Решение № 9540 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 744/2012 г.

Решение № 9540 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 744/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1504 от 30.11.2011 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 1500/2011 г., Административен съд - Бургас е отменил по жалба на ЕТ "Карима - Станимир Христов" като незаконосъобразно решение № 76/21.06.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 932/26.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) в РУСО - Бургас. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на първоначалната жалба на ЕТ "Карима - Станимир Христов" и потвърждаване на решението на директора на РУСО - Бургас. Ответникът ЕТ "Карима - Станимир Христов" гр. Бургас не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Бургаският административен съд правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на заповед № 13К от 6.04.2010 г. на директора на РУСО - Бургас е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на ЕТ "Карима - Станимир Христов". Видно от съставения от контролния орган анализ, Галина Янкова Христова, която е служителка на едноличния търговец, е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете за периода от 1.04.2006 г. до 16.07.2008 г., но без да представи пред осигурителя подписана декларация по чл. 53, ал. 4 от КСО. Детето й е било настанено в детско заведение от 3.12.2007 г. до 16.07.2008 г. вкл., като и за този период осигурителят ЕТ "Карима - Станимир Христов" е начислявал и теглил от фондовете на ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете в полза на служителката Христова. Финансовият ревизор е приел, че ЕТ "Карима - Станимир Христов" е начислил и изтеглил от ДОО неправомерно обезщетения за отглеждане на малко дете за периода на настаняване на детето в детско заведение, в размер на 1605,22 лв., върху които е начислена лихва за просрочие от 1040,57 лв., дължими за възстановяване от осигурителя. Тези констатации са обективирани в ревизионен акт за начет вх. № 1 от 17.05.2011 г., за събиране на сумите по който е издадено разпореждане № 932 от 26.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Бургас. При оспорването му по административен ред, то е потвърдено с обжалваното пред Административен съд - Бургас решение № 76 от 21.06.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. От правна страна първоинстанционният съд е извел правилен извод, че правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Христова се е погасило с факта на настаняването на детето й в детско заведение, по силата на чл. 53, ал. 4, предл. 3 от КСО и обезщетението за периода на настаняването от 3.12.2007 г. до 16.07.2008 г. (погрешно е посочена 2009 г.), е изплатено неправомерно. За да уважи обаче жалбата на ЕТ "Карима - Станимир Христов", с която е бил сезиран, съдът е приел, че в процесния случай не може да се търси отговорност за възстановяване на изплатените суми, представляващи обезщетения за отглеждане на малко дете, от страна на осигурителя, а административният орган следва да потърси възстановяването на неправомерно получените суми от физическото лице, нарушило законовите разпоредби с непредставяне на изискуемата декларация по чл. 53, ал. 4 от КСО. Осигурителят е бил добросъвестен при изпълнение на своите задължения, като по този начин не е бил осъществен фактическия състав на нито една от предвидените в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО хипотези. Отделно от това, след 1.01.2007 г. контролът по спазване на осигурителните правоотношения не е в тежест на осигурителя. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, възстановяването на неправомерно получени суми за осигурителни плащания следва да е от лицата, които са ги получили, а не чрез лицата, "чрез" които са били получени. В разглежданият случай са налице две самостоятелни правоотношения: трудовоправно със страни едноличният търговец като работодател и служителката, чийто предмет се свежда до реализация на правото на отпуск за отглеждане на малко дете, и осигурително, със страни служителката като осигурено лице, и НОИ, което има за предмет правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, страна по което не е едноличният търговец-осигурител - той има само качеството на посредник, чрез който се реализира правото на осигуреното лице на процесното обезщетение. Понеже осигурителят не е субект на осигурителното правоотношение, то той не дължи връщане на неправомерно получените от служителката му суми. До края на 2006 г. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53, ал. 4 от КСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. След промяната на нормативната уредба тези отговорности са отпаднали за работодателя, а за процесния период след 1.01.2007 г. е приложима новата правна уредба. Въз основа на горното съдът е формирал краен правен извод, че оспорените пред него актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Този извод на съда е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен краен извод, който не се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати в конкретния случай. Основателни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. В контекста на приложимата за процесния период уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настоящата инстанция счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за основателност на жалбата на ЕТ "Карима - Станимир Христов" срещу оспорения пред него административен акт. Освен това, не е приложено правилото на относимата за казуса норма на § 22б от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. След промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО от 26.08.2006 г., изменената разпоредба урежда, че "парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща на осигурените лица при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". До 31.12.2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и помощите по държавно обществено осигуряване съгласно § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) са се изплащали чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Съгласно § 22б от ПЗР на КСО паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за отглеждане на малко дете към 1.01.2007 г., за които е започнало плащане на парично обезщетение за този осигурителен риск от осигурителя, се изплащат по досегашния ред. Това става чрез програма "инкасо", като осигурителите директно теглят сумите от бюджета на ДОО, за разлика от нововъзникналите след 1.01.2007 г. осигурителни рискове, когато паричните обезщетения се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Безспорно е установено по делото, че Галина Христова е в хипотезата на лице, заварено в отпуск за отглеждане на малко дете към 1.01.2007 г., поради което преди тази дата е започнало плащане на парично обезщетение за този осигурителен риск от осигурителя. Последният не е съобразил поведението си с действащото законодателство, като не е изискал от служителката си декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), което деклариране е от значение за правото на получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО за отглеждане на малко дете (в редакцията на текста от 26.08.2006 г.), и съответно не е упражнил правомощието си по чл. 46, ал. 7 от НРВПО да прекрати отпуска й по чл. 164 от КТ поради настаняването на детето й в детско заведение. След като е осъществил процедурата - изтеглил и изплатил на служителката си Галина Христова паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, без да провери има ли право конкретната майка за конкретния период да получи такова обезщетение, осигурителят носи отговорност за възстановяване на неправомерно изплатените суми от фондовете на ДОО, противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение. Предвид гореизложеното следва да се приеме и, че отнесена към процесния период, тезата на първоинстанционния съд, че са били налице две правоотношения - трудовоправно и осигурително, и не осигурителя, а осигурения дължи връщане на неправомерно получените суми, не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. Трудовоправното отношение касае случая доколкото е разрешен отпуск по чл. 164 от КТ, но осигурителното правоотношение и отговорностите за правните субекти в него са коренно различни. Осигурително правоотношение има както между НОИ и осигурителя, така и между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за временна неработоспособност за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. В случая дружеството - осигурител е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред. Другото осигурително правоотношение - между осигурителя и осигуреното лице, е на друга плоскост, като е продължение на първото, тъй като има за предмет изплащане на паричното обезщетение, което вече е изтеглено. Във връзка с това правоотношение са и контролните функции на осигурителя по повод правомерното получаване на обезщетението и ползване на отпуска по чл. 164 от КТ. Контролните функции на работодателя, разрешил отпуска и извършил всички правни и фактически действия по изтегляне от ДОО на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст се състоят както в набиране на необходимите документи, отнасящи се до допускане на обезщетението, така и проверка на данните по тях. За да изтегли работодателят паричното обезщетение от ДОО за конкретната майка и конкретния месец, той трябва да е проверил дали това лице има право този месец да получи такова обезщетение, т. е. дали отговаря на всички условия, касаещи получаване на обезщетение. Контролът е и в момента на плащане. Работодателят е този, който носи отговорност за съдържанието на ведомостите за заплати, и той отговаря за това, че е включил конкретната майка във ведомостта за конкретния месец. Това, че не е проверил обстоятелствата, даващи му основание да я включи във ведомостта, води до понасяне от него на отговорността за неправилно изплатените суми за този месец. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения, е бил работодателя - осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения. Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 от КСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. Това, че след промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, е ирелевантно за изхода на спора, доколкото за процесния казус е приложима старата уредба. Ето защо в случая не е налице твърдяното от първоинстанционния съд нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО при издаване на процесното решение на директора на РУСО и на потвърденото по същество с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В акта за начет правилно е посочено като основание чл. 110, ал. 1 от КСО, защото именно тази норма урежда правомощието на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи. Изложеното обуславя извода, че законосъобразно с разпореждане № 932/26.05.2011 г. ръководителят по контрола на разходите на ДОО в "РУСО - Бургас е постановил събиране на сумите по съставения акт за начет вх. № 1/17.05.2011 г. на осигурителя ЕТ "Карима - Станимир Христов", в размер на общо 2645,79 лв., от които главница 1605,22 лв. и лихва върху нея 1040,57 лв., начислена до 17.05.2011 г., и съответно правилно директора на РУСО - Бургас е оставил в сила това разпореждане при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. От горното явства, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителния орган е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на ЕТ "Карима - Станимир Христов" се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,