Решение № 7808 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2009 г.

Решение № 7808 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Директор Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 45/12.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1325/08 г. по описа на Административен съд гр. Варна (АС), в частта с която е отменен Ревизионен акт № 250800059/27.03.2008 година на ТД на НАП гр. Търговище, потвърден с Решение № 217 от 21.05.2008 година на Директора на Дирекция ОУИ гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определената лихва за забава в размер на 272.59 лв., както и в частта на присъдения размер на разноски в размер на 650.00 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че данъка е бил изискуем за данъчен период м. 06.2007 г., а не за дан. период м. 10.2007 г., поради което и за този период е дължима лихва за неначисления в срок ДДС. В частта относно разноските счита, че незаконосъобразността на обжалвания РА е свързана с последващата законодателна промяна, поради което с оглед материалния интерес следва да бъде определено минимално адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата ЕТ "Стезис - Стефан Стойков", гр. Омуртаг, чрез пълномощника си адв. Игнатов в писмен отговор по жалбата излага доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата в частта на размера на присъдените разноски, а в частта по същество на спора за неоснователност. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № 250800059/27.03.2008 година на ТД на НАП гр. Търговище, потвърден с Решение № 217 от 21.05.2008 година на Директора на Дирекция ОУИ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за жалбоподателя са определени публични задължения по ЗДДС за д. п. 1.06.2007 г. - 30.06.2007 г. ДДС за внасяне в размер на 6258.66 лева и лихва в размер на 272.59 лв. и са извършени корекции в подадените СД за ДДС за данъчни периоди м. 06. и м. 10.2007 година, като е отказано признаване право на данъчен кредит в размер на 6258.66 лева за данъчен период м. 10.2007 г. С решението на АС е отменен изцяло обжалвания РА, включително в частта на определената лихва в размер на 272.59 лв. и е признато правно на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Стезис" -Стефан Стойков, за данъчен период м. 10.2007 г. по ф-ра № 1832/20.06.2007 година на стойност 16 000.00 евро, издадена от немски доставчик с VIN № DE123341819, за продажба на тежкотоварен автомобил Мерцедес 316 Спринтер, с данъчна основа 31 293.28 лв. и ДДС в размер на 6258.66 лв. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението само в частта му досежно определената лихва в размер на 272.59 лв. и размера на присъдените на ЕТ "Стезис - Стефан Стойков" разноски. За да отмени РА в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 6258.66 лв., съдът е приел, че при безспорно установените факти на осъществена вътреобщностна доставка на тежкотоварен автомобил Мерцедес 316 Спринтер, за която е издадена фактура № 1832/20.06.2007 година с данъчна основа 31293.28 лв. и ДДС в размер на 6258.66 лева, но за която протокол № 1/23.10.2007 година по чл. 117 от ЗДДС е съставен при хипотезата на чл. 126 от ЗДДС - след изтичане на предвидените в ал. 1 на чл. 72 от ЗДДС срокове, следва да намери приложно поле разпоредба на ал. 2 на § 18 от ПЗР на ЗДДС (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)., която урежда с обратно действие като правомерно упражнено правото на данъчен кредит от регистрирано лице - получател по доставка или вносител, за което данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, което е начислило данък по реда на чл. 86, ал. 1 и е упражнило правото си на данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. При влязло в сила решение в тази част се налага извода, че не следва да бъде начисляване лихва за забава за периода от 15.07.2007 г. до 2.11.2007 г., тъй като за този период не е налице неплащане в законово определения срок на задължение. Действително на основание чл. 63, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Процесната фактура е издадена на 20.06.2007 г. и данъкът за вътреобщностното придобиване е станал изискуем на тази дата, като е възникнало и задължение за начисляване на данъка. С факта на отмяна на РА в частта на отказано право на данъчен кредит за м. 10.2007 г., когато ДЗЛ го е начислили като получател по ВОП и го е приспаднало, то не може да се приеме, че за дан. период м. 06.2007 г., когато данъка е бил изискуем до м. 10.2007 г. се дължи лихва за забава. Този извод се налага от вида на задължението за лихви, което е акцесорно и винаги е свързано с изискуемо вземане за главница, върху която се дължи. На следващо място съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, т. е за да е дължима лихва е необходимо установено вземане. С факта на признаване правото на данъчен кредит за ДЗЛ за м. 11.2007 г., се налага извода, че за м. 06.2007 г. данъка не е дължим, за да се начислява върху него лихва за забава, поради което е неоснователен довода в жалбата, че анализът на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС въвежда облекчен режим на упражняване правото на данъчен кредит, чрез удължаване законоустановения срок за това, но не касае дължимостта за лихва за неначисляване в срок на ДДС. За неначисляване на данъка в предвидените в ЗДДС срокове, в разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС е предвидена административно наказателна отговорност за лицето. В тази насока настоящият състав не поддържа приетото в обратния смисъл в Решение № 5585/28.04.2009 г., постановено по адм. д. № 383/2009 г. по описа на ВАС, I отделение. Неоснователно е и искането в жалбата за коригиране размера на разноските, присъдени на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК визира, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Към момента на подаване на жалбата пред първоинстанционния съд не е била в сила разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС, поради което и предвид позоваването в жалбата само на това обстоятелство, същата е неоснователна. Този довод би бил основателен в настоящото производство, в което от ответника по касационната жалба не се претендират разноски. С оглед на изложеното обжалваното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение