Решение № 504 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2009 г.

Решение № 504 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Видин против Решение № 117/16.09.2009 г., постановено по адм. дело № 189/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което е отменена негова Заповед № 527/2009 от 06.07.2009 г., с която е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността" на Константин Георгиев Иванов от гр. Видин. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Константин Георгиев Иванов, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин е отменил като незаконосъобразна Заповед № 527/2009 от 06.07.2009 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността" на Константин Георгиев Иванов от гр. Видин. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на извършване на проверката Иванов не е имал качеството "водач" на МПС, за да е субект на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Крайният извод на съда е, че не е осъществен фактическия състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ не са налице. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Видин е изтъкнал в мотивите си, че в случая не са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на първоначалния жалбоподател. В случая обаче доказателствената сила на акта следва да се счете оборена, тъй като по делото е установено по категоричен начин, че Иванов не е имал качеството "водач" на МПС. При това положение административният орган е следвало да ангажира доказателства в подкрепа на направената в акта констатация за управление на моторното превозно средство от страна на Иванов и отказа на последния да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което обаче не е било сторено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Иванов ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел, че е налице липса на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Видин съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение