Решение № 3575 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2015 г.

Решение № 3575 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, срещу решение № 194 от 9.02.2015 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1357/2014 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) № 241304774 от 17.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 331 от 11.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с измененията на чл. 119 ДОПК (Д. в. бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) не е предвиден преходен режим за производствата относно възлагане на повторна ревизия, във връзка с отменен и върнат за нова ревизия РА. Поддържа, че производството по издаване на РА е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1302971 от 19.06.2013 г. при действието на новите правила за издаване на РА в сила от 1.01.2013 г. Поддържа, че нормата на § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК въвежда преходен режим единствено за случаите, при които не е издаден РА, а в случая е налице РА, който макар и отменен от горестоящия административен орган, е сложил край на ревизионното производство, образувано с първоначалната ЗВР. След отмяната на РА по административен ред всички процесуални действия следвало да бъдат извършени при спазване на действащите към периода на извършването им разпоредби. Излага подробни съображения, че след отмяната на РА по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК се извършва нова ревизия. По аргумент от чл. 155, ал. 4 ДОПК, изискващ задължително издаване на нова ЗВР, счита, че с издаването на новата ЗВР производството се счита образувано след 1.01.2013 г. Касаторът оспорва решението и в частта на разноските. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, по същество на спора да потвърди РА и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Йордан Бонев Йорданов, действащ като ЕТ "Йордан Бонев", с. Ветрен, Община Мъглиж, обл. Стара Загора не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 241304774 от 17.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 331 от 11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, на Йордан Бонев Йорданов, действащ като ЕТ "Йордан Бонев" е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди 1.07.2012 г. - 30.09.2012 г. в размер на 30581,34 лв. и са определени лихви в размер на 3324,21 лв. За да обяви РА за нищожен административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган поради липса на издадена заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията преди измененията в сила от 1.01.2013 г. с оглед преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Съобразил е, че ревизионното производство се явява повторно, след отмяната на РА № 241205384 от 1.04.2013 г. с Решение № 564 от 11.06.2013 г. на ДД "ОДОП" гр. Пловдив и връщане на преписката за възлагане на нова ревизия, при което е възстановена висящността на производството, образувано със ЗВР № 1205384 от 9.11.2012 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяната на РА № 241205384 от 1.04.2013 г. с Решение № 564 от 11.06.2013 г. на ДД "ОДОП" гр. Пловдив и връщане на преписката за възлагане на нова ревизия. Първоначалната ревизия е възложена със ЗВР № 1205384 от 9.11.2012 г. След отмяната на РА с решение № 564 от 11.06.2013 г. и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова ЗВР № 1302971 от 19.06.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение по чл. 155, ал. 4 ДОПК на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията, чрез издаване на ЗВР № 1302971 от 19.06.2013 г. и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1205384 от 9.11.2012 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 241205384 от 1.04.2013 г. е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Доводите на касатора за неприложимост на разпоредбата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г./ са неоснователни. Предвид употребения в нормата израз "производства", а не "ревизии", следва да се приеме тълкуване, идентично с възприетото от съдебната практика по приложението на чл. 109, ал. 1 ДОПК, без значение че последната норма въвежда преклузивен срок за образуване на административното производство. Безспорно се касае за процесуалноправни норми, които следва да намерят незабавно приложение към всички висящи (образувани, но неприключили) производства. Тезата на касатора, че такова е производството, образувано със ЗВР № 1302971 от 19.06.2013 г. би била вярна, ако не беше уредено изключението в преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК. При наличие на разпоредба, която урежда приложимост на досегашния ред към всички образувани производства, безспорно е, че този ред е приложим и към ревизията, образувана и висяща въз основа на ЗВР № 1205384 от 9.11.2012 г. Необходимостта от издаване на нова ЗВР в хипотезата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, която да уреди обхват, срок на ревизията и органи, които да издадат РА, не дерогира приложението на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК към всички висящи производства. Като е достигнал до идентичен правен извод съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се явява възражението на касатора досежно присъдените разноски в полза на ревизираното лице, жалбоподател в първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 161 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото (държавна такса, депозити за вещи лица и др.) и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. С оглед изложеното, решението е правилно и в частта на присъдените, в полза на дружеството, разноски за първоинстанционното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,