Решение № 3562 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2018 г.

Решение № 3562 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Н. С., К. Д., С. С. и Е. Н. против решение № 1146 от 29.05.2018 г. по адм. дело № 2306/2017 г. на Административен съд – В., с което са отхвърлени жалбите им с искане за обявяване нищожността на решение № 1357-4 по протокол № 28 от 12.02.2014 г. на Общински съвет В., с което е одобрен подробен устройствен план – план за улична регулация (ПУП- ПУР) на улици и поземлени имоти публична собственост за селищно образувание "Ментеше", в това число и схеми: схема за електрони и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, схема за вертикално планиране и транспортно – комуникационна схема, в частта относно собствения им имот с идентификатор № 10135.4501.450 по КККР на гр. В.. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени доводите и възраженията за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта и не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав изводи. Излагат съображения и за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Молят решението на Административен съд – В. да бъде отменено. Претендират и направените по делото разноски. Правят и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – Общински съвет В. не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. При съобразяване с доводите в жалбата, които са за нищожност на решението на Общински съвет В. в оспорената част поради съществени нарушения на процедурата по неговото издаване и на материалния закон, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспореното решение на Общински съвет- В., с което е одобрен ПУП- ПУР на улици и поземлени имоти публична собственост за селищно образувание "Ментеше", в частта относно имот с идентификатор № 10135.4501.450 по КККР на гр. В., е постановено от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Правилно е преценено, че актът на общинския съвет е приет при наличие на кворум и необходимото мнозинство, като са спазени нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Законосъобразно е и заключението, че решението е постановено в нормативно установената писмена форма и съдържа правните и фактически основания за издаването му. Правилен е и извода, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като процедурата по чл. 128 ЗУТ относно оповестяване на изработения проект за ПУП на заинтересованите лица и обсъждането на постъпилите възражения е спазена. Разпоредбата е специална и изключва общите правила на чл. 66 и чл. 71 АПК, поради което доводите на касаторите за нарушения на посочените текстове са неоснователни. Допълнително следва да се посочи, че дори да са допуснати, нарушенията на административнопроизводствените правила не могат опорочат оспорения акт до степен на нищожност. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло. Решаващият съд правилно приема, че при постановяване на решението на общинския съвет в оспорената част не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до неговата нищожност. Законосъобразно е заключението на съдебния състав, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая, както административният съд правилно приема, посочените условия не са изпълнени. Решението на общинския съвет е взето на предвидено в закона основание, за подлежаща на регулиране територия. Несъгласието на касаторите с предвижданията на плана, относно габаритите на улицата, не обоснова нищожност на одобрения ПУП - ПУР в тази част. Планът е одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ (изм. в ред. до ДВ бр. 13/2017 г.) във вр. с чл. 110 ЗУТ, като част от имота на жалбоподателите се отнема за предвидената улица. При одобряването на уличната регулация няма ограничаване на размера на площта, която може да бъде отнета от имота за прокарването на улица, както това е за плановете по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, поради което доводите на жалбоподателите, че с отнемането на 7. 9% от площта, имотът е засегнат повече от допустимото са неоснователни. В случая са спазени нормативните изисквания по отношение на ширината и броя на платната, ширината на тротоарите и другите елементи на техническата характеристика на предвидената улица, съобразно характеристиките на населеното място, поради което доводите на жалбоподателите за нарушение на чл. 80 ЗУТ също са неоснователни. Възраженията на касаторите за нарушения на чл. 108, ал. 5 ЗУТ не могат да бъдат споделени. В случая не са налице снования за прилагане на чл. 80, ал. 6 ЗУТ, тъй като липсват данни, а и твърдения за тежки теренни условия по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Освен това законът за устройство на територията не въвежда изискване от имотите да се отнемат равни части за улица, но въпреки това в случая засягането на процесния имот е съразмерно на засягането на имотите от другата страна на улицата. Ето защо доводите за нарушение на чл. 6 АПК също са неоснователни. Всъщност всички доводи на касаторите, обсъдени по-горе, са разгледани само за пълнота на съдебното решение, тъй като дори да са допуснати, посочените в жалбата нарушения на материалния закон биха могли да обосноват отмяна на административния акт в оспорената част като незаконосъобразен, което е извън предмета на спора, но не и да доведат до изводи за неговата нищожност. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и приема, че решението на общинския съвет в оспорената част не е нищожно, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства. Доводите и възраженията на жалбоподателите са обсъдени с оглед твърденията за нищожност на акта на общинския съвет в оспорената част. Съобразно изложеното в жалбата и уточненията към нея първоинстанционният съд правилно приема, че всички доводи за нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон са за незаконосъобразност на акта в оспорената част и могат да обосноват неговата отмяна, но не и нищожност на същия, тъй като не сочат на съществени пороци с характера, изяснен по- горе. Ето защо липсата на подробни съображения по всеки от доводите за незаконосъобразност, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като както вече се посочи, дори да бъдат установени, допуснатите според жалбоподателите нарушения на материалния закон и на процесуалните правила не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – В.. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,