Решение № 2073 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2014 г.

Решение № 2073 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 57/27.02.2014 г. по адм. д. № 489/2012 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 041102484/31.01.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Класик - Николай Павлевски" по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 041102484/31.01.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 14 529,66 лв. за периода м. 5 и 12.2007 г. по 5 бр. фактури на "Стройремонт инженеринг" ЕООД с предмет СМР и в размер 22566,67 лв. по 5 бр. фактури на "Класик 95" ЕООД с предмет: изработване на ПВЦ и стъклопакети, преместване на склад и подреждане за периода м. 6 - 8.2010 г. ведно със съответни лихви, и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на основание чл. 9, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните услуги не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за реално осъществяване на фактурираните СМР на обектите Военен архив във гр. Велико Търново и тоалетни на жп гари в с. Вълчи дол и с. Дончево по фактурите на "Стройремонт инженеринг" ЕООД. Неоснователно е възражението за недопустимост на свидетелски показания за установяване заплащане на работници, наети по граждански договори, по разходни касови ордери, неподписани от съставител. Свидетелските показания са допустими по чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 2, т. 1 ДОПК. Свидетелите са дали непротиворечиви показания, че са работили на обектите в двете жп гари, обяснили са как са транспортирани до там и че са нощували в дома на роднини на управителя на доставчика. Неоснователен е доводът, че доставчикът не е разполагал с достатъчно работници предвид техническата и двете счетоводни експертизи, които установяват необходимия брой работници и човекодни за извършване на СМР по актовете обр. 19, и наличието на назначени лица по трудов и граждански договори, достатъчни за изпълнението на фактурираните СМР в периода от възлагането им с договор до предаването им с приемо-предавателен протокол. За транспорта и нощуването на работниците в района на двете жп гари свидетелските показания са допустими по чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК. Обосновано съдът се е позовал на относимата практика на СЕС, според която не може да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по осъществена доставка на услуги само поради липса на заплатени осигуровки по гражданските договори на работниците от доставчика. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е частично правилно в частта по фактурите на "Класик-95" ЕООД с предмет: персонал - услуга. От приложените справки за трудовите договори на едноличния търговец и свързания с него доставчик е видно, че от м. 2 - 3.2010 г. едноличния търговец е освободил повечето свои работници, част от които са преминали на работа при доставчика. Ревизираното лице е запазило само двама работници, а видно от РД през периода м. 1 - 8.2010 г., в който е изпълняван договорът от 3.01.2010 г. между него и "Класик-95" ЕООД е продължил да извършва облагаеми доставки, за предмета на които няма пълни данни по делото, тъй като не са представени дневниците за продажби на ревизираното лице за периода м. 1 - 8.2010 г. От фактурите за извършени доставки от него са представени само 6 бр. фактури от м. 6 - 8.2010 г. за доставени материали от ревизираното лице на "Класик-95" ЕООД. Видно от РД извършените от ревизираното лице доставки в периода м. 1 - 8.2010 г. надхвърлят стойността на фактурираните материали по 6-те бр. фактури. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, включително приемо-предавателни протоколи и обосновано е приел, че са изпълнени доставките по предмета на договора: персонал за изработка на дограма и стъклопакети, товарене, разтоварване на материали и продукция, преместване на склад, подреждане и измерване на материали по фактурите от м. 6 и 7.2010 г. на "Класик-95" ЕООД. Обоснован е изводът на съда за неоснователност на оспорването на приемо-предавателните протоколи за изпълнени задължения по договора. Неоснователен е доводът за недопустими свидетелски показания в подкрепа на истинността на обстоятелствата, описани в протоколите, предвид чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК. Свидетелите установяват обема на преместваните машини за изработване на стъклопакети и алуминиева дограма. Показанията им за продължително протекло преместване на материалите и машините при непрекъснато производство на дограма се подкрепят от данните в РД за извършени доставки от ревизираното лице в периода на значителна стойност през м. 1, 4, 6 - 8.2010 г. Правилно съдът е приел, че услугите са извършени предвид приложените протоколи, свидетелски показания и заключението на вещото лице счетоводител, че заплащане на работниците за услугите е извършено през 2011 г. Изводът е в съответствие с решението по дело С-18/13 на СЕС т. 2, в което СЕС приема, че не е допустима национална разпоредба, по която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Предвид цитираното решение позоваването в РА и РД на чл. 12 ППЗДДС е неправилно. Обосновано съдът е приел за неотносим към спора доводът за произволно ценообразуване за услугата с персонал и други дейности - констатации в този смисъл в РД и РА не са направени. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Класик-95" ЕООД от м. 6 и 7.2010 г. и съответните лихви. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил заключенията на вещите лица. Неоснователен е и доводът на касатора, че договорът няма икономическа логика освен измама. При липса на работници от м. 2 - 3.2010 г. и значителен обем изпълнени доставки от ревизираното лице, без договора от 3.01.2010 г. ревизираното лице не би могло да изпълни декларираните от него доставки. За м. 8.2010 г. не е представен приемо-предавателен протокол за фактурираните услуги с персонал по фактури № 160/30.08.2010 г. и № 162/31.08.2010 г. на "Класик-95" ЕООД. В РД е констатирано, че ревизираното лице за м. 8.2010 г. е изпълнител по доставки на стойност 294 760,63 лв. Представени са две фактури, по които ревизираното лице е доставчик на материали за "Класик-95" ЕООД на обща стойност от 54 307 лв. Изводът на съда, че е доказано изпълнение на договора и по тези две фактури е необоснован. Съдът следваше да укаже на основание чл. 171, ал. 4 АПК на ревизираното лице, че следва да представи дневника за продажби за м. 8.2010 г. и фактурите, по които е доставчик за м. 8.2010 г., а също сключените граждански договори с работници за м. 8.2010 г., без които доказателства при липсата на приемо-предавателен протокол не може да се приеме, че договорът от 3.01.2010 г. е изпълняван и през м. 8.2010 г. за производството на стъклопакети и дограма. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 160/30.08.2010 г. и № 162/31.08.2010 г. на "Класик-95" ЕООД със съответни лихви, а делото следва да бъде върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,