Решение № 14640 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3228/2011 г.

Решение № 14640 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3228/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 35/10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1475/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1199/28.05.2010 г. на началника на същата митница за определяне на "Садат" ЕООД нова митническа стойност и определено допълнително ДДС за внасяне в размер на 4 325,57 лв., което решение е потвърдено с решение № 605 от 7.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София. Макар, че конкретно е посочено само нарушение на материалния закон като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод и за оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като се твърди, че съдът не е изискал служебно събиране на доказателства. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът не е възприел изводите на административния орган за определената от него нова митническа стойност на внесените от Турция и поставени под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление на анионактивни повърхностно активни органични вещества "Лабса 101". Касаторът излага доводи, че от "Садат" ЕООД не са представени убедителни доказателства за реално платена цена на посочените стоки - 9 041,76 евро. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ЕОД срещу решението на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Садат" ЕООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Русев я оспорва като неоснователна, а решението на съда като правилно и обосновано да се остави в сила по съображения, развити в представеното писмено становище. Претендира присъждане на разноски за дружеството-ответник. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратила свой представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила, тъй като няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платена цена. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница - Пловдив за определена нова митническа стойност в размер на 39 312 лв., вместо заявената от "Садат" ЕООД при вноса на стоките 17 684,15 лв., представляваща левовата равностойност на 9 041,76 евро, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Според съда това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата и в решението на горестоящия административен орган. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митническия кодекс на Общността, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в б "а - г". В този смисъл съдът е разяснил, че само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според съда в настоящия казус няма основание да не се определи митническата стойност на процесните внесени от Турция стоки по реда на чл. 29 от регламента, тъй като по безспорен начин е доказана подлежащата на плащане и реално платена цена. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че "Садат" ЕООД е внесло от трета страна - Турция стоки - анионактивни повърхностно активни органични вещества "Лабса 101" - 21840 кг. с ЕАД № 10ВG003000Н0007898/20100121. Изпращач на стоката е "COGNIS KIMYA SAN. VE TIC. A. S. " - Анкара. Няма спор и за режима, под който тези стоки са поставени при внасянето им в България - допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Към момента на вноса е представена от вносителя "Садат" ЕООД и фактура № 382593/19.01.2010 г. със стойност на стоките в общ размер от 9 041,76 евро, левовата равностойност на които е 17 684,15 лв. Представена е и квитанция от 25.01.2010 г., издадена от турската фирма. -износител, с която се удостоверява, че стойността на стоката от 21840 кг. "Лабса101", изпратени с камион с рег. № 41НР892 по фактура 382593/19.01.2010 г., равняваща се на 9 041,76 евро е платена от "Садат" ООД. В решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност, както и в решението на горестоящия административен орган се съдържат твърдения, неподкрепени с доказателства, че от извършения сравнителен анализ в базата данни процесната стока е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Доказателства за този сравнителен анализ не са представени. На следващо място митническите органи са отразили, че от направената съпоставка на продажба за износ от Турция за България, изнесени в същия момент е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Отново не са ангажирани доказателства, поради което това твърдение също е голословно. Затова и първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи при преценката на събраните по делото доказателства, както и че митническите органи са изразили твърдения, които въобще не са подкрепени с доказателства. Представеният част от документ, който е неозаглавен с попълнени клетки за сухо вещество с друго наименование и за 21760 кг. на цена 39 154,15 лв. не представлява годно доказателства. От него не става ясно кой е авторът му, по повод на какво е съставен и за кой период, както и дали стоката е произведена от доставчика на "Садат" ООД. Освен изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, позовавайки се на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, който разпорежда, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане, коригирана при необходимост. в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33 от същия регламент при условията на б "а" до "г". В този смисъл съдът правилно се е позовал на поредността, която е определена в чл. 29 от регламента и която трябва да се съобрази при определяне на митническата стойност при последователно прилагане на букви от "а" до "г". Наличието на фактура, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, са доказателства, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално пратената цена. Затова не е имало основание митническите органи да определят нова по-висока митническа стойност, тъй като възникналото у тях съмнение не е подкрепено с надлежни писмени доказателства, а е обосновано само с твърдения, които са необосновани и недоказани с надлежни писмени доказателства. Неоснователно касаторът се позовава на внесения депозит за възникналите митнически задължения, което не означава, че вносителят се е съгласил с новоопределената стойност. След като митническият орган не е обосновал защо декларираната стойност не може да се определи по чл. 29 от цитирания регламент, а е преминал към определянето на тази стойност по чл. 30, § 2, б. "б" във връзка с § 2, б. "б" от регламента, това води до извод за немотивираност на административния акт. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган освен, че при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в процесния случай, е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е спазил принципа на служебното начало и не е изискал служебно събиране на доказателства. Административният акт следва да бъде мотивиран след събиране на доказателства за всички относими обстоятелства и факти, поради което те следва да бъдат налице към момента на издаването на акта. Няма пречка и в съдебното производство да се събират доказателства и при наличие на процесуални представители на страните, ангажирани с тяхната защита, не може да се вмени във вина на съда, че не е събирал служебно доказателства. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице визираните от касатора отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Русев, на "Садат" ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,