Решение № 13093 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2012 г.

Решение № 13093 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Енчо Генов Енчев срещу решение № 23 от 26.09.2012 г. по адм. д. № 267/2012 г. на Административен съд Русе с доводи, че е неправилно поради което следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът, кметът на бщина Русе в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено, като неоснователно, оспорването по жалба на Енчо Генов Енчев срещу заповед № РД01/1746 от 24.07.2012 г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с него и домакинството му за общинско жилище в гр. Русе, ж. к. "Дружба 3", бл. 53, вх. 4, ет. 3, ап. 9 и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, съдът е събрал всички относими доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Правилно е прието, че към момента на издаването на заповедта са били налице посочените в нея правни и фактически основания - изтекъл срок за настаняване - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и идентичния чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе заусловията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост. Изтеклият на 19.06.2011 г. срок за настаняване в жилището е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение и затова, в рамките на правомощието си по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, Кметът на общината, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване целта на закона, е издал процесната заповед. По делото има данни, че на 4.07.2012 г. жалбоподателят е подал заявление за издаване на нова настанителна заповед при хипотезата за удължаване на наемните правоотношения, която е уредена в чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Предвид на това, че възможността за продължаване на срока на наемния договор не е елемент от фактическия състав на прекратяване на наемното правоотношение, правилно съдът не е взел отношение в тази насока. По изложените съображения, като валидно, допустимо и правилно, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,