10371/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221919006169-091-001/09.06.2020 г., потвърден изцяло с Решение 1299/20.08.2020 г. от Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика при ЦУ на НАП. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът "АКБ Транс Ем" ЕООД, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че отказаното право на данъчен кредит по доставките към ответника е мотивирано в ревизионния доклад и ревизионния акт единствено на базата на съмнения за липса на реални доставки. Органът по приходите е отказал правото на ответника да приспадане данъчен кредит по спорните доставки, като е обсъждал основно въпроса с кадрова обезпеченост при доставчика. Единствено липсата на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици не може да ограничи правото на получателя по доставки на стоки и услуги да приспадне данъчен кредит за платени от него стоки и услуги, ползвани за целите в дейността му , при липса на данни за данъчна измама, каквато в настоящия случай не е установена. Видно от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства , включително заключението на ССчЕ се констатира, че по процесните фактури е извършвано осчетоводяване при издателя и получателя им, въз основа на които е настъпило данъчното събитие, начислявано е ДДС, отразено е като задължение към бюджета, възникнало е правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл се явява заключението на вещото лице изготвило ССчЕ, което сочи, че процесните фактури по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са намерили отражение в справките декларации по ЗДДС на дружеството. Кадровата и техническата обезпеченост на дружеството е изследвана от експертизата по доставчици. При извършената проверка в информационната система на НАП се констатира, че в дружествата доставчици към разглеждания период са били назначени на работа лица по трудов договор за извършване на процесните доставки, т.е дружествата са имали кадровата обезпеченост. Същото касае и техническата обезпеченост, за която по делото са приложени документи за собствени на ревизираното дружество и ползвани от него под наем товарни автомобили и техника. Правилен е изводът на съда, че с процесните фактури се отразяват вярно стопански операции, поради реално извършени доставки, като в тази връзка правилно е увеличен финансовия резултат по ЗКПО за целите на данъчното облагане.Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира, че не са налице сочените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,