Решение № 8097 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2017 г.

Решение № 8097 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба на Г. Ц. М. срещу Решение № 3639/30.05.2017 г. по адм. д. № 10801/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-330/07.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено Разпореждане № 5710107243/протокол № 5 от 05.08.2016 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.-град. В касационната жалба се излагат доводи срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно не е признат от пенсионния орган осигурителният стаж на лицето за периода от 17.09.1980 г. до 01.03.1982 г., тъй като не е представил в едномесечния срок удостоверение образец УП-2 за него, защото стажът му е надлежно отбелязан в трудовата му книжка - официален удостоверителен документ и се ползва за обвързваща доказателствена сила на основание чл. 347 и 349 от Кодекса на труда. Незаконосъобразен е отказът на пенсионния орган да определи действителния размер на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и индивидуалния коефициент на лицето по реда и условията на чл. 70, ал. 3 КСО. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ С.-град, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмена защита изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С Разпореждане № 5710107243/26.04.2016 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.-град, на касатора Г. Ц. М. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 54% трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане определени от 24.02.2016 г. с Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК със срок на инвалидността до 01.02.2019 г. /. Пенсията е отпусната по чл. 74, ал. 1 от КСО, по негово заявление, подадено на 28 март 2016 г., при навършена възраст 58 г. и 4 месеца, осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /24.02.2016 г./ - 18 г., 06 м. 09 дни. Пенсията за инвалидност е отпусната в минимален размер съгласно чл. 74, ал. 4 от КСО - 133,82 лв. С Разпореждане № 5710107243/протокол № 5 от 05.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.-град на Маринов е отказано да бъде изменена пенсията му за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер, тъй като при извършена проверка с Констативен протокол № КВ-5-21-00162016 от 29.07.2016 г. е установено, че за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г. не са били преведени изравнителни вноски върху окончателния осигурителен доход и осигурителната му книжка не е заверена за този период, поради което за този период не може да бъде зачетен осигурителния стаж и доход на лицето. Пенсионният орган е постановил, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване не може да се отпусне в действителен размер по вина на Маринов, тъй като не може да се приложи чл. 70, ал. 3 КСО. С решението на директора на ТП на НОИ, потвърдено с решението на АССГ, е отхвърлена жалбата на Маринов срещу разпореждане № 5710107243/протокол № 5 от 05.08.2016 г. за отказ от изчисляване на пенсията в действителен размер. Освен това в решението е посочено, че длъжностното лице по пенсионното осигуряване не е зачело осигурителния му стаж за периода 17.09.1980 г. - 01.03.1982 г. /1 г., 5 месеца и 24 дни/, в който Маринов е работил в Работническа болница - К., тъй като същият не е надлежно заверен в трудова книжка № 43/17.09.1980 г. Органът е посочил, че при подаване на заявлението жалбоподателят е декларирал, че ще представи удостоверение образец УП-3 но такъв не е представен. Настоящият касационен състав намира, че решението на АССГ е неправилно. Незаверяването на осигурителната книжка на самоосигуряващото се лице поради неплащане на окончателни осигурителни вноски за съответните периоди не е основание да му се откаже изчисляване на индивидуален коефициент и отпускане на пенсията в реален размер. Налице е осигурителен доход и осигурителен стаж, за които има реално внесени осигурителни вноски, поради което индивидуалният коефициент се изчислява с приложимост на чл. 70, ал. 3 от КСО, на база наличните данни. Разпореждането на пенсионния орган, с който е отказано определянето на отпуснатата на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което не е съобразено от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд. Анализирайки фактите по спора административният съд необосновано и материално незаконосъобразно е приел за правилно, че в наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж на Маринов не е включен процесният период 2001 г. - 2003 г., за който не са внесени изравнителните осигурителни вноски. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на Маринов, като размерът на пенсията му следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. Съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО, в приложимата редакция /доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл. 70, ал. 1 . Съгласно чл. 76 от КСО, отново в приложимата редакция, (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) - Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Съгласно чл. 77 от КСО, (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) - Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 8 до датата на пенсионирането. Предвид разпоредбите на чл. 77, чл. 70 и чл. 70а КСО касационният състав приема, че са налице всички предпоставки за определяне на пенсията на лицето за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер. Съгласно чл. 77 КСО в ред. ДВ, бр. 98/2015 г. индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3-8 до датата на пенсионирането. Разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 КСО предвижда, че при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО в съответната редакция към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), за осигурителен стаж се счита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 от КСО /окончателните осигурителни вноски/. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В последващата редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО /доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, е предвидено, че за осигурителен стаж се счита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица /авансовите вноски/, т. е. внасянето на окончателните вноски не е условие за зачитане на осигурителния стаж на лицето. Но дори да се приеме, че в случая е меродавна предходната редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то индивидуалният коефициент на лицето също би могъл да бъде изчислен като не се включат в осигурителния стаж периодите, за които не са внесени окончателните осигурителни вноски, и пенсията на лицето може да се отпусне в реален размер, изчислен въз основа на наличните данни за осигурителен стаж и доход. Невнасянето на окончателни вноски за определен период не може да е основание да се откаже изчисляването на индивидуалния коефициент и отпускане на пенсията в реален размер. Доводът на ТП на НОИ, че след като осигурителната книжка на Маринов за времето 2001 г. - 2003 г. не е оформена по съответния ред, въпреки дадените указания, индивидуалният коефициент не може да бъде определен, е неоснователен. Съгласно чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случая осигурителният доход и продължителността на осигурителния стаж на лицето са установени, а данните за осигурителния доход и стаж са представени в НОИ, поради което следва да се приеме, че са налице всички предпоставки за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне на пенсия в действителен размер. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт е основателен. Заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение в частта относно размера на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в несъответствие с извода, че индивидуалният коефициент и съответно действителният размер на пенсията за инвалидност на лицето могат да бъдат изчислени, поради което определянето на пенсията в минимален размер е в противоречие със закона и е основание за отмяна на оспорения административен акт. В този смисъл и установената съдебна практика - Решение № 2053 от 14.02.2018 г. по адм. д. № 13544/2016 г., VI Отд. на ВАС Предвид горното трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на Маринов инвалидна пенсия, въпреки че за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски в дължимия размер и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност (както е в случая). Непредставянето на удостоверение образец УП-2 /УП-3 за съответния стаж в периода 17.09.1980 г. - 01.03.1982 г., не е основание да не се зачете стажът на Маринов за този период. Пенсионният орган е могъл да събере данни служебно, както и въз основа на отбелязването в трудовата книжка на лицето - валиден доказателствен документ по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж лист 134 по адм. д. № 10801/2016 г. Съдът е могъл да назначи съдебно-икономическа експертиза, която също да издири данните относно осигурителния стаж на лицето в този период. Непредставянето на удостоверение образец УП-2/ УП-3 за въпросния период, не е основание да не се зачете стажът, след като има отбелязване в трудовата книжка на лицето. С оглед изложеното се налага извода, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд С. град е постановил неправилно решение. Изложените от касатора доводи срещу съдебното решение са основателни. Решението трябва да се отмени и вместо него да се постанови отмяната на оспореното решение на директора на ТП на НОИ С.-град и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, като делото се върне във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление от Г. Ц. М. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение. Настоящият касационен състав констатира, че в мотивите и диспозитива на решение № 3639 от 30.05.2017 г. по адм. д. № 10801/2016 г. на Административен съд С. град е допусната явна техническа грешка, като е посочено презимето на касатора като Г. Ц. М., вместо както е правилното му презиме Г. Ц. М.. Тази грешка не подлежи на корекция от касационната инстанция, но тъй като в диспозитива на решението е посочен ЕГН на касатора, от което е ясна самоличността на лицето, съдът намира, че процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не се налага. На касатора, предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, следва да се присъдят разноските по делото за двете инстанции, а именно по 500 лева за адвокатска защита във всяка инстанция, или общо 1000 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,