Решение № 11659 от 15.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216, ал.7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на Запрянови-03 ООД против решение 807/20.10.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка КЗК-527/2022, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение F257222/01.08.2022 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка от вида "публично състезание" с предмет: "Енергийна ефективност в сградата на Детска ясла 18 "Вълшебно детство", район "Централен", изграждане на помещения за две нови яслени групи и обновяване на дворното пространство". Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита за незаконосъобразни изводите на КЗК във връзка със заявените оплаквания за допуснати от възложителя нарушения на чл.70, ал.5 и ал.7 от ЗОП, и чл.33, ал.1 от ЗОП във връзка с чл.2, ал.1 от ЗОП. Счита, че формулираните от възложителя изисквания относно допустимостта на техническите предложения и критериите за възлагане са неясни и противоречиви и създават предпоставки за проява на субективност при подбора и при последващата оценка на подадените оферти. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение на КЗК и да се произнесе по съществото на спора като отмени решението на възложителя за откриване на процедурата и върне преписката на възложителя с даване на задължителни указания за продължаване на процедурата за възлагане от последното законосъобразно действие или решение. Претендира присъждането на направените разноски както в производството пред КЗК, така и в настоящото производство. Ответникът по касационното оспорване- кмета на район "Централен" при община Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в съдебното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.216, ал.1 от ЗОП и от лице, за което постановеното от КЗК решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на Запрянови-03 против решение F257222/01.08.2022 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка от вида "публично състезание" с предмет: "Енергийна ефективност в сградата на Детска ясла 18 "Вълшебно детство", район "Централен", изграждане на помещения за две нови яслени групи и обновяване на дворното пространство". С оспореното решение КЗК е оставила жалбата без уважение. За да се произнесе в посочения смисъл, Комисията е разгледала всички доводи на жалбоподателя и ги е приела за неоснователни, излагайки подробни мотиви по всеки един от тях. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че КЗК е възприела безкритично становището на възложителя, без да отчете обстоятелството, че това становище всъщност конкретизира и уточнява условията на обществената поръчка. Напротив - КЗК е направила собствени изводи, които се обосновават изцяло от събраните доказателства. Наведените в касационната жалба доводи в подкрепа на касационните оплаквания са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред КЗК. Комисията е направила правилни изводи за липса на допуснати от страна на възложителя нарушения на чл.70, ал.5 и 7 от ЗОП и на чл.33, ал.1 от ППЗОП, свързани с въвеждането на неясни и противоречиви изисквания в документацията за участие и техническата спецификация, които ограничават необосновано участието на лица в процесната процедура и създават предпоставки за субективизъм от страна на определената от възложителя оценителна комисия при подбора и последващата оценка на подадените оферти. Действително цитираните текстове от техническата документация, които жалбоподателят счита за неясни, противоречиви и ограничаващи правото на участие в процедурата, преповтарят законовите текстове на ЗОП (чл.62, ал.2 от ЗОП, чл.64, ал.4 от ЗОП). При наличието на пълно съответствие на поставените от възложителя изисквания с разпоредбите на закона, правилно КЗК е приела, че те не са неясни и противоречиви и не ограничават по никакъв начин правото на участие в процедурата, а напротив- гарантират участието на по широк кръг участници. Анализът на одобрената документация води до извод, че липсва разминаване между техническата спецификация и документацията на поръчката. На първо място следва да се изтъкне, че съобразно чл.31, ал.1, т.1 и 2 от ЗОП, техническата спецификация и инвестиционния проект са задължителна част от одобрената от възложителя документация. В раздел ІІІ ("Изисквания към офертите и необходимите документи") е посочено, че предложението за изпълнение на поръчката следва да е съобразено изцяло с изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област (строителство), с техническата спецификация и инвестиционния проект, както и другите изисквания на възложителя, съдържащи се в одобрената документация. При наличието на инвестиционен проект и техническа спецификация, в които са заложени конкретни параметри по отношение на предмета на поръчката (строителство), не може да се приеме, че евентуалните участници са поставени в невъзможност да изготвят техническите си предложения съобразно поставените от възложителя конкретни изисквания. Правилно КЗК е приела за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че в изискванията към техническото предложение на участниците се съдържат неясни и неточни указания, което възпрепятства предвидимостта при оценяването на офертите и води до липса на информираност на заинтересованите лица за това по какъв начин да подготвят офертите си, за да получат максимален брой точки. В утвърдената документация възложителят е посочил, че обществената поръчка ще бъде възложена по критерий: "оптимално съотношение качество/цена". Допуснатите до оценка оферти на участниците ще бъдат оценявани въз основа на методика за определяне на комплексна оценка, изчислена на база на включените показатели в нея, като на първо място се класира офертата с най-висока комплексна оценка. Съобразно документацията показателите за оценяване са П1- Срок за изпълнение на СМР и П2- Ценово предложение. Възложителят е определил и максимално възможния брой точки за всеки един от показателите- 40 за П1 и 60 за П2. Посочена е формулата, по която ще се изчисли комплексната оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. В случая описаният в документацията начин дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. И двата възприети от възложителя показателя са количествено определими, с точно посочен начин на изчисление на стойността им, което опровергава твърденията на жалбоподателя, че оценителната комисия може да прояви субективизъм при определянето на оценката. Съдът приема, че липсата на предвидено авансово плащане в утвърдената документация за утвърдената поръчка не представлява условие, което дава необосновано предимство или необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка. Решаването на въпросите относно предоставянето на аванс е поставено в оперативната самостоятелност на възложителя, поради което поставените в тази връзка условия не подлежат на контрол. Колко са стопанските субекти, които могат да ангажират финансов ресурс за изпълнението на поръчката (в случая прогнозната й стойност е 3 330 385 лева), е обстоятелство, което е ирелевантно за спора. Не е нарушена единствената относима забрана, която законодателят е формулирал в чл.70, ал.10 от ЗОП- недопустимо е включването на показатели за оценка, които отчитат размера или отказа от авансово плащане, когато се предвижда предоставяне на аванс. След като прецени, че наведените от жалбоподателя касационни основания не се подкрепят с доказателства или доводи, които да ги обосновават, съдът прие, че обжалваното решение на КЗК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят дължи на ответната страна направените в касационното производство разноски, които съобразно представения списък възлизат на 1000 лева платено адвокатско възнаграждение. Съобразно представения договор и фактура адвокатското възнаграждение възлиза на 1000 лева, която сума е заплатена изцяло по банков път. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. Първо във връзка с чл.216, ал.7 от ЗОП Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,