Решение № 784 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2010 г.

Решение № 784 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е жалба на "Некском - България" ЕАД срещу индивидуална лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки" в честотен обхват 26 GHz с национално покритие за срок от 15 години, издадена с решение № 176 от 30.01.2007 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, с искане да се обяви за нищожна поради издаването й без да е довършен фактическият състав на процедурата и без да са налице предвидените в действащия към този момент Закон за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 29, 34, 51, 59 и 82 от 2006 г.) предпоставки, в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на компетентност. Жалбоподателят поддържа, че за него е налице правен интерес от прогласяване нищожността на акта, тъй като се е отказал от издаването му, не е упражнявал произтичащите от него права, а с лицензията му се налага задължение за плащане на първоначална лицензионна такса и годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен честотен ресурс. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от търсената защита, алтернативно - при преценка за допустимостта й, счита, че е неоснователна и следа да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал, прие за установено следното: Съгласно разпоредбите на ЗД (отм.) индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс се издава след провеждане на конкурс или търг. Процедурата е разписана в чл. 71 и сл. от ЗД (отм.) и предвижда откриване по инициатива на комисията или по искане на заинтересовано лице, приемане на решение за обявяването й от регулаторния орган с посоченото в чл. 62, ал. 2 от с. з. съдържание, назначаване на експертна комисия и провеждане на търга (конкурса), след което комисията приема решение по чл. 69, ал. 2 с. з. за резултатите от същия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗД (отм.) в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 69, ал. 2, т. 1 комисията издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга кандидат. В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсни документи, тя се предлага на кандидата, класиран на второ място. При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на индивидуална лицензия. В случай, че броят на лицата, които могат да бъдат лицензирани съобразно свободния ограничен ресурс, е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да бъдат лицензирани съобразно свободния ограничен ресурс, комисията уведомява лицата по ал. 3 в 7-дневен срок и издава индивидуални лицензии на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 при условията и по реда за издаване на индивидуална лицензия без конкурс или търг - чл. 61, ал. 4. С разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС е предвидено, че на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии. В случаите, изброени в чл. 117, ал. 1 от ЗЕС, действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от комисията, като в хипотезата на т. 3 - при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. Комисията може да отнеме разрешението само след като обсъди обясненията и възраженията на предприятието и установи наличието на достатъчно доказателства за съществуване на обстоятелствата по ал. 1 - чл. 117, ал. 6 ЗЕС. С решение № 1810/5.09.2006 г., прието при действието на Закона за далекосъобщенията (отм.), КРС е обявила търг с тайно наддаване за издаване на индивидуални лицензии за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки" в честотен обхват 26 GHz с национално покритие за общо 25 броя дуплексно спрегнати канала, всеки с ширина 28 МHz. В обявения търг са участвали общо пет кандидата, в т. ч. и "Некском - България" ЕАД, за общо 20 броя дуплексно спрегнати канала. С решение № 2247 от 14.12.2006 г. КРС е приела да издаде индивидуални лицензии на всички участници без да провежда процедура по наддаване, тъй като броят на дуплексните канали, посочени от лицата, заявили участие в търга, е по-малък от свободния ограничен ресурс. С писмо изх. № 12-01-5688/22.12.2006 г. КРС е поискала от "Некском - България" ЕАД да потвърди желанието си за издаване на лицензия в съответствие със заявлението си за участие в търга. С писмо вх. № 12-01-5688/15.01.2007 г. дружеството изрично е потвърдило искането си за издаване на индивидуална лицензия за ползване на ограничен ресурс. С решение № 176/30.01.2007 г. КРС е издала на "Некском - България" ЕАД обжалваната лицензия. След влизане в сила на Закона за електронните съобщения (Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.), на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС, КРС е приела решение № 606/29.05.2008 г., с което служебно издава на дружеството разрешение № 00356 от 29.05.2008 г., заместващо лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. С решение № 596/9.06.2009 г. КРС, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от ЗЕС е отнела разрешение № 00356 от 29.05.2008 г. За времето на действие на издадените лицензия и заместващото го разрешение КРС е съставила на жалбоподателя акт за установяване на публично държавно вземане № 53/22.10.2009 г. и пристъпила към събиране на наложените с лицензията и разрешението такси, общо в размер на 430 506,86 лв. По допустимостта на жалбата: Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване за нищожността им без ограничение във времето. За жалбоподателя като адресат на индивидуална лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. за осъществяване на далекосъобщения за срок от 15 години, издадена с решение № 176 от 30.01.2007 г. от КРС е налице правен интерес от оспорването й с доводи за нищожност, тъй като всеки субект има интерес и следва да черпи права от действителен и законосъобразен административен акт. Обстоятелството, че с последващо решение КРС е издала служебно разрешение за осъществяване на същата дейност според правилата на действащия ЗЕС, а впоследствие е приела решение, с което е отнела това разрешение, не води до отпадане на интереса от търсената съдебна защита за жалбоподателя. Решението на КРС по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС е самостоятелен административен акт, който поражда предвидените в закона правни последици за в бъдеще и не заличава с обратна сила действието на оспорения административен акт до този момент. За разлика от случаите, когато административният акт е оттеглен от автора си или отменен по някой от предвидените в процесуалния закон способи, при което разпоредените с него правни последици отпадат с обратна сила, когато актът прекратява действието си занапред поради някаква законово определена причина - в случая - поради нормативно разпоредената замяна с нов акт и следващо преклудиране на действието му поради неизпълнение на задълженията от адресата му, правните последици от акта не отпадат с обратна сила. Следователно възникналите от същия права и задължения по време на действието му са валидни и обвързват заинтересованите лица. Ето защо за жалбоподателя е налице правен интерес да иска установяване на нищожността на процесния акт и отстраняване на правните и фактически последици от изпълнението му. По основателността на жалбата: С оглед установените фактически и правни обстоятелства, неоснователно дружеството - жалбоподател поддържа, че издадената лицензия е нищожна. Съгласно чл. 27, т. 3 от ЗД (отм.), КРС, като колегиален орган издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности. В случая лицензията е издадена от регулаторния орган по реда и на основание чл. 61, ал. 4 от ЗД (отм.) без да е проведена тръжна процедура поради наличие на достатъчно свободен ресурс, който е разпределен между подалите заявления кандидати. Комисията е изпълнила задължението си да уведоми оператора за приетото решение да не провежда търг, който от своя страна е потвърдил заявеното искане да осъществява лицензионната дейност. Въз основа на надлежно потвърдено искане и при спазване на административнопроизводствените правила, КРС е приела решение № 176 от 30.01.2007 г. да издаде исканата лицензия на дружеството. Това решение има конститутивно, правопораждащо действие за адресата си, като данните по преписката сочат, че е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Следователно актът не страда от пороци, които биха обусловили нищожност на лицензията. В лицензионния акт се регламентират условията и изискванията за ползване на радиочестотния спектър и свързаните с това права и задължения на лицензианта. При наличие на надлежно формирана воля на комисията като колегиален орган да издаде лицензионния акт, подписът на титулната страница на документа, поставен от нейния заместник-председател не опорочава същата и не обуславя нищожност на акта. Такава би била налице при отсъствие на волеизявление на колегиалния орган или при такъв порок на волеизявлението, който не му позволява да породи правен ефект; при липса на необходимото съдържание или допускането на такова тежко нарушение на административнопроизводствените правила и/или материалния закон, което опорочава в степен на нищожност лицензионния акт. Неоснователно жалбоподателят твърди, че се е отказал от издаване на лицензията, като позовава на разпоредбата на чл. 72 от ЗД (отм.). Същата е неотносима към обсъждания казус, доколкото комисията не е провела тръжна процедура и лицензията не е издадена на жалбоподателя в качеството му на спечелил кандидат. Предвид изложеното, жалбата на "Некском - България" ЕАД за обявяване на нищожността на индивидуална лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,