Решение № 4525 от 12.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БИО ИНТЕГРАЛ ЕООД против решение 1785 от 08.10.2021 г. по адм. дело 907/2021 г. по описа на Административен съд- Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Оспорва изводите на съда и твърди, че от представения доказателствен материал по делото не може да бъде безспорно установено, че процесните парцели не се стопанисват, съответно какъв процент дръвчета са изсъхнали, както и дали парцелите са изцяло неподдържани или само част от тях. Твърди, че теренната проверка е извършена от експертите на административния орган извън установения срок. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. С протоколно определение от 06.04.2022 г. Върховният административен съд, пето отделение, е допуснал поправка в списъка на лицата за призоваване, с оглед публикуваното решение на Народното събрание за структурни промени на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр.106 от 15 декември 2021 год.), с което министерство на земеделието, храните и горите е преобразувано в министерство на земеделието, поради което е заличил като ответник по делото е конституиран министъра на земеделието. Ответната страна министърът на земеделието оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното първоинстанционно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на БИО ИНТЕГРАЛ ЕООД, гр. Пловдив против заповед РД-09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" (ДПП) за кампания 2020 г. са останали парцели с идентификатори: 39918-317-2-3 с площ 2.08 ха и 39918-317-3-6 с площ 3.91 ха, находящи се в землището на село Крислово, община Марица, област Пловдив. Административният съд е приел за установено, че заповедта в оспорената й част е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, в което подробно са описани заявените за подпомагане парцели, като е направен извод относно тяхното състояние към момента на извършената теренна проверка, съгласно изискванията за включване в слой "Площи, допустими за подпомагане" по Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и от всички събрани по делото доказателства е обосновал извод, че в оспорената част административният акт е материално законосъобразен. Решението е правилно. Фактическата обстановка, която съдът е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Предмет на контрол в производството пред АС-Пловдив е заповед РД-09-155/23.02.2021 г на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., в частта, касаеща декларираните от БИО ИНТЕГРАЛ ЕООД площи за подпомагане. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно-селскостопанска експертиза, първоинстанционният съд приема, че БИО ИНТЕГРАЛ като земеделски стопанин с УРН 411036 е заявил парцели за подпомагане за стопанската 2019/2020 г. Спорът по настоящото дело е относно парцели, част от физически блок, находящ се в землището на село Крислово, община Марица, област Пловдив с идентификатори 39918-317-2-3 и 39918-317-3-6 със заявена култура вишни- трайни насаждения. Цялата заявена площ във физическия блок е оценена като недопустима за подпомагане (НДПП) за 2020 г. Със заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието храните и горите е одобрен окончателен слой "Площи допустими за подпомагане", като заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 20 от 29.03.2021 г. В Протокол 1 от 13.11.2020 г. от извършена специализирана теренна проверка на място на физически блок (ФБл) 399188-317 в землището на с. Крислово са посочени в табличен вид констатациите за неговото състояние, посочени са координатни точки, направени са снимки, чрез които експертите на ОДЗ- Пловдив са установили състоянието на целия физически блок. Проверяващите са преценили, че има изоставена земеделска площ, няма извършване на агротехнически мероприятия, тревостоя е повече от допустимия, овошките са изсъхнали около 50%. Затова 3.91 ха от парцел с идентификатор 39919-317-3-6 и 2,08 ха от парцел с идентификатор 399158-317-2-3 са недопустими за подпомагане. Площта е неизползвана/ пустееща земя на основание чл. 4, и чл. 10, ал. 2, т. 1, има неподдържани междуредия и/или тревостой над 0,5 м съгласно изискванията на чл.9, ал.1, т.2 и чл.10, ал.2, т.2, буква а и във физическия блок няма над 70% живи растения съгласно чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г., което е послужило като основание за изключването на процесните парцели от слой ДПП за 2020 г. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещо лице, което е следвало да установи чрез техническа проверка, състоянието на парцели с идентификатори 39918-317-2-3 и 39918-317-3-6, част от физически блок 39918-317, находящ се в землището на с. Крислово, заявен от БИО ИНТЕГРАЛ ЕООД за 2020 г. Вещото лице е констатирало, че посочените парцели не са поддържани в добро земеделско състояние през стопанската 2019/2020 г. съобразно техния вид и предназначение. Посочил е, че съгласно критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, дейностите следва да бъдат разпознаваеми през цялата календарна година, а площите заявени за подпомагане от търговското дружество за 2020 г. към датата на извършената проверка са обрасли с плевелна растителност с видимо по-голяма височина от 0,5м, плътно обрасла и заела вътрередовите разстояния и представляват неизползвана/изоставена/пустееща земя. Направил е извод, че наличните на терена вишневи дървета са със слаб растеж и развитие и в по-голямата си част липсват на терена (повече от 50%) и площите не представляват трайни насаждения. След анализ на изводите на вещото лице и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, административният съд приема, че площите във физически блок 39919-317 са правилно изключени от допустимите за подпомагане площи, тъй като не отговарят на критерии, установени в материалноправните норми на Наредба 2 от 26.03.2018 г. Към момента на извършената проверка, парцелите не са поддържани в състояние, отговарящо на условията за допустимост за подпомагане на трайни насаждения и цялата заявена от БИО ИНТЕГРАЛ ЕООД площ на парцели с идентификатори 39918-317-2-3 и 39918-317-3-6 е правилно определена като недопустима за подпомагане за 2020 г. Съществена част от доводите в касационната жалба по своята същност представлява оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Съдебният експерт подробно и последователно е изложил своите констатации и фактически изводи относно състоянието и начина на ползване на спорните площи и посочва, че парцелите са негодни за подпомагане с цялата си декларирана площ, предвид изискванията на Наредба 2 /26.03.2018 г. Неоснователни са твърденията на касатора, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на периода, през който е извършена теренната проверка. Действително от данните по делото се установява, че физическото приключване на проверките и отразяване на резултатите от тях съгласно заповед РД09-655/17.08.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е до 02.10.2020 г., а в настоящия случай проверката е извършена на 09.11.2020 г., след определения срок. Това нарушение обаче не може да се възприеме като съществено, тъй като не би променило крайния извод на административния орган. Съгласно критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ по чл. 9, ал. 3 от Наредба 2/26.03.2018 г. дейностите следва да бъдат разпознаваеми през цялата календарна година, което означава, че за да бъдат допустими за подпомагане определени площи, то дейността по обработката или поддръжката им следва да бъде видима и разпознаваема през всички сезони на годината, което не е установено по настоящия спор. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно като постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, има право на разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК