Решение № 2735 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2011 г.

Решение № 2735 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, срещу решение № 655 от 13.05.2011 г. по адм. дело № 1844 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас, с което по жалба на "Палиррия България" ЕООД е отменен РА № 201000395 от 11.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-255 от 09.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.05.2008 г. до 31.07.2008 г. и от 01.09.08 г. до 31.12.2008 г. и е изменен същия за данъчния период 01.08.2008 г. - 31.08.2008 г., като са определени задължения за главница в размер на 21 341.20 лв. на 11 780 лв. и съответно лихви за просрочие от 4 571.24 лв. на 2 573.05 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Палиррия България" ЕООД, гр. Нова Загора, не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Бургас, е отменил РА № 201000395/11.06.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите, гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-255/09.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения по ЗДДС на "Палиррия България" ЕООД за следните данъчни периоди: 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г. в размер на главницата 3066.20 лв. и лихва 775.58 лв.; 01.06.2008 г. - 30.06.2008 г. в размер на главницата 2774.20 лв. и лихва 665.79 лв.; 01.07.2008 г. - 31.07.2008 г. в размер на главницата 3349.56 лв. и лихва 758.58 лв.; 01.09.2008 г. - 30.09.2008 г. в размер на главницата 10 173.40 лв. и лихва 2057.68 лв.; 01.10.2008 г. 31.10.2008 г. в размер на главницата 7979.60 лв. и лихва 1499.65 лв.; 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г. в размер на главницата 14 540.60 лв. и лихва 2586.30 лв. и 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на главницата 17 414.40 лв. и лихва 2785.17 лв. Със същото решение е изменен РА в частта, в която са установени задължения за ДДС на дружеството за данъчен период 01.08.2008 г. - 31.08.2008 г. в размер на 21 341.20 лв. и лихва 4571.24 лв., като са определени задължения за ДДС за д. п. м. 08.2008 г. в размер на 11 780 лв. и лихва от 2573.05 лв. За да постанови решението в този смисъл, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Съдът, обаче, е приел РА за материално незаконосъобразен по отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит за преобладаващата част от доставките по фактурите, издадени от "Агробалкан" ООД (с изключение на една). В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани правни изводи досежно липсата на основания по чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съдът е извършил хронологичен анализ отделните данъчни периоди. Така, при преценката на данъчна фактура № 85/19.05.2008 г. с предмет "по договор за опаковка за месец април" и на данъчна фактура № 87/22.05.2008 г. с предмет "хигиенизиране за месец април", съдът се е позовал на клаузите на договора от 01.07.2006 г., сключен между "Палиррия България" ЕООД (възложител) и "Агробалкан" ООД (изпълнител), с който последният е приел да извършва спомагателни работи към звено "Крайна опаковка" и "Експедиция", като опакова готовата продукция, помага при палетизацията и др. подобни. Счел е, че неоснователно органите по приходите са приели, че този договор е с изтекъл срок на действие. Приел, че доколкото в него се съдържа уговорка, че ако след изтичането му не бъде изразено становище от някоя от страните за неговото прекратяване и при липсата на данни за предприемане на такова, то същият следва да се счита за продължен. Съдът е ценил приобщените към преписката частни документи: сключения договор, приемо- предавателните протоколи и присъствени книги, досежно които, след предприетото оспорване от ответната дирекция, е приел, че съставляват истински документи, което е било установено от допуснатата съдебно-графологическа експертиза. Обсъдил са представените разпечатки от ведомост за заплати за м. април, осигуровки за сметка на работодателя, присъствена форма за м. април 2008 г., служебна справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 КТ. В този контекст първостепенният съд е посочил, че към договора за хигиенизиране от 03.01.2006 г. са приложени множество доказателства: ежемесечни заявки за необходимия брой лица за хигиенизиране, за физическите лица, извършили самото хигиенизиране, наличието на трудови правоотношения с доставчика, доказателства за присъствие на работа и за заплатено възнаграждение, приемо- предавателен протокол. По отношение приетата от приходната администрация липса на техническа обезпеченост, съдът е приел, че след като договореното хигиенизиране е осъществено посредством метене, почистване на тоалетни, съблекални, навеси, събиране на отпадъци в контейнери, копаене, скубане плевели и подреждане на празен амбалаж, то не е необходимо доставчикът да разполага с някаква специална техническа обезпеченост за извършване на тези дейности, тъй като те се извършват посредством личния труд на лицата и могат да бъдат осъществявани от лица, които, съгласно представената служебна справка за уведомленията по чл. 62 КТ, са на длъжност "хигиенисти". В същия дух са анализирани писмените доказателства с аналогично естество досежно спорните данъчни периоди м. 06. и м. 07.2008 г., респективно издадените през тях фактури № № 88/02.06.2008 г., 100/25.07.2008 г. и 101/29.07.2008 г. И тук е отчетено наличието на техническа и кадрова обезпеченост в подробни мотиви. По отношение на данъчен период м. 08.2008 г. съдът е направил референция към визираните по- горе данъчни периоди досежно спорните фактури № 109/22.08.2008 г. с предмет на доставките "хигиенизиране" м. 07 и № 110/25.08.2008 г. с предмет на доставката "опаковка" м. 07, приемайки, че и по тях правото на приспадане на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Самостоятелни фактически и правни изводи първостепенният съд е посветил на спора по отношение на данъчна фактура № 108/21.08.2008 г. с предмет на доставките "консултации и дизайн на 5 вида етикети". Обсъждайки релевантните доказателства в така разглеждания аспект от спора, решаващият съд е счел, че те са многобройни: касае се за фактури (с предмет компютърна конфигурация, принтер мастиленоструен и скенер канон, консумативи); протоколи за предадени работи, договори, разпечатка на етикети, платежни нареждания, количествено- стойностни сметки, диплома на г-жа Галина Радулска- Георгиу, съдружник в "Агробалкан" ООД с квалификация "художник- изпълнител дизайн промишлени форми", възлагателно писмо,, с което е възложено на "Агробалкани" ООД изработването на 43 проекта за етикети за времето от 01.06.08 г. до 31.12.2008 г. с посочено изискване преди започване на всеки проект да се проведе подробно обсъждане на конкретните му параметри, дизайн и цена на работен час и др. и уточнен начин на приемане на проектите. Анализирайки така представените доказателства в тяхната съвкупност, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на приходната администрация за липса на техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и за непредставянето от страна на "Агробалкани" ООД на писмени доказателства за писмено възлагане извършването на дизайн на етикети. Описаните по- горе доказателства съдът е обсъдил ведно с дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения от двамата съдружници в "Даная Фуудс" ООД (чийто правоприемник е "Агробалкани" ООД) и е приел за доказана тезата на жалбоподателя, че проектите за етикети са фактически изработени от лице, което е съдружник в дружеството- доставчик и притежава необходимите знания и умения за това. Така, съдът е възприел изцяло тезата на ревизираното лице, че съдружникът има интерес да допринесе, съобразно своите знания и умения, за увеличаване на приходите, респективно печалбата на дружеството, а неполучаването на възнаграждение в този случай не може да обуслови обратния извод. Решението е неправилно. По същество основното оплакване на касатора срещу решението на Административен съд- Бургас, се свежда до това, че същото е необосновано, което е довело и до противоречието му с материалния закон. Оплакването е основателно. Решаващите мотиви на съда не са изградени при съвкупен анализ на събраните доказателства в светлината на срещупоставените тези на двете страни и релевираните от тях аргументи, а при безкритично реципиране и, на практика, възпроизвеждане единствено на доводите на ревизираното лице, като не са взети предвид изводите на органите по приходите, за които в хода на ревизионното производство са събрани категорични доказателства. Няма спор, че с оспорения РА, за данъчните периоди от 01.05.2008 г. до 31.12.2008 г., органите по приходите са отказали да признаят право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от с. з. в общ размер на 80 639.16 лв. по 18 броя фактури, издадени от "Агробалкан" ООД (с последващо наименование "Даная Фуудс" ООД) с предмет на доставка - хигиенизиране, опаковка и експедиция и консултация, дизайн, изработка на проекти за етикети. В мотивите на оспореното решение административният съд е отчел факта, че за да обосноват отказа си, ревизиращите органи са се позовали на резултатите от извършената насрещна проверка на посочения по- горе доставчик, при която с Протокол № 2000-20-900471-1/26.02.2010 г. на ТД на НАП- Бургас, ИРМ Сливен, е констатирано, че дружеството е с предмет на дейност "селско стопанство" (т. е. без пряка връзка с предмета на фактурираните доставки). Разгледал е представените от доставчика и от ревизираното лице писмени доказателства и е достигнал до необоснования извод, че са опровергана тезата на органите по приходите за липса при доставчика на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. В този контекст следва да се посочи, че действително ангажираните от двете дружества писмени доказателства са "многобройни", но това обстоятелство само по себе си не предполага, че същите са и с необходимата доказателствена стойност и сила. Както основателно се твърди от касатора, не е отчетен от съда факта, че договорът за хигиенизиране, представен от прекия доставчик, е без конкретни данни за почиствани площи и цена, както и че по отношение на фактурите за опаковка е представен само анекс от 03.09.2004 г., без да е представен основния договор, за да се направи връзка между възложеното по договор с материалите по представената фактура № 0000001572/30.05.2008 г., издадена от ЕТ "Ригел Елеонора Царкова". Необосновано не е отчетено и обстоятелството, че фактури № № 96/16.09.08 г. и 101/24.09.08 г., издадени от "Рийг" ООД, с които се доказва наличието на технически ресурси, са на дати, по- късни от датата, на която са издадени фактурите № 105/11.08.08 г., № 108/21.08.08 г. и № 119/17.09.08 г. от "Агробалкан" ООД. Съдът неправилно е приел и наличието на доказателствена стойност на представените протоколи за приемане на извършена работа, тъй като в тях не е посочено да е извършен преглед с оглед на поставените изисквания за всеки етикет, нито е посочено мястото, където е извършено предаването. Съдът е кредитирал и представените калкулации за формиране на стойността на фактурираните услуги, но не е посочил защо им дава вяра, след като в същите са посочени суми за канцеларски материали, външни услуги, труд и осигуровки, но не са представени документи, удостоверяващи действителното им извършване. съдът също не е изложил убедителни мотиви защо приема, че по делото са представени и доказателства за закупуване на почистващи препарати и фолио, но така представените фактури за за покупка на материалите от доставчика не удостоверяват, че същите са използвани при извършване на услугите по фактурите, а не във връзка със собствената дейност. В реда на изложените мотови следва да бъде споделено и още едно оплакване на касатора, а именно, че като е направил изводи за реалност на доставките относно предоставените услуги по хигиенизиране, опаковка и експедиция, съдът не е обвързал изводите си относно кадровата обезпеченост на доставчика и с предмета на дейност на същия. От представените ведомости за заплати не може да бъде направен извод, че доставчикът разполага с необходимия трудов потенциал както да извърши фактурираните услуги, така и да извършва предмета си на дейност, като не е поискана съдебно-счетоводна експертиза в тази насока. Видно от предметния обхват на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, същата не е имала за задача да извърши проверка в дружествата, страни по договорите, относно кадровата и техническа обезпеченост за извършване на услугите по фактурите, предмет на спора. Вещото лице е направило само общи изводи, че по принцип тези услуги, извършени от доставчика "Агробалкан" ООД, са намерили своето естествено продължение в производствения цикъл и стопанския оборот на "Палиррия България" ЕООД. Напълно основателно касаторът застъпва тезата, че след като основната дейност на "Агробалкан" ООД през 2008 г. е производство на селскостопанска продукция, то и съответно назначените в дружеството общи работници и служители са във връзка с дейността, изискваща именно такива лица, които следва да са заети с производствената дейност на предприятието. Всъщност, в мотивите на оспореното решение съдът необосновано е обвързал аргумента, че за извършване на процесните услуги- хигиенизиране, опаковка и експедиция, не са необходими специални умения и квалификация, с липсата на данни за това лицата, които са наети от доставчика да извършат посочените услуги (независимо, че са назначени на длъжност общ работник в селското стопанство) да са престирали труд именно в селското стопанство. Според настоящия състав на касационната инстанция именно в разглеждания контекст от съществено значение е обстоятелството, че по делото са представени от доставчика анкетна карта за регистрация на земеделски производител "Агробалкан" ООД с посочен предмет на дейност "производство на селскостопанска продукция", платежни ведомости за изплатени възнаграждения именно във връзка с това производство, както и фактури за продажба на произведена селскостопанска продукция. Значим е и фактът, напълно игнориран от първостепенния съд, че нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебната фаза на спора, доставчикът е представил доказателства, че назначените от него лица са изпълнявали други дейности чрез сключване на допълнителни споразумения относно естеството на извършваната работа. Следва да се има предвид, че общите работници от разчетно- платежните ведомости за м. 04.2008 г. до м. 11.2008 г. са наети като общи работници селско стопанство по срочни договори именно във връзка с основната дейност на доставчика "Агробалкан" ООД, която има сезонен характер. Видно от извършената проверка на доставчика по време на извършваната ревизия на жалбоподателя, "Агробалкан" ООД е доставял на "Палиррия България" ЕООД произведена селскостопанска продукция и по отношение на тези доставки е признато право на приспадане на данъчен кредит. Следва да бъде споделена тезата на касатора, че от горепосочените факти и обстоятелства се налага извода, че лицата, които са били в трудови правоотношения с доставчика "Агробалкан" ООД са били необходими на последния за извършване с личен труд на дейности, свързани с производството на селскостопанска продукция на самия доставчик, а не обратното, както неправилно е приел административният съд. От съществено значение за правилното решаване на спора е и фактът, че в съдебно заседание на 26.10.2010 г. с съдът е открил производство на основание чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорването на представени от жалбоподателя документи (по връченото в ревизионното производство ИПДПОЗЛ № Р-10-482/11.03.2010 г.), дал е указания на представилата ги страна и въпреки че последната не е изпълнила тези указания и не е поискала назначаването на необходимите експертизи с цел доказване реалността на доставката, съдът необосновано, пренебрегвайки собствените си указания, е ценил тези оспорени доказателства, позовал се е на тяхната доказателствена сила, каквато те не притежават - предвид оспорването им, и въз основа на тях е приел за опровергани констатациите в РА за липса на реална доставка. Този извод на настоящата инстанция не се променя дори и в случай, че бъде прието за установено авторството на документите- обстоятелството, че същите са подписани от лица с представителна власт по отношение на двете дружества, в каквато насока са изводите на съдебно- графологическата експертиза. В такъв случай отново доказана е само автентичността на оспорените документи, т. е., че същите действително са подписани от твърдяните лица, но не и верността на тяхното съдържание. По отношение отказа на органите по приходите да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 08. до м. 12.2008 г. по данъчни фактури с предмет консултации и дизайн на етикети, административният съд е приел същият за незаконосъобразен, като е счел, че са налице убедителни доказателства и по тази част от спора за материална и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на доставките. Съдът конкретно се е позовал на следните представени фактури: за закупен преносим компютър, за закупени компютърни компоненти, компютърна конфигурация, принтер мастиленоструен, скенер канон и мастило, които са заведени като дълготраен материален актив, видно от приложената инвентарна книга на дружеството. В мотивите на решението са обсъдени като заведени и други материални активи като дигитален оглед. канон, обективи и фотоапарат и е посочено, че всички горепосочени активи хармонират с характера на извършената услуга по изработване на проекти за етикети, която съгласно описанието в количествено- стойностните сметки включва аранжировка на продукти и заснемане, първичен дизайн, компютърно оформление, наслагване и т. н. Съдът е приел, че жалбоподателят работи основно за износ (при позоваване на съдебно- счетоводната експертиза), поради което е намерил, че няма необходимост етикетите да са на български език, след като са за продукция, която няма да се произведе в страната. Настоящата инстанция не споделя извода за логическа обоснованост на тезата на ревизираното лице, че е нормално проекти за етикети за износ да не са на български език, както и на същите да има информация относно момента на производство на храната, нейни специфични особености, дата на краен срок на годност. Действително, както твърди касаторът, в конкретния случай предметът на спора е не в това каква следва да бъде информацията, обозначена на проектите за етикети на различните видове продукция, които произвежда "Палиррия България" ЕООД, а дали тези етикети реално са изработени от доставчика "Агробалкан" ООД. Все в тази връзка следва да бъде посочено, че мотивите на съдебното решение била били правилни, ако спорни бяха предоставени услуги за размножаване/ копиране на етикети на вече готова продукция, тъй като по логиката на застъпената в решението теза следва за всяка партида продукция ревизираното лице да плаща изработка на проект на етикети, от които да е виден именно срокът на годност на произведената продукция. Касаторът обосновано се позовава на обичайната практика при продажбата на стоки като процесните (консервна продукция), при която съответните производители ползват едни и същи етикети за всяка следваща партида, като допълнително чрез различни видове щампи срока на годност на съответните етикети или други части от опаковката на стоките. Още повече, представените т. нар. проекти за етикети, видно от положените им срокове за годност на продукцията и баркодове навеждат на извода, че това са одобрени етикети, които вече се използват в стопанския оборот на предприятието и не представляват проекти, предназначени за използване в бъдеще. Основателно е и друго оплакване на касатора- в представеното възлагателно писмо относно дизайна на етикети (без дата на възлагане) на изработването на 43 проекта за етикети липсват конкретни данни относно параметрите и дизайна за изработването на всеки един от проектите. Така, в писмото е посочено, че подлежи на обсъждане изработката на всеки един от проектите на етикети, но такива доказателства не са представени, както и не са налице доказателства на какви изисквания следва да отговарят проектите за етикети на предприятието- жалбоподател. Както съдът сам е посочил за всяка продукция има специфични изисквания относно съдържание, химически състав, съхранение и други изисквания, които следва да бъдат отразени на етикети, включително и със съответните изисквания на страните вносителки при внос, но не е отчел факта, че по делото не са представени доказателства за кои страни следва да бъдат изработени съответните проекти. По делото са представени обяснителни бележки от представляващ жалбоподателя как е протекъл процесът на изработване на етикетите, но не са представени доказателства за така твърдените обстоятелства от доставчика на услугата. Има само представена декларация от двамата съдружника на доставчика "Аглобалкан" ООД, че е извършена услугата лично от тях и съответно с тази си дейност са допринесли за увеличаване на приходите и печалбата на дружеството и е внесен дължимия корпоративен данък. Писмените обяснения на трети лица са наистина доказателствено средство - арг. от чл. 57, ал. 1 ДОПК, но изявленията за факти в тях следва да се преценяват задължително съвкупно с оглед на всички други данни по преписката - арг. от чл. 57, ал. 4 ДОПК- принцип, който съдът формално е посочил, че съобразява, но по същество е пренебрегнал. Това е така, тъй като е извършил преценка, че Галина Радулска- Георгиу притежава необходимите знания и умения да извърши услугата само на база на представената по делото диплома за средно специално образование по изкуствата с получена квалификация "художник- изпълнител" със специалност дизайн и като съдружник има интерес да допринесе за увеличаване на приходите, респективно печалбата на дружеството. Съдът е формирал необоснования извод, че "този интерес не е обусловен от моментно получаване на възнаграждение, а от дивидент, който по принцип разпределят съдружниците при наличието на неразпределена печалба". В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че самият решаващ състав на Административния съд- Бургас е отчел липсата на каквито и да било доказателства за възлагане от страна на доставчика "Агробалкан" ООД на съдружника Галина Радулска - Георгиу да извърши дизайна на етикети, предмет на спора, както и доказателства за осъществена такава услуга и за нейното заплащане (изплатено/ начислено възнаграждение за положен от нея личен труд в дружеството) в съответствие с изискванията на данъчно- осигурителното законодателство. Що се отнася до изложените мотиви от първостепенния съд за евентуално получаване на дивиденти от наличие на неразпределена печалба, то настоящият състав на касационната инстанция счита, че липсват каквито и да било доказателства в тази насока и в този смисъл така поддържаната теза е неоснователна. По принцип, за да може да бъде аргументиран такъв извод, следва да бъде извършена цялостна проверка на счетоводството на дружеството, че именно тези приходи са довели до получаване на дивиденти от съдружниците на доставчика. В реда на изложените оплаквания в касационната жалба основателно се твърди и следното: по делото във връзка с извършената проверка на "Агробалкан" ООД упълномощено лице е представило към всяка фактура и калкулация за формиране на стойността на извършената рекламна дейност, от прегледа на които е видно, че за извършените услуги по изработване на дизайн на етикети е формирана себестойност на услугата, включително следните компоненти: материали, външни услуги, труд и осигуровки, а, както бе посочено по- горе в хода на проверката в счетоводството на "Агробалкан" ООД не са установени начислени външни услуги, труд, осигуровки и канцеларски материали именно във връзка с издадени фактури на "Палиррия България" ЕООД по доставки на фактури с предмет консултация и дизайн на етикети. Това противоречие при цененето на доказателствата е довело съда до необоснования извод за реалност на предоставените услуги, включително и по отношение на техническата обезпеченост на доставчика. При аргументиране наличието на последната съдът е ценил материализираните стоки по данъчни фактури за покупка на преносим компютър, компютърни компоненти, компютърни конфигурации принтер, скенер канон и мастило, но не е отчел обстоятелството, че една част от така посочените консумативи са закупени след датата на извършване на спорните доставки за месеците 08.2008 г. и 09.2008 г. Не е обсъдил липсата на други доказателства дали стоките, предмет на покупката, са били използвани във връзка с организация на счетоводната дейност на дружеството или същите са закупени за извършване на специфичен вид услуги, различен от дейността на дружеството. По делото освен фактури липсват други доказателства, които да удостоверяват, че процесните компютърни компоненти и конфигурации са именно във връзка с изработване на специфичен вид услуги- дизайн на етикети. Предвид всичко гореизложено, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно е отказано на "Палиррия България" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит на основание неизпълнение изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Не са оборени констатациите на органите по приходите за липса на техническа, материална и кадрова обезпеченост. Липсата на реална доставка е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит по ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., поради което изводът за такава липса изключва възникването на право на данъчен кредит на посочените по- горе основания. Като е приел, че са доказани положителните предпоставки на чл. 68, ал. 1 ЗДДС и че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказване правото на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на приложимия материален данъчен закон. Съгласно ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Съдът е изградил правните си изводи в несъответствие с цитираните норми и е приложил неправилно материалния закон. Установено е изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени, поради което и неправилен е изводът, че законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че оспореното решение следва да бъде отменено изцяло в частта му, предмет на касационна проверка, и вместо него да бъде постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Палиррия България" ЕООД срещу РА № 201000395/11.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-255 от 09.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно отказа да бъде признато на дружеството право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди 01.05.08 г. - 31.05.08 г., 01.06.08 г. - 30.06.08 г., 01.07.08 г. - 31.07.08 г., 01.08.08 г. - 31.08.08 г. (в отменената част за разликата между установената с РА и изменената със съдебното решение), 01.09.08 г. - 30.09.08 г., 01.10.08 г. - 31.10.08 г., 01.11.08 г. - 30.11.08 г. и 01.12.08 г. - 31.12.08 г. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, "Палиррия България" ЕООД следва да му заплати сумата от 2377 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,