Решение № 872 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2017 г.

Решение № 872 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Триадица" против решение № 118/9.01.2017 г., по адм. д. № 8255/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 34 състав. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено решението и да се потвърди мълчаливия отказ. Ответникът - В. И. Т., чрез своя процесуален представител - адв. М. В. оспорва жалбата в писмен отговор като неоснователна. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдебното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Становището на прокурора е, че оформянето на молбата-декларация е вид административна услуга, която е вменена в задължение на компетентния административен орган с нормата на чл. 587, ал. 2 ГПК и неизпълнението на това задължение съставлява незаконосъобразен отказ за извършване на административна услуга Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 118/9.01.2017 г., по жалба на В. И. Т., е отменен мълчалив отказ на кмета на район "Триадица", да извърши административна услуга по молба № РТР16-ГР94-1431/6/26.07.2016 г. и преписката е върната на ответника със задължение за извършване на административната услуга. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1510 лева. Установено е от съда, че жалбоподателят е поискал извършване на административна услуга, а именно заверка на два броя молби - декларации или издаване на отделно удостоверение, в което да посочи, че одобрява посочените в молбата свидетели, което удостоверение да послужи пред нотариус с оглед провеждане на производство по издаване на нотариален акт по давност и нуждата от извършване на обстоятелствена проверка. С оглед непроизнасянето на сезирания с искането компетентен орган в срока по чл. 57, ал. 5 АПК, съдът е приел, че е налице подлежащ на обжалване мълчалив отказ, който води до засягане на интереса на жалбоподателя. Въз основа на установеното, съдът е формирал извод, че жалбата е допустима, тъй като мълчаливият отказ е своевременно оспорен от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 587, ал. 2 ГПК, поради което кметът е следвало да извърши исканата административна услуга. Обжалваното решение е правилно. Правилно, административният съд е приел, че е в конкретната ситуация е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга. От обстоятелствената част на жалбата до АСС става ясно, че жалбоподателят е недоволен от липсата на посочване от кмета на лицата, указани от него като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че това е поискано от жалбоподателя с нарочна молба до кмета, по която кметът е следвало да се произнесе в законоустановения срок по АПК, но не е направил това. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетестват за целите на обстоятелствената проверка. Предпоставките за извършването на това посочване в конкретния случай са били налице. При така установените факти, административният съд правилно е преценил, че мълчаливият отказ на кметът на район "Триадица" е незаконосъобразен. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд