Решение № 5165 от 16.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Гайдарова, подадена чрез адвокат Д. Георгиева, против Решение 7042/23.11.2022 г., постановено по административно дело 3629/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РА50-71/09.02.2021 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касационният жалбоподател се явява лично и с адвокат Георгиева, която моли да бъде уважена по изложените съображения. Същият пълномощник представлява и Н. Гиърс, като поддържа касационната жалба. Ответната страна, Главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Петрова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. За Л. Йорданов, се явява адвокат Недев, който посредством писмен отговор оспорва касационната жалба, моли съдебното решение да остане в сила и се присъдят разноски за доверителя му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на плана за регулация на м. в.з. Американски колеж I част, кв. 6, район Младост изменение границите на УПИ X-1517,1518 за създаване на нов УПИ X-136,1191 за озеленяване и спорт по външните имотни граници на поземлени имоти с идентификатори 68134.4094.136 и 68134.4094.1191 и нов УПИ XXI-135 за жс за поземлен имот с идентификатор 68134.4094.135, и наложеното от това изменение на регулацията на улицата между о.т. 86 и о.т. 23; изменение границите на контактните УПИ XIIа-1520 и УПИ IX-167, както и план за застрояване на новообразувания УПИ XXI-135 за жс, съгласно приложените проекти. Оспорващата Г. Гайдарова се легитимира като собственик на УПИ IX-167, който е засегнат от одобреното изменение на плана, поради което правилно съдът е приел жалбата й за допустима. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, както и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания по спорните въпроси. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е постановена от компетентен орган и в законоустановената форма, тъй като са изложени фактически и правни основания за издаването й, а такива се извличат и от относимата административна преписка. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, въпреки обратните твърдения. Производството е започнало по заявление на заинтересувано лице, допуснато е изработването на проект по реда на чл. 135 ЗУТ, проектът е съобщен, срещу него е постъпило възражение от Гайдарова, което е било разгледано от ЕСУТ и прието за неоснователно, същата е упражнила правото си на жалба срещу окончателния административен акт, като в хода на съдебното производство е изложила своите доводи и възражения. Установено е, че процесното изменение на плана за регулация, е инициирано от собственика на поземлен имот с идентификатор 68134.4094.135, тъй като имотните му граници не съвпадат с регулационните такива. Освен този имот предмет на регулационно изменение са и имоти с идентификатори 68134.4094.136 и 68134.4094.1191, които към момента на издаване на оспорената заповед са общинска собственост, и които се обединяват в един УПИ по външните имотни граници с предназначение за озеленяване и спорт. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорената заповед е издадена при наличието на материално-правните предпоставки на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, в хипотезата на несъвпадане на регулационните граници с имотните такива, като с процедираното изменение регулационните граници са поставени в съответствие със имотните граници на поземлените имоти съгласно одобрената и влязла в сила кадастрална карта. Съдът правилно е констатирал и основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като е отчел настъпили съществени промени в устройствените условия, при които е бил съставен планът. По отношение на промяната в предназначението на процесните имоти и обединяването на двата общински поземлени имота в един УПИ, е налице и основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Горните установявания и изводи не се променят от представените пред настоящия съд доказателства. Действително по отношение на имот с идентификатор 68134.4094.136 е налице висящ спор за собственост между касационния жалбоподател и Столична община, а по отношение на УПИ IX-167 е установено, че площта му намалява с 14 кв.м., но това не обуславя материална незаконосъобразност на заповедта. Както правилно е приел съдът процесната промяна в регулационния план няма вещно-правно действие и не размества правото на собственост, а единствено цели съвпадение на регулационните граници с имотните/кадастрални граници. В този смисъл, възраженията на оспорващата за допусната грешка в кадастралната карта и съществуващи спорове за материално право са неотносими в конкретното административно производство. По отношение на плана за застрояване за УПИ XXI-135, единственото оплакване в жалбата е свързано с разстоянието от бъдещото застрояване до страничната регулационна линия с УПИ IX-1670, с твърдения за приложимост на изискването по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази норма е неприложима, тъй като УПИ XXI-135 е ъглов с лице към две улици, като в случая е установено, че са спазени изискуемите разстояния до страничните регулационни линии, както и разстоянието между жилищните сгради през страничната граница на съседните УПИ съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1, ал. 4 и 5, и чл. 32 ЗУТ. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установени обстоятелства са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответните страни следва да се присъдят разноски, както следва в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а на Л. Йорданов разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,