Решение № 10125 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2015 г.

Решение № 10125 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Лозев Братанов от гр. София срещу решение № 242 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 6612/2014 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Живко Лозев Братанов срещу заповед № П2-579 от 2.04.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" (ДСП Оборище), гр. София, с която е отказана интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) - за транспортни услуги. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е налице втората предпоставка по чл. 42а, т. 1 ЗИХУ за правото на такава интеграционна добавка - затруднения в придвижването. Според § 1, т. 16 ДР на ЗИХУ лицата със затруднения в придвижването са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта, а такива признаци не били установени при оценката на здравословното състояние на жалбоподателя, което се потвърждавало от представените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, както и от изготвения социален доклад от 28.02.2014 г. По делото не били приобщени доказателства досежно факти за затруднения в придвижването на жалбоподателя, поради което правилно консултативната комисия по чл. 13, ал. 2 ЗИХУ е приела, че не е осъществен фактическият състав на чл. 42, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 42а, т. 1 ЗИХУ и не е направила предложение за отпускане на исканата интеграционна добавка за транспортни услуги. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171 АПК и е необосновано. С решение № 3223 от 14.05.2014 г. по адм. д. № 6830/2013 г. Административен съд - София град е отменил предходен отказ на директора на ДСП Оборище на Живко Лозев Братанов да бъде отпусната интеграционна добавка за транспортни услуги. Това решение е оставено в сила с решение № 15767 от 29.12.2014 г. по адм. д. № 8787/2014 г. на ВАС-VI отд., в мотивите към което съдът е посочил, че "компетентно становище по въпроса има ли или няма Живко Лозев Братанов трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта може да изрази само лице със специални знания по ортопедия или (поне) по обща медицина". В представената по процесното адм. д. № № 6612/2014 г. на АССГ социална оценка без дата, изготвена по заявление-декларация вх. № п5236 от 11.02.2014 г. за срок до 31.10.2016 г. с участието на д-р Марсел Леви като чл. на комисията, няма нито дума по този спорен между страните въпрос. В проведеното на 29.10.2014 г. съдебно заседание жалбоподателят е направил изрично искане да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза за изясняването на въпроса водят ли установените с експертните решения на НЕЛК увреждания и до увреждания на гръбнака. Разбира се въпросът не е формулиран прецизно, но неговото формулиране с оглед дефиницията по § 1, т. 16 ДР на ЗИХУ е задължение на съда. С определение в това съдебно заседание обаче АССГ е отказал да уважи искането за съдебно-медицинска експертиза. Повторно е отказал и с ръкописно изписано определение върху молбата, подадена от жалбоподателя на 25.11.2014 г. (на л. 166 от делото) с ново искане за съдебно-медицинска експертиза. Отказът на Административен съд - София град да допусне исканата от жалбоподателя съдебно-медицинска експертиза е неправилен. Отговорите на спорните по делото въпроси - е ли жалбоподателят лице със затруднения в придвижването и изключват ли експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК той да има трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта - изискват специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, поради което изслушването на вещо лице по тези въпроси е задължително. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото (чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК). Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 2, изр. 1-во АПК и чл. 195, ал. 1, предл. 1-во ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Поради това оспореното от Живко Лозев Братанов съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,