Решение № 15954 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2010 г.

Решение № 15954 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1750 от 04.06.2010 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 1200/2010 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 902030 от 05.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 1818/19.12.09 г. на директора на дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП, в частта му относно непризнаване дължимост на законна лихва върху възстановен ДДС в размер на 106 180.90 лв. за периода 21.08.08 г. - 06.04.09 г. и преписката е върната на компетентния орган за издаване на друг АПВ съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Карамекс" - ООД - гр. София - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени АПВ в частта му относно непризнаване дължимост на законна лихва върху възстановен ДДС в размер на 106 180.90 лв. за периода 21.08.08 г. - 06.04.09 г., съдът е приел, че с влизане в сила на решение № 1214/03.09.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София, с което е отменен РА № 806092/06.04.09 г., отпадат с обратна сила разпоредените с него правни последици - непризнато право на данъчен кредит в размер на 106 180.90 лв. за данъчния период м. юни 2008 г. За органа по приходите възниква задължение да възстанови или прихване посочените в акта суми заедно със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени /чл. 129, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 6 от ДОПК/. С извършването на ревизия, което е допустимо по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 2 от ДОПК, се удължава срокът за възстановяване на данъка, но това не означава, че не се дължи лихва. В този смисъл е разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК и чл. 92, ал. 8 от ЗДДС в редакцията до 19.12.2007 г. Обратното би довело до нарушаване на един от основните принципи на общностното право - принципът на пропорционалността, възприет от Съда на ЕО /понастоящем Съд на ЕС/, защото в противен случай данъчният субект ще бъде санкциониран за удължаването от страна на приходната администрация на възстановяването на ДДС. Законодателен израз на това разбиране е настоящата редакция на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС в сила от 01.10.2010 г., която материалноправна норма не е приложима към настоящия случай, но показва волята на законодателя да приведе нормите на националното законодателство в съответствие с тези на общностното право. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено следното: Със справка-декларация № 2217/0933482/07.07.2008 г. "Карамекс" - ООД е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 107 337.39 лв. В срока за възстановяване е възложена ревизия, която е приключила с РА № 806092/06.04.09 г. Със същия са определен резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 1196.49 лв. С решение № 1214/03.09.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София РА е отменен и са дадени указания за издаване на АПВ. С АПВ № 902030 от 05.10.2009 г. е възстановена сумата от 106 180.90 лв. и лихва в размер на 6 605.46 лв. за периода от 06.04.09 г. /датата на издаване на отменения РА/ до 05.10.2009 г. /датата на издаване на АПВ/. В решението с № 1818/19.12.09 г. на директора на дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП, с което е потвърден АПВ в обжалваната му част, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 8 /изм. ДВ, бр. 108/19.12.07 г./, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на РА. В редица свои решения, в т. ч. в решение № 4174 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 13445/08 г., ВАС е приел, че относно срока за възстановяване на ДДС, приложима е редакцията на ЗДДС, действаща към съответния процесен период от време. В случая това е редакцията след изменението в ДВ бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г. Правилно обаче първоинстанционният съд е приел, че посочената разпоредба противоречи на основен принцип на общностното право - принципът на пропорционалността, а също така и на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК, както и че същата води до налагане на санкция на данъчно-задълженото лице без да е налице някакво виновно поведение от негова страна, а само затова, защото органът по приходите е възложил и извършил ревизия. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че изменението на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС в сила от 01.10.2010 г., която материалноправна норма не е приложима към настоящия случай, показва волята на законодателя да приведе нормите на националното законодателство в съответствие с тези на общностното право. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховния административен съд, първо отделение