Решение № 12897 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Милки Груп Био" ЕАД чрез процесуален представител против решение 16602/15.05.2025г., постановено по адм. дело 8950/2020г., на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-245376/21.08.2020г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е назначил тройна СХЕ, като е следвало на първо място в нея да не допуска назначеното в.л. по първоначалната експертиза, тъй като то е дало заключение в полза на експертизата назначена в административното производство и на второ място е следвало да отведе другите две вещи лица, тъй като дружеството води дело срещу тях. На второ място сочи, че към момента на изследване на пробата в ЦМЛ и от в.л. по тройната СХЕ тя е била с изтекъл срок на годност, което компрометира и заключенията по двете експертизи. В тази връзка неправилно съдът се е позовал на заключението по тройната СХЕ и е оставил в сила оспорения акт. Твърди се, че процесната стока не представлява шортъринг, тъй като липсват доказателства събрани в тази насока, а са представени анализен сертификат и здравен сертификат от производителя, сочещи, че стоката е дезодорирано палмово масло. По подробно изложени доводи се моли за отмяна решението на АССГ и за присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, оспорва касационната жалбата по съображения в писмения отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение 32-245376/21.08.2020г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница варна, с което на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките е извършена промяна в тарифното класиране на стоката, допусната за свободно обращение с МД с MRN 20BG002005026259R5 от 26.02.2020г., MRN 20BG002005026259R6 от 04.03.2020г. и MRN 20BG002005027963R0 от 23.03.2020г. от код по ТАРИК 1516209880 в код по ТАРИК 1517909990 и на "Милки Груп Био" ЕАД са установени задължения за досъбиране на мито в общ размер на 6 078.83лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директора на ТД Митница Варна, който има качеството митнически орган и разполага с материална и териториална компетентност по чл. 101 § 1 във връзка с чл. 87 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ. При издаването му е спазена предвидената от закона писмена форма и изисквания за съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на акта. В тази връзка в мотивите си е посочил, че при извършения последващ контрол е изследвана проба от декларираната стока чрез извършване на митническа лабораторна експертиза в ЦМЛ с цел установяване на коректния код по ТАРИК. В съответствие с чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 вносителят е уведомен в хода на административното производство за мотивите, на които ще се основава митническото решение и за възникването на допълнителни задължения за мито и ДДС. Съдът е приел, че пробите са индивидуализирани в протокола и в акта за вземане и разработване на средна проба от стоката чрез посочване на нейния вид, количество, декларатор и ЕАД, контейнер, от който е взета пробата, както и опаковка. Според съда посочените белези са достатъчни за индивидуализация на пробите. По приложението на материалния закон, съдът е посочил правилата за тарифно класиране на стоките, обхвата на позиция 1516 от КН, обхвата на позиция 1517 и тълкуването й, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-292/22, т. 44, т. 46 и е приел, че определянето на тарифния код е в зависимост от това дали стоката представлява едно масло или мазнина или смес от масла и мазнини или техни фракции. От събраните по делото доказателства и от заключението на тройната СХЕ, която е кредитирана като обективно и безпристрастно дадено с оглед професионалната квалификация на двама от експертите, тъй като третия е дал друго становище, съдът е приел, че внесената стока представлява палмов шортъринг и продукта палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 е преминал през етап на физическа модификация текстуриране, установено от по-високата му твърдост и хомогеност, в сравнение с това на обикновено, рафинирано, избелено и обезмирисано палмово масло. Тази експертиза е в подкрепа на експертизата извършена от ЦМЛ, в която е използван метода AOCS Cc 16-60, като пробата е от рафинирано избелено дезодорирано палмово масло, химически непроменено но текстурирано. С този метод чрез сравняване твърдостта на изходната проба с тази на пробата след изтриване на кристализационната и памет и охлаждане без външна намеса , може да се установи наличие или отсъствие на текстуриране на изходната проба. При установените характеристики на изследвания продукт, съдът е обосновал извод, че стоката, декларирана с МД с процесните MRN 20BG002005026259R5 от 26.02.2020г., MRN 20BG002005026259R6 от 04.03.2020г. и MRN 20BG002005027963R0 от 23.03.2020г., представлява смес от мазнини и/или техни фракции, което съгласно Обяснителните бележки за позиции 1511 и 1517 от КН, я дисквалифицира от позиция 1511, тъй като стоката е била предварително обработена чрез текстуриране, като по този начин попада в позиция 1517. Възраженията на дружеството - жалбоподател за липса на акредитация на ЦМЛ и относно използвания метод, съдът е отхвърлил като неоснователни, по съображения, че лабораторията е акридитирана, а съгласно § 51 и 52 от решението на Съда на ЕС по делото С-292/22 нито КН, нито обяснителните бележки към нея посочват специфичен метод, по който при необходимост би трябвало да се изследва консистенцията на продукт. От заключението на тройната СХЕ съдът е приел, че е налице физическа модификация в състава на внесената мазнина, като последната е тектурирана т.е. видоизменение на текстурата или на кристалната структура на стоката. В решението са изложени и мотиви, че според ОБХС от позиция 1517 са изключени "несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно". В случая стоката представлява смес от повече от две масла, които са били емулгирани, която обективна характеристика изисква класирането й в позиция 1517 съгласно общото правило 1 за тълкуване на КН и в съответствие с т. 38 от решението на Съда на ЕС по дело С-292/22. С тези мотиви е обоснован краен извод за законосъобразност на определения от митническия орган код по ТАРИК 1517909990 и установените на това основание допълнителни задължения за мито и ДДС. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при отхвърляне на искането му за отвод на вещите лица, както и възраженията за неправилна преценка на доказателствата относно вземането на проба от стоката, резултатите от изследването на която са послужили за определяне на новия тарифен код и за неправилно приложение на доказателствената тежест в процеса. Оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с искането за отвод на вещите лица, се прави за първи път в устните състезания в касационното производство и по принцип касационната инстанция не дължи произнасяне по това оплакване на основание чл. 218 АПК. В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания по чл. 196, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 22 ГПК за отстраняване на назначените по делото вещи лица, поради това, че в хода на съдебното производство по адм. дело 3104/22, на 07.10.2023г. "Милки Груп Био" ЕАД е завело граждански дела срещу експертите - доц. д-р. Т. Стоилкова и доц. д-р С. Момчилова, като е предявило срещу всеки от тях частични искове с правно основание по чл. 55 ЗЗД. Правилно съдът е преценил завеждането на дело от страната срещу назначени вещи лица, с оглед съществуването на обективни обстоятелства относно безпристрастността на вещото лице. Позоваването на решението на Върховния административен съд по адм. дело 3957/2025г. е неотносимо към процесния случай, тъй като касае бланкетно произнасяне на първоинстанционния съд по искане на страна за отвод на вещото лице. В случая определението, с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за отвод на вещите лица е мотивирано с липсата на обективни обстоятелства, които да представляват основания за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК. Неоснователен е довода, че взетата проба е с изтекъл срок на годност и не подходяща да бъде извършен анализ въз основа на нея. Видно от заключението на тройната СХЕ е, че макар и пробата да е с изтекъл срок на годност, то това се отразява върху химическите и свойства, а не върху физическите, а модификацията на стоката касае именно физическите такива извършено текстуриране, без да се променя химическият и състав. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката, а именно дали същата следва да се класира в код по КН 1511 или в код по КН 1517. В тази част предмета на спора правилно е определен от първоинстанционния съд. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите /решение по дело C-423/10/. Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта /решения по дело С-568/11 и по C-547/13/. В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 23 юни 2023г. по дело С-292/22, що се отнася до позиция 1517 от КН, освен "маргарин" тя включва и "хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от 1516", а именно различни от "животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин". От една страна, според обяснителната бележка към ХС за позиция 1517 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, "чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин". Що се отнася по-специално до понятието "текстуриране", то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като "видоизменение на текстурата или на кристалната структура". Освен това в разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Във въпросната обяснителна бележка сред "основните продукти", класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени "shortenings", които съгласно същата бележка са "получени от масла или мазнини чрез текстуриране". Накрая, в нея се уточнява, че се изключват "несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно". От това следва да се заключи, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват "смеси", а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък "препарати", а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС. Налага се изводът, че нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. Правилно първоинстанционният съд е съобразил изводите си с резултатите,както от митническата лабораторна експертиза, така и от заключението по тройната СХЕ. Установено е, че продуктът представлява висококачествено, текстурирано палмово масло - шортънинг, с отлична окислителна стабилност и подобрен срок на годност на готовия продукт. Маслото не е претърпяло химическа преработка хидрогениране. За доказване на твърдяната допълнителна обработка за получаване на пластична и стабилна текстура, е проведено изпитване на определяне на консистенцията на продукта чрез измерване с пенетрометър, съгласно процедурата, описана в стандартен метод AOCS Cc16-60. Консистенцията на изследваната проба, във вида, в който е представена има стойност, характерна за пластични мазнини, шортънинги и маргарини. След разрушаване на кристалната структура на пробата чрез пълно стопяване и свободно охлаждане при статични стайни условия до достигане на температура на пробата 25 градуса С, консистенцията е видимо променена от първоначалната пластична в полутечна, т. е. мазнината възвръща първоначалната си форма. Наблюдава се полутечна структура, съдържаща течна фаза и забележими едри маслени кристали с ниско сцепление между тях, поради което при повторно измерване с пенетрометъра стойността на консистенцията не може да бъде определена при условията на метода. Тази съществена промяна на консистенцията на пробата доказва, че продуктът е претърпял обработка на модификация на кристалната структура, или т. нар. текстуриране. Прието е, че пробата представлява приготвено чрез обработка на текстуриране палмово масло - палмов шортънинг, от видовете предназначени за влагане в различни видове теста. Изпитаната проба представлява препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране палмов шортънинг. В съответствие с това заключение на тази експертиза, правилно продуктът е класифициран в код по ТАРИК 1517. Правилни са изводите на съда и относно използвания от ЦМЛ метод на изследване на пробата. Съгласно посоченото по-горе решение на Съда на Европейския съюз, нито комбинираната номенклатура, нито обяснителните бележки към нея посочват специфичен метод, при който по необходимост би трябвало да се изследва консистенцията на продукт като разглеждания. Дори когато обяснителните бележки към комбинираната номенклатура изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им. В процесния случай органите на митническата администрация са използвали правомощията си по чл. 84д от Закона за митниците, като по тяхна инициатива са назначили експертиза. Съгласно чл. 84ж от Закона за митниците, за неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателственните средства се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК. Установява се несъмнено обстоятелството, че пробите от стоката са взети в присъствие на представител на декларатора и митнически служител, като са съставени съответни актове за това Представител на декларатора е удостоверил с подписа си, че е присъствал при вземането на пробите и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Правилни са изводите на АССГ, че при вземане на пробите е било спазено ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Съгласно т. 6.1.2 от ръководството за процедурата по вземане на проби митническите органи попълват протокол за вземане на проба. Съгласно т. 6.1.3, всички проби се маркират със залепен или прикачен етикет по образец съгласно приложение от ръководството. Съгласно т. 6.1.4, пробите, предназначени за изследване се изпращат до мястото за анализ или контрол от митническите органи, придружени с попълнен от митническите органи документ по образец, приложение 5 към ръководството, копие от митническата декларация и придружаващи документи. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение