Решение № 6900 от 8.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуалния представител юрк. А., срещу Решение 1370 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело 984/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед ДК-11-Б-5/15.05.2020 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Бургас, както и е осъдена ДНСК да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи изцяло относно законосъобразността на процесната заповед. Твърди се, че в процесния случай е одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, без да е налице план за улична регулация /ПУР/ за довеждаща улица, без наличие на подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен план и без осигурена транспортна схема за достъп до урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ, кв. 1. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответникът главен архитект на Община Царево, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Н., изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Ответникът Д. Г., редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложена по делото писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. К., изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Г. срещу заповед ДК-11-Б-5/15.05.2020 г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отменено разрешение за строеж 40/30.04.2020 г., издадено от главния архитект на Община Царево, ведно с одобрените на 30.04.2020 г. инвестиционни проекти. В мотивите на заповедта е посочено, че разрешението за строеж е издадено без да е осигурен достъп до УПИ ХХ, кв. 1, с. Синеморец, както и без наличие на урегулиране на улица, без влязъл в сила ПУР и без транспортна схема, поради което е допуснато строителство на вилна сграда, до която в действителност няма достъп, в нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, чл. 9, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии във връзка с чл. 110, ал. 1 от ЗУТ и § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. С разрешение за строеж 40/30.04.2020 г., издадено от главния архитект на Община Царево, се разрешава на Д. Г. да извърши строителство на Вилна сграда със сградни ВиК мрежи първи етап в имот с идентификатор 66528.1.270 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Синеморец, Община Царево /УПИ ХХ, кв. 1 с. Синеморец, м. Поляните/. Съгласно приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза процесното разрешение за строеж отговаря на действащия ПУП план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево, като УПИ ХХ е с идентична площ и граници, предназначението е за вилна сграда и устройствените показатели са под допустимите, като това съответствие е отразено и в констативен протокол 40/13.05.2020 г. на РДНСК Бургас. От приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява още, че достъпът до УПИ ХХ е осигурен през тупикова улица от юг на имота, включваща се в перпендикулярна събирателна улична артерия с посока север юг, които са одобрени с ПУП ПРЗ, одобрени със заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево и заповед РД-01-424/19.06.2008 г. на кмета на Община Царево. Вещото лице е констатирало още, че първата регулация е въведена с ПУП ПРЗ, одобрен със заповед РД-01-424/19.06.2008 г. на кмета на Община Царево, като след това от имота са отписани 75 кв. м. за улична регулация и това намаляване е отразено в кадастралната карта, което предполага приложена регулация, както и преди смяната на статута на имота той е бил достъпен през земеделски път. За да отмени оспорената заповед Административен съд Бургас е приел, че изводите на административния орган за незаконосъобразност на разрешението за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, са неправилни и необосновани спрямо установената фактическа обстановка, тъй като по делото се установява, че по отношение на УПИ ХХ, кв. 1, с. Синеморец, са изготвени два ПУП ПРЗ от 2008 г. и 2016 г., които са влезли в сила и предвиждат достъп до процесния имот чрез обслужваща събирателна улица от западната му част, както и чрез тупикова улица, имаща излаз към събирателната улица. Прието е още, че доколкото по делото се установява, че заповедите за одобряване на ПУП са влезли в сила, не са констатирани несъответствия на разрешеното строителство с посочените в тях показатели, както и е уреден достъп до имота, то с оспорената заповед незаконосъобразно е отменено разрешението за строеж. Според административния съд обстоятелството дали планът е приложен, т. е. дали са изпълнени изискванията на § 22 от ЗР на ЗУТ за проведени отчуждителни производства и наличие на сключени предварителни договори за прехвърляне право на собственост, е неотносимо към производството по издаване на разрешение за строеж за конкретен имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, обосноваващо извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е отменено процесното разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Правилен е извода на първоинстанационния съд, че доколкото по делото се установява, че заповедите за одобряване на ПУП ПРЗ, касаещи УПИ ХХ, кв. 1, с. Синеморец, са влезли в сила, не са констатирани несъответствия на разрешеното строителство с посочените в тях показатели, както и е уреден достъп до процесния имот, то с оспорената заповед незаконосъобразно е отменено разрешението за строеж, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока. Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на действащия ПУП. Противоречието с предвижданията на ПУП на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, като едва в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице и основания за прогласяване нищожност на строителните книжа. С позоваване на изводите на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, както и при съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, административният съд е отбелязал съответствие на процесното разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти с предвижданията на действащия за имота ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед РД-01-424/19.06.2008 г. на кмета на Община Царево и заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево, както и наличието на достъп до УПИ ХХ, кв. 1, чрез улица тупик, която има излаз към обслужваща събирателна улица. Видно от заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза процесното разрешение за строеж отговаря на действащия ПУП ПРЗ, одобрен със заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево, както и достъпът до УПИ ХХ, в който следва да се извърши разрешеното строителство, е осигурен през тупикова улица от юг на имота, включваща се в перпендикулярна събирателна улична артерия с посока север юг, които са одобрени с ПУП ПРЗ, одобрени със заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево и заповед РД-01-424/19.06.2008 г. на кмета на Община Царево. Неоснователно е и касационното оплакване, че действащия ПУП остава неприложен по отношение на регулацията, поради недовършен фактически състав, което от своя страна прави невъзможен достъпа до процесния имот и предвидената вилна сграда. Както и правилно е приел първоинстнационният съд, обстоятелството дали ПУП е приложен, т. е. дали са изпълнени изискванията на § 22 от ЗР на ЗУТ, е неотносимо към производството по издаване на разрешението за строеж за конкретен имот. След като подробният устройствен план е влязъл в сила, то за да се осъществи каквото и да е строителство в конкретен имот, същото следва да е съобразено единствено с предвижданията на този подробен устройствен план, без значение дали той е приложен, като в тази връзка следва да се има предвид, че и самата служебна проверка по чл. 156, ал. 2 от ЗУТ на органите на ДНСК касае съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на плана, а не с обстоятелствата по неговото приложение по смисъла на § 22 от ЗР на ЗУТ. Към момента на издаване на процесното разрешение за строеж действащата нормативна уредба не е изисквала като условие за издаването му приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число улична регулация. Действително, със Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 16/23.02.2021 г./ е предвидена нова ал. 16 на чл. 148 от ЗУТ, съгласно която разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот, като при урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа. Това обстоятелство не променя извода, че по отношение на процесното разрешение за строеж е ирелевантно налице ли е приложена регулация по действащия ПУП, доколкото съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От друга страна разпоредбата на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ има материално-правен характер и действие за напред. В конкретния случай, доколкото по делото се установява, че от собствения на титуляра на процесното разрешение за строеж УПИ ХХ, кв. 1, е била отнета част за обособяване на тупик с обща площ от 591 кв., одобрена със заповед РД-01-713/10.11.2016 г. на кмета на Община Царево, то следва да се има предвид, че приложима се явява и разпоредбата на чл. 81, ал. 4 от ЗУТ / в редакция ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, съгласно която отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по искане на собственици на поземлени имоти са за тяхна сметка. По същия начин и останалите разпоредби, на които се позовава касационният жалбоподател и сочи за нарушени, са относими към производството по одобрение на устройствените планове, съответно касаят тяхната законосъобразност, но не и законосъобразността на процесното разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При така обективираните факти, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а липсата на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно производство. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,