Решение № 8882 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2009 г.

Решение № 8882 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Саджи Мохамед, гражданин на Алжир, против решение № 353 от 04.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна - председателя на ДАБ чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, подържа, че оспорваното решение е законосъобразно респ. подадената жалба неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е редовно подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 353/04.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Саджи Мохамед е отказано на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитарен такъв, поради липсата на визираните в посочените разпоредби материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Изрично е посочено, че изложената от молителя причина за напускане на държавата на произход, свързана със заплахи от две неизвестни лица, за които молителят единствено предполага, че са част от терористична организация, не могат да обосноват необходимост от предоставяне на международна закрила в нито една от хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. В административното решение се поддържа в условията на евентуалност, че даже и да е налице твърдяното преследване, респ. реална опасност от извършването на тежки посегателства спрямо молителя, то той може да се ползва от закрилата на официалните власти в други части на държавата си на произход - столицата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително са изложени мотиви в подкрепа на направения краен извод за неоснователността на искането за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. По делото е представено справка от 12.08.2008 г., относно държавата Алжир, от което се установява, че по конституционен ред са гарантирани правата на гражданите и официалните власти контролират цялата територия на страната. Със становище от 06.04.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на молителя да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта и справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 12.08.2008 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. В случая действията на неизвестните лица спрямо молителя не могат да се приемат като преследване или поставено в опасност от извършване на тежки посегателства, тъй като не се извършват от организация, на която държавата Алжир не може или не желае да противодейства ефективно по смисъла на чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Що се касае до аргумента на жалбоподателя, че редът в страната се налага силово посредством изключителни по мащаб охранителни мерки (назначаване на нови 100 000 полицаи), то този факт установява преди всичко активността от страна на официалните власти, при гарантирането и спазването на конституционно установените човешки права и чак след това е основание за извод, че в страната са налице адекватни по мащаб проблеми свързани със сигурността. Поради това, че наличието на никоя от посочените в чл. 8 и 9 предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение