Решение № 13161 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 273/2016 г.

Решение № 13161 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 273/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2253 от 18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1724/15 г. Административен съд - гр. П., VI - ти състав, е отхвърлил жалбата на "З. 23" - ООД-гр. С. Загора, срещу РА № Р - 24 - 1403212 - 091 - 001/26.02.2015 г., издаден от Зл. В. - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и В. К., гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 455/5.06.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 13 100 лв. и лихви 1 618,61 лв. С решението съдът е осъдил "З. 23" - ООД- да заплати на Д "ОДОП"-гр. П. сумата 971,56 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "З. 23" - ООД-гр. С. З., представлявано от управителя П. Д. М., чрез пълномощника му адв. К. К.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. П. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "З. 23" - ООД-гр. С. Загора, срещу РА № Р - 24 - 1403212 - 091 - 001/26.02.2015 г., издаден от Зл. В. - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и В. Кашева, гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 455/5.06.2015 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 5 100 лв. по фактура № 28/4.09.2013 г., издадена от "Т. м. е." - ЕООД и 8 100 лв. по фактури № 259/4.12.2913 г., № 260/12.12.2013 г., № 261/17.12.2013 г. и 262/30.12.2013 г., издадени от "Е. З. С." - ЕООД. След описание на фактическата обстановка и констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по процесните фактури, както и възпроизвеждане на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните се свежда до това налице ли са реални доставки по процесните фактури. За да отговори на спорния въпрос на първо място съдът е възпроизвел съдържанието на съответните разпоредби от ЗДДС относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. В тази насока съдът се е позовал и на решения на Съда на Европейския съюз относно реалността на доставките. Съобразявайки изложеното и фактите по делото, решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, а подадената жалба от страна на "З. 23" - ООД неоснователна. Мотивите на съда са твърде обстойни, с много преповтаряния на едни и същи изрази, но в общи линии се свеждат до следното: 1. По доставката на "Т. е." - ЕООД с предмет слънчоглед преките доказателства за приемане и предаване на стоката са съдържание, поставящо под съмнение удостоверените факти; задълженото лице не е установило с надлежни доказателства противоречието в представените доказателства относно изпращач и получател на стоката; не са опровергани и констатациите относно данните за наличие на слънчоглед при доставчика, което подсилва установените различия по-горе. 2. по доставките на "Е. З. С." - ЕООД с предмет "реклама" е обсъден всеки един договор по фактурите, отбелязано е неуточняване на конкретните параметри на предмета на договорите, наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, доказателства за предаване и отчитане на услугата; направено е позоваване на практика на Върховния административен съд и на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело № С - 324/11. Решението на Административен съд - гр. П. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички ангажирани от жалбоподателя доказателства, в резултат на което е направил неверен извод за липса на реални доставки и е отхвърлил жалбата като неоснователна. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с ревизионния акт на "З. 23" - ООД е отказано право на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Е. З. С." - ЕООД и по една фактура, издадена от "Т. м. е." - ЕООД, в резултат на което на дружеството са определени задължения за ДДС в размер общо на 13 100,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 617,61 лв. След извършен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, по отношение на фактурата на "Т. м. е." - ЕООД е прието от органа по приходите,, че за да прехвърляне на собствеността върху слънчогледа като родово определена вещ, следва да бъде установено при условията на чл. 24 ЗЗД определяне на стоката по съгласие на страните или предаване на същата, в която насока са били изисканите от ревизираното лице и неговите доставчици писмени доказателства и обяснения. Съобразявайки обстоятелствата за наличие на вътрешно противоречива информация в писмените доказателства - приемо-предавателни протоколи за предаване на стоката и товарителници за транспортирането й, както и относно наличието на такава стока при прекия доставчик, органът по приходите е приел, че не е налице реална доставка, тъй като не е доказано предходния доставчик "К. а. 2008" - ЕООД да е предавал такава стока на "Т. М. е." - ЕООД, поради което няма как тя да бъде продадена впоследствие, независимо от счетоводното й отразяване при доставчика и жалбоподателя. Представените допълнителни доказателства с възражението срещу ревизионния акт също са били обсъдени от приходния орган, като е прието, че те са вътрешно противоречиви - в товарителниците не фигурират като изпращачи на стоката нито физическите лица, за които се твърди, че са доставили слънчогледа на "Т. М. е." -ЕООД, нито последното, а за получател на стоката е посочен се явява "Г. И." - ЕООД, вместо твърдения за купувач "Я. А. 2008" - ЕООД. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на приходния орган са обосновани на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод. В касационната жалба се възпроизвежда становището на страната защо приема, че е налице реална доставка по въпросната фактура. Това становище и останалите му доводи са обсъдени всестранно в мотивите на съдебния акт и са намерили обоснован доход. На отделен ред е обсъден въпроса за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и е отбелязано, че на задълженото лице са дадени указания, че следва да докаже твърденията си за реалност на доставката. След въвеждане на фактическата обстановка и аргументите на страните по спора първоинстанционният съд е обсъдил всестранно събраните доказателства и е обосновал становището си защо приема, че не е доказано реалното извършване на доставката. В тази насока са съобразени както практиката на националните съдилища, така и тълкуването на закона, дадени в решенията на Съда на Европейския съюз. Внимателно са анализирани различията в отделните писмени доказателства /приемо-предавателни протоколи и товарителници, съответни обяснения на управителите на дружеството доставчик и дружеството извършило транспорта и др./, съответно твърденията за липса на такива количества слънчоглед при доставчика и обяснено защо тези различия не позволяват да се направи категоричен извод за реално предаване на стоката, а от там и за реалност на доставката по фактурата. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд относно реалността на доставките по фактурите на "Е. З. С." - ЕООД с предмет отделни видове рекламни услуги. При извършената насрещна проверка този доставчик не е бил открит на деклариран данъчен адрес и след връчено искане не са били представени доказателства относно извършването на доставките, установено е, че издадените касови бележки са издадени от ЕКАФП, който не е регистриран на името на доставчика. Представените от задълженото лице фактури ведно с договори от същите дати са анализирани от ревизиращите, като е прието, че от тях не може да се установи в какво точно се изразяват въпросните рекламни дейности - не се установява кой, кога и колко рекламни флаери е изработил, с какво съдържание, как и къде са разпространени, какъв е бил изработения рекламен материал, на какъв носител, къде е публикувана рекламата. Акцентирано е и на обстоятелството, че не са събрани доказателства доставчикът да е имал ресурсна обезпеченост - материална и персонал, за осъществяване на подобен род услуги. Всички тези аргументи на приходната администрация, както и възраженията на задълженото лице са обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционното решение/стр. 17 - 21 от решението, л. 817 - 8119 от делото/. На отделен ред е обсъдена всяка една от четирите фактури, ведно с приложените към тях договори, какво трябва да се установи, за да се докаже реалното изпълнение на клаузите от договорите. И по отношение на тези фактури е съобразена националната съдебна практика и тълкуването на закона, дадено по-специално в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С - 18/13 и това от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80 и С - 142/11. На основание на направения анализ обосновано е прието, че задълженото лице не е ангажирало доказателства, които да опровергават констатациите на приходния орган за липса на реални доставки по фактурите. В касационната жалба на "З. 23" - ООД единствено се твърди, че задълженията по договорите са били изпълнение, поради което дължимата цена по тях е била платена в брой с издадени РКО от 15.01.2014 г., като за целта "Е. З. С." - ЕООД е издало касови бонове, а фактът на дерегистрацията му по ЗДДС е неотносим към спора, тъй като фактурите са издадени преди това. Последното обстоятелство действително е неотносимо към спора, но то не е сочено като обосновка за липсата на реални доставки. Констатацията на РА, че касовите бонове не са издадени от ЕКАФП регистриран на името на доставчика, не е опроверган чрез надлежни доказателства. Такива не са ангажирани и относно реалното изпълнение на задълженията на доставчика по договорите, въпреки дадените указания в тази насока, поради което обосновано първоинстанционния съд е квалифицирал ревизионния акт за правилен и законосъобразен в тази му част. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П. не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "З. 23" - ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С писмената защита на процесуалния представител на Д "ОДОП"-гр. П. се претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. С първоинстанционното решение е присъдено такова за първата инстанция, поради което тази претенция се явява неоснователна. За настоящата съдебна инстанция следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 728,67 лв. /75 % от 971,56 лв. определено съгласно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид не явяването на представител в съдебното заседание/. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,