Решение № 16553 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2013 г.

Решение № 16553 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Тодоров Стоянов чрез пълномощника му - адвокат Христина Кожухарова против решение № 2528 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 9651/2012 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4991 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Прави доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че изводите на административния орган за наличие на наддекларирана площ напълно се потвърждават от приетата от съда експертиза. Не се установяват сочените в жалбата касационни основания. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Тодор Тодоров Стоянов против уведомително писмо изх. № 02-020-6500/4991 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано изцяло финансово подпомагане в размер на 25394.60 лева по Схемата на единно плащане на площ /СЕПП/ и в размер на 10170.94 лева - Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/. Направил е възражения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, за липса на мотиви към уведомителното писмо и за противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал общо заявление за финансово подпомагане за кампания 2011 г. по СЕПП и НР2 с обща площ от 113.36 ха за всяка една от двете мерки. Площите са означени на приложените към заявлението ортофотокарти, подписани от кандидата. Проектът на специализирания слой "допустими за подпомагане площи" е одобрен със заповед № РДВ-09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните и е публикуван на сайта на Министерството на земеделието и храните. Жалбоподателят е направил възражение по отношение на стопанисваните от него имоти. По заявлението му са извършени административни проверки. Чрез тях е установена недопустима за подпомагане площ в размер на 21.48 ха за всяка една от двете мерки. Изчислена съобразно заявената площ тя възлиза на 23.38 %. Административният орган е приложил санкцията на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и изцяло е отказал финансово подпомагане по СЕПП и НР2. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза по искане на ответната страна. Приел е заключението, което повтаря изводите на административния орган в оспореното уведомително писмо относно размера на установените площи, недопустими за подпомагане. При тези данни по делото, съдът е приел, че административният орган е извършил необходимите административни проверки, при които е установил наличието на недопустими за подпомагане площи в посочените единадесет парцела. Обсъдил е възражението за липса на проверка на място, каквато е поискал жалбоподателят. Съобразил е, че нормативната база предвижда извършване на такава проверка на 5 % от земеделските производители, определени на база оценката на риска. След като жалбоподателят не е попаднал в този процент, то административният орган не е задължен да удовлетвори искането му за извършване на проверка на място. Допълнително е направил и разграничение между проверката на място и теренната проверка, която има различен характер и е относима към създаването на СИЗП, а не към установяване на състоянието, в което се намира конкретен БЗС, заявен за подпомагане. Въз основа на това е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно-производствените правила. На следващо място е приел за неоснователни и възраженията му за липса на мотиви към оспорения административен акт. За целта е анализирал данните в таблиците, като съществена част от уведомителното писмо и отразените в тях данни, съпоставени с текстовото описание към всяка таблица. На последно място е посочил, като неоснователни и възраженията за материална незаконосъобразност на административния акт. Анализирал е приложимата разпоредба на Регламент № 1122/2009 г., в която попада земеделският производител с установена недопустима площ за подпомагане в размер, надвишаващ 20 %. Въз основа на това е приел отказът да се оторизират, каквито и да било от поисканите суми по двете мерки за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Основните възражения в касационната жалба са за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в невъзлагане на експертизата на задачите, поставени от жалбоподателя. Възразява се и относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да зададе въпроси към експерта. Възраженията са неоснователни. В конкретния случай, съдът с разпореждане от 29.10.2012 г. е разпределил доказателствената тежест. Указал е на административния орган, че негово задължение е установяването на фактическите основания, залегнали в уведомителното писмо. Посочил е, че доказването следва да се извърши чрез искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Процесуалният представител на ДФЗ е поискал такава с писмена молба от 17.01.2013 г. с формулирани три задачи към вещото лице. С отделна молба, изпратена по факс, въпроси са формулирани и от пълномощника на жалбоподателя. Факсът е получен в съда на 17.01.2013 г. в 14.54 и не е постъпил по делото до 18.01.2013 г. - 9.28 часа, когато същото е разгледано в отсъствие на жалбоподателя и негов представител. Поради това съдът е допуснал експертиза по задачите, поставени в молбата на ответната страна. При постъпване на същата молба от жалбоподателя, но вече в писмен вид на 21.01.2013 г., съдът е постановил разпореждане от 1.02.2013 г., че експертиза вече е допусната. При внимателния анализ на констативната част към изготвеното заключение се установява, че вещото лице е отговорило и на техническите въпроси, които се съдържат в молбата на жалбоподателя. Заключението съдържа в себе си отговори на въпроси № 1, 2, 3 и 4 от молбата. В същото време с представената административна преписка са установени отговорите на въпроси № 5 и 6. Поради това вещото лице не е дължало изследване на тези въпроси. При определяне на допустимия слой не са правени проверки на място, доколкото подобни аргументи липсват в мотивната част на административния акт, а и ответната страна в нито един момент от производството не е твърдяла извършване на такива. Именно поради това основен довод, който е направен от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, а и в настоящото производство е липсата на проверките, които са били поискани от него. Основателно не е възложено на вещото лице извършване на поисканата в т. 7 от писмената молба проверка на място. Проверката на място се възлага на административния орган при спазване на условията и реда, предвиден в нормативната база и е извън компетентността на съдебен експерт. Отделен е въпросът, че уведомителното писмо касае подпомагане за 2011 г., а жалбоподателят предявява искане за посещение на място от вещото лице през зимата на 2013 г. С оглед на неоснователността на претенцията на жалбоподателят за посещение на място от експерти, се явява неоснователна и молбата от 11.02.2013 г. за замяна на вещото лице. Сочената в нея причина - напреднала възраст на експерта, поради която той нямало да пожелае да отиде на място, напълно обосновано е възприета от съда, като липса на законово основание за отвеждането му - разпореждане от 11.02.2013 г. На следващо място са незаконосъобразни и двукратните опити на пълномощника на жалбоподателя да определи персонално вещо лице по делото - молбите от 21.01. и от 11.02.2013 г. Неоснователно касаторът сочи в касационната жалба, като самостоятелно процесуално нарушение, недопускане на поставените от него в писмен вид въпроси към експерта. На първите три въпроса и на предложение първо от въпрос № 4 по молбата от 4.04.2013 г., отговорите се съдържат в констативната част на експертизата. Въпроси № 4, 5 и 10 отново касаят проверка на място, каквато не е извършвана от страна на администрацията и не подлежи на извършване от експертизата. На въпроси № 6, 7, 8 и 9 също е отговорено в заключението. Необосновано с конкретни правни основания е извършеното оспорване на заключението на експертизата, поради което правилно не е последвано от назначаване на допълнителна или повторна съдебна експертиза. В тази връзка са неоснователни твърденията на жалбоподателя, въведени и като касационни основания в настоящото производство, че вещото лице е работила само въз основа на предоставените му от ответната страна доказателства, поради това и изводите му напълно съвпадали с тези на административния орган. В констативната част на експертизата, вещото лице се е позовало и същевременно е анализирало писмените доказателства по делото. А в заключителната част се позовало и на информацията, получена не само от ДФЗ, но и от Министерство на земеделието и храните чрез Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения", отдел "Идентификация на земеделските парцели". По този начин експертът е установил, че допустимите за подпомагане площи са определени чрез самолетно заснемане, осъществено през 2011 г. - годината, за която се претендира финансовото подпомагане. А за шест, от общо 11 парцела с установени части, недопустими за подпомагане, заснемането е чрез теренни проверки. Протоколите от тези проверки са приложени към заключението. Нещо повече - експертът е прегледал увеличените изображения на наличните цветни снимки от летенето през 2011 г. и черно-белите от летенето през 2010 г. Въз основа на тях и въз основа на протоколите от теренните проверки е изготвил заключението. В таблицата на л. 6 от експертизата е описано за всеки един от единадесетте парцела, причините за констатираната и от административния орган недопустима площ. При това прави впечатление, че при четири от парцелите, допустимата площ е толкова, колкото е била приета и през 2010 г. От така извършения анализ на заключението на съдебно-техническата експертиза се установява правилността на изводите на административния орган за размера на площите, недопустими за подпомагане. При проверката им, съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са и касационните доводи за липса на мотиви в оспореното уведомително писмо. Страната не е съобразила обстоятелството, че административните актове за финансово подпомагане на земеделските производители се издават в унифициран вид, като мотивната част на акта е под формата на таблици с пояснителни бележки към записите в тях. И в първоинстанционното, и в настоящото производство страната се позовава на направено през месец февруари на 2012 г. възражение до МЗХ по отношение на одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Данните по делото сочат, че такова възражение е подадено от земеделския производител в началото на 2012 г. до МЗХ чрез ОД "Земеделие", град Бургас. В него е възразено по отношение на точно описаните десет парцела /сред тях не е включен парцел № 10166-55-1-3 - за който в уведомителното писмо е установена недопустима за подпомагане площ от 0.03 ха/. Общата недопустима площ на парцелите, за които е подадено възражението възлиза на 28.22 ха. При съпоставянето й с приетата за недопустима площ с уведомителното писмо, е видно, че възражението е частично уважено, тъй като недопустимата за подпомагане площ в уведомителното писмо е 21.48 ха - т. е. по-малко в сравнение с площта, преди подаване на възражението. Последният касационен довод е за противоречие на първоинстанционното рещение с общите принципи на Европейския съюз. Доводът е голословен и необоснован. След като са установени площи, които не съответстват на правилата и нормите за финансово подпомагане, именно отказът за оторизиране на такива суми е в съответствие с европейската практика. По така изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила, като се вземат предвид и допълнителните мотиви в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение