Решение № 7624 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2013 г.

Решение № 7624 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Мартин Денчев Карагеоргиев в качеството му на законен представител на "Мартел" ЕООД, гр. Велико Търново и на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) "Св. св. Кирил и Методий", подадена чрез процесуалния му представител адвокат Маречкова, и двете срещу решение № 561 от 21.11.2012 г., постановено по адм. д. № 162 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение съдът е обявил заповед № РЗ-2205 от 19.12.2011 г., издадена от ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", с която е прекратена процедурата по проведения търг с тайно наддаване, за нищожна. Със същото решение преписката е изпратена по компетентност на министъра на образованието, младежта и науката за произнасяне, при спазване на дадените указания в мотивите, като за това му е определен 7-дневен срок. С решението си съдът е осъдил ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" да заплати на "Интер Агро" ЕООД и "Зърнени храни-Велико Тръново" ЕООД и двете дружества със седалища в гр. Велико Търново направените разноски от по 800 лв. В двете касационни жалби са направени почти едни и същи оплаквания относно неправилността на решението, като в жалбата на "Мартел" ЕООД се релевира допуснато нарушение на материалния закон, а в жалбата на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" - и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в жалбите се моли, решението да се отмени. Претендират се направените разноски. Процесуалният представител на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" е представил и писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на заеманото становище. От ответната страна "Зърнени храни-Велико Търново" ЕООД, чрез адвокат-пълномощника на дружеството е постъпил отговор срещу подадените касационни жалби, в който се съдържа становище за тяхната неоснователност. По съображенията изложени в него и в представените писмени бележки, в които се съдържат твърдения противни на тези в касационните жалби се моли, решението на съда да се остави в сила. Претендира и присъждане на разноски, за което представя и списък по реда на чл. 80 ГПК. Заинтересованата страна "Беллами" ООД не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Прокурорът счита, решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби, подадени от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество те са и основателни по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с две жалби, подадени съответно от "Интер Агро" ЕООД и "Зърнени храни-Велико Търново" ЕООД и двете със седалище в гр. Велико Търново и представлявани от един и същи управител, срещу заповед № РЗ-2205 от 19.12.2011 г. на ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (наричано само ВТУ). Със заповедта на основание чл. 46 ППЗДС, протокол № 1833-01 от 12.12.2011 г., на комисията за провеждане на търга и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 10 ЗВО и чл. 19, ал. 1, т. 1 и 12 от Правилника на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" ректорът е прекратил тръжната процедура за отдаване под наем по реда на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗДС, на недвижим имот - публична държавна собственост, предоставен за управление на ВТУ. Предмет на търга е търговски обект "Бюфет-закуски и сезонна тераса", находящ се в гр. В. Търново, подробно индивидуализиран, с полезна площ 102 кв. м. Прекратяването е поради обстоятелства, възпрепятстващи откриването на търга и неговото приключване-обективна нужда за ползването на имота като обект "Стол и бюфет", чрез изграждане на столова част - Клуб на преподавателя и на кафе-зала за осигуряване на кафе, безалкохолни и пакетирани изделия за студенти, преподаватели и служители на ВТУ, и представяне на концепция за развитието му на такъв обект, ведно с идеен проект. Съдът е изискал служебно от ответната страна цялата тръжна документация, свързана с проведения търг. От нея е установил заповедта на ректора за повеждането на търга с тайно наддаване, условията за провеждането му, изискванията въведени към кандидатите, приложенията към документацията, а така също и протокола на назначената комисия от ректора със задачата да проведе търга. От протокола на комисията с вх. № 1833-01 от 12.12.2011 г. на Ректората на ВТУ съдът е установил, че на 6.12.2011 г. за участие в търга са били подадени четири предложения. През първия етап на провеждането на търга, в който комисията е проверила съответствието на кандидатите с изискванията в заповедта и комплектността на предложенията, е установено, че участникът "Беллами" ООД не е представил свидетелство за съдимост, поради което е било отстранено от участие. Останалите трима участника са били допуснати до втория етап - отварянето на ценовите предложения. Те са били класирани в низходящ ред, според предложената наемна цена, като на първо място е класирано "Зърнени храни-В. Търново" ЕООД, на второ място - "Интер Агро" ЕООД и на трето място - "Мартел" ЕООД. За спечелил търга е обявен участникът класиран на първо място-предложил най-висока наемна цена от 2258 лв. без ДДС. В трета точка от протокола комисията е посочила, че при прегледа на документите на участниците е констатирала, че предложенията не са съобразени с т. 3 от заповедта на ректора за откриването на търга, а така също и т. I. 1, т. II. 3 и 6.7 от утвърдената тръжна документация относно обявеното предназначение на обекта - отдаването му за ползване освен като "Бюфет-закуски", но и като "Столово хранене за работещите във ВТУ". Поради това комисията е препоръчала на ректора да съобрази тези констатации, с оглед на разписаното в документацията условие за ползване за "Столово хранене" и предвид задължението му като орган на управление на ВТУ, да създаде организация за ефективно управление на предоставените на ВТУ ресурси, подпомагащи качеството на учебната, научната и административната дейност на ВТУ, респективно да издаде съответната заповед. След приключването на работата на комисията, ректорът е издал описаната вече по-горе заповед с посоченото съдържание - фактически и правни основания. Между страните не е имало спор относно това, че сградата на ВТУ е публична държавна собственост, което се установява и от акт № 462 от 30.09.1999 г., като на ред 9 в него е посочено, че този имот е предоставен на ВТУ. Така възприетата фактическа обстановка съдът е съпоставил с приложимото материално право - чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗДС, които на свой ред препращат към ППЗДС. Съответно чл. 13 ППЗДС и приложимата глава пета от правилника - чл. 43, чл. 44, 46, чл. 47 и чл. 51 - 55 като последните норми касаят процедурата по провеждането на търг с тайно наддаване. Съдът е приел, при стеснително и неправилно тълкуване на чл. 46 ППЗДС, че ректорът, който е открил търга не може да издаде заповед за неговото прекратяване, въпреки обсъждането на чл. 32 ЗВО, поради което е обявил заповедта му за нищожна, поради липсата на компетентност. Съдът е приел, че единствено министърът на образованието, младежта и науката или областният управител са компетентни да издадат заповед за прекратяването на търга. Изводът на съда е неправилен и в нарушение на материалния закон. Според чл. 14, ал. 1 ЗДС министрите и ръководителите на други ведомства, управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост. Според чл. 16, ал. 2 ЗДС отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление. Според чл. 19, ал. 1 имоти или части от тях-частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление чрез търг при условия и по ред, определени с ППЗДС. Съответна на посочените текстове от закона относно органите, които могат да отдават под наем части от имоти - публична държавна собственост, е разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ППЗДС, според която имоти или части от тях - частна държавна собственост, се предоставят под наем от съответния министър, областен управител или ръководител на ведомство след провеждане на търг. Според ал. 2 търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството. Следва да се подчертае, че чл. 13, ал. 3 препраща към глава пета относно реда за провеждането на търга, но не и относно органите, компетентни да го проведат. Те остават същите и няма никаква причина съдът да счита, че един орган издава заповед за провеждането на търга и го приключва със сключването на договор със спечелилия търга, а друг орган има компетентността да издаде заповед за прекратяването на същия търг. Няма как направеното стеснително тълкуване на чл. 46 ППЗДС да дерогира посочените текстове от закона, определящи органите, в чиято компетентност е предоставено управлението и ползването на имоти-публична държавна собственост. От изложеното следва, че след като сградата - публична държавна собственост, част от която е и обектът на търга е предоставена за управление и ползване на ВТУ, ректорът, по силата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗВО е компетентният орган не само да издаде заповед за провеждането на търга, но да го приключи с обявяването на участника, който го е спечелил, да сключи договор с него или да го прекрати. Тези действия на ректора са част от предоставеното му със закон правомощие по управлението и ползването на имота-публична държавна собственост. Решението в частта, в която обжалваната заповед на ректора е обявена за нищожна е неправилно и следва да се отмени. В мотивите си съдът е изложил фактически и правни съображения относно правилността на заповедта, с която е прекратен търга. Доколкото установените факти са безспорни настоящият състав счита, че трябва да се произнесе и по законосъобразността на обжалваната заповед, с оглед на въведения довод и в двете жалби-материална незаконосъобразност. От протокола, материализиращ работата на комисията, се установява, че допуснатите в търга двама от участниците не са представили изискваната количествена сметка за извършването на ремонтните дейности-част от тръжната документация. Въпреки, че тези две предложения са били нередовни, защото не са отговаряли на изискванията, въведени със заповедта за откриването на търга и документацията за участие - несъответствие с т. I. 1, т. II. 3 и 6.7, те в нарушение на създадените от ректора правила са допуснати до втория етап на търга - отваряне на ценовите им предложения, съответно и класирани, вместо да бъдат отстранени. Този порок на процедурата при провеждането на търга е съществен, защото ако те бяха отстранени, не биха могли да бъдат класирани съответно на първо и второ място. В конкретния случай порокът е особено съществен, защото дружеството, класирано на първо място е представило предложение, което не е било в съответствие с посочените изисквания въведени от ректора, вместо да бъде отстранено от участие. Това се отнася и за дружеството класирано на второ място. От изложеното се налага извод, че е налице хипотезата на чл. 46 ППЗСД - възникване на обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга, което фактическо обстоятелство води до правомощието на ректора да прекрати процедурата. То е посочено в заповедта за прекратяване, защото тя е обоснована и на фактите, удостоверени от комисията, провела търга и отразени в протокола й. От изложеното следва, че заповедта на ректора за прекратяването на търга е правилна и законосъобразна, тъй като от фактите по делото се установяват фактическите основания посочени в заповедта, послужили за издаването й, а така също и спазването на законовите изисквания. С оглед на така направените изводи, след отмяна на решението на съда следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което по изложените вече съображения подадените жалби като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. Обсъжданията в мотивите на съда относно направените разходи от страна на жалбоподателите за участие в търга са неотносими към предмета на спора - законосъобразността на заповедта за прекратяването на търга. Направеното искане от ответните дружества за присъждането на разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на касатора - ВТУ за присъждането на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че пред административния съд ответната страна е направила разноски от 750 лв., а пред касационната инстанция - 825 лв., от които 25 лв. за държавна такса. Дружествата подали жалбите, които са обединени за съвместно разглеждане в едно производство следва да бъдат осъдени да заплатят на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" разноски от 1 575 лв. Искането на "Мартел" ЕООД за присъждането на разноски също следва да се уважи, като от данните по делото се установява, че дружеството е направило разноски от 25 лв. за държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение