Решение № 4680 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 240/2013 г.

Решение № 4680 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 240/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Николай Развигоров Дуков от гр. София срещу решение № 124 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 178/2012 г. на Административен съд - гр. Перник.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Касационният жалбоподател Николай Развигоров Дуков и работодателят "Продент 2002" ЕООД, гр. Перник на 26.01.2009 г. са сключили трудов договор № 10 от тази дата (на л. 45 и на л. 71 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС) за неопределено време, по силата на който жалбоподателят е изпълнявал длъжността зъботехник с място на работа "Зъботехническа лаборатория" в гр. София, ул. "Балкан" № 3.

На 16.02.2010 г. около 19,30 часа, е изработвал в лабораторията зъбна протеза от твърда пластмаса (суперакрил) и при изпилване на протезата с високоскоростен микромотор тя се счупила, а парчета от пластмасата наранили лявото му око. Веднага потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ "Пирогов", където му е оказана първа помощ и е издаден болничен лист № 3510185 за временна неработоспособност с диагноза: "Чужди тела в роговицата на ляво око. Изваждане (на чуждите тела). Ерозия на роговицата на лявото око." (данните са от "Съдебномедицинско освидетелстване. Експертна справка № АП 97/2010 г." от д-р Цветелин Нешев Гатев - на л. 74 и сл. от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС).

1. Не се спори между страните по делото, че осигурителят не е декларирал в срока по чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) това травматично увреждане като трудова злополука, нито е извършил т. нар. "вътрешно разследване" по чл. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Поради това жалбоподателят е подал две декларации по чл. 57, ал. 2 КСО - декларация вх. № 92-00-73 от 08.11.2010 г. (на л. 107 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС) и декларация вх. № 2402 от 12.11.2010 г. (на л. 43 и 44, както и на л. 109 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС), с които е декларирал злополуката. В декларациите не е посочено в кое териториално управление на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) са подадени, нито поставените върху тях входящи номера съдържат данни от регистъра на кое ТП на НОИ са. Но от съдържанието на задължителни предписания изх. № 2402#1 от 15.11.2010 г. (на л. 38 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС) е видно, че втората от тях - вх. № 2402 от 12.11.2010 г. - е подадена пред Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Перник, длъжностно лице при което е предприело действия по глава пета на КСО.

1. По делото няма данни описаната по-горе злополука да е сред изброените в чл. 58, ал. 1 КСО, чието разследване е задължително и в частност няма данни да е злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Когато една злополука е извън посочените в чл. 58, ал. 1 КСО, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО въз основа на данните от декларацията преценява дали да се открие производство за разследването й (чл. 58, ал. 2 КСО и чл. 7, ал. 1, изр. 1-во от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки). В този случай обаче за откриване на производството по разследване на злополуката се издава заповед от ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ (чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки).

В процесния случай липсва заповед на директора на РУСО - гр. Перник за откриване на производство по разследване на злополуката, твърдяна от жалбоподателя Николай Развигоров Дуков. Следователно по нея не е проведено разследване по раздел III на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Но със задължителни предписания изх. № 2402#1 от 15.11.2010 г. (на л. 38 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС) длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е задължило осигурителя да регистрира злополуката в своя регистър за трудови злополуки и да изпрати в РУСО протокол от вътрешно разследване, както и други документи, които могат да помогнат за изясняване на нейния статут.

В изпълнение на задължителните предписания на 18.11.2010 г. при осигурителя е изготвен протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката (на л. 37 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС). Протоколът е подписан единствено от управител на дружеството - работодател, който е вписал, че злополуката е станала при изработването на протези, но това не е било работа, възложена от работодателя и то в този късен час (19,30), защото работното време е от 9 до 17,30 часа и след неговото изтичане пострадалият зъботехник "няма работа в лабораторията". В графа 8 на протокола, наименована "Начин на увреждане и материален фактор, причинил увреждането", работодателят е написал: "според него парче от пластмаса, поради това че не е ползвал наличните предпазни средства." Освен това управителят на дружеството - работодател е подал писмен отговор (вх. № 2402#2 от 22.11.2010 г. - на л. 36 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС), в който отново твърди, че не е регистрирал трудова злополука "тъй като посоченият час 19,30 е извън работното време за 8-часов работен ден" и че не е възлагал посочената от Николай Дуков в декларацията работа.

От своя страна жалбоподателят със заявление вх. № 2402#4 от 02.12.2010 г. е представил писмени декларации от него, от Стойчо Серафимов Петров от гр. София и от Лиляна Цанева Дукова, също от гр. София (л. 25 - 34 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС). Представил е и нотариално заверено ксероксно фотокопие на документ, с който твърди, че му е било възложено изработването на протезата, при което е станала злополуката (л. 35).

1. При тези данни длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е издало разпореждане № 55 от 10.12.2010 г. за приемане на злополуката като трудова - травматичното увреждане е получено на работното място, макар в извънработно време, но при извършване на работа в интерес на осигурителя.

II. Сезиран с жалба от д-р Татяна Калчева Кисова, управител на осигурителя и работодател Медико - техническа лаборатория "Про Дент 2002" ЕООД, гр. Перник, директорът на РУСО с Решение № ТЗ-1 от 18.02.2011 г. е отменил разпореждането за признаване на злополуката за трудова и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО "за събиране на нови писмени доказателства и изясняване на допълнителни обстоятелства". За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че е необходимо "да се изяснят допълнително обстоятелства, касаещи следните факти:

1. Как и по какъв начин се възлага работа в МТЛ "Про Дент 2002" ЕООД. За установяване на обстоятелството за възлагане на спешна поръчка следва лицето Николай Развигоров Дуков да представи писмен документ от телефонна разпечатка, за това че на 15.02.2010 г. е получил нареждане от д-р Лилия Манчева. Освен това следва да се установи къде се държат печатите на лекарите, след като управителят твърди, че работата не се възлага писмено и защо този печат на д-р Лилия Манчева е положен върху документ за възлагане на работа (несъмнено директорът на РУСО визира нотариално завереното ксероксно фотокопие на л. 35 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС - виж по-горе последния абзац на т. I. 3).

1. Изработвана ли е протеза на лицето Цанка Иванова и дали същото лице е получило и носи зъбна протеза, изработена в МТЛ "Про Дент 2002" ЕООД."

Сезиран с жалба от Николай Развигоров Дуков, Административен съд - гр. Перник с решение № 95 от 23.06.2011 г. по адм. дело № 115/2011 г. е отменил решението на директора на РУСО и му е изпратил преписката за постановяване на решение по същество. За да постанови този резултат съдът е приел, че според чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение (на НОИ) може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество, което означавало, че той не е овластен да връща преписката и че в случая директорът на РУСО "е излязъл извън процесуалната си компетентност, като е обсъждал селективния подбор на доказателства от страна на длъжностното лице и е разпоредил извършване на нова проверка от дл. лице".

Изразеното от Административен съд - гр. Перник становище е неправилно. Според чл. 117, ал. 5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на АПК, а според чл. 97, ал. 2 АПК компетентният да разгледа жалбата орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. Законодателят е възложил издаването на разпореждане по КСО на длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение - чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1, чл. 60, ал. 1, чл. 98, ал. 1, чл. 110, ал. 3, чл. 114, ал. 3 - т. е. в изброените случаи се касае все за изрична компетентност на определените длъжностни лица. Затова и за да ограничи приложението на забраната по чл. 97, ал. 2 АПК при оспорването на разпорежданията по КСО пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, законодателят е предоставил процесуалната възможност по чл. 117, ал. 3, изр. второ КСО на този ръководител по негова преценка, след като отмени оспореното разпореждане, да реши въпроса по същество. Което означава, че правилото по чл. 117, ал. 3, изр. второ е диспозитивно. В процесния случай директорът на РУСО, вместо да указва, че е необходимо да бъдат изяснени посочените по-горе обстоятелства, е следвало направо да издаде заповед по чл. 7, ал. 1, изр. второ от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, с която да определи комисия за разследване на злополуката (чл. 8, ал. 1 от същата наредба).

III. Макар и неправилно, това решение на Административен съд - гр. Перник не е било оспорено по реда на чл. 208 и сл. АПК и е влязло в сила.

1. Изпълнявайки го, директорът на РУСО е издал ново решение - № ТЗ-2 от 04.06.2012 г. - с което отново е отменил разпореждане № 55 от 10.12.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и решавайки въпроса по същество е направил следното волеизявление: "Не приемам злополуката за трудова". Към това решение директорът на РУСО е изложил обстойни мотиви (фактическо и правно основание за постановения от него резултат - непризнаване на злополуката за трудова).

1. Николай Развигоров Дуков е оспорил решението пред Административен съд - гр. Перник. По оспорването е било образувано адм. дело № 178/2012 г. С писмено становище изх. № 1225#4 от 19.07.2012 г. (на л. 94 - 98 от адм. д. № 178 от 2012 г. на ПкАС) процесуалният представител по пълномощно на директора на РУСО е направил уточнението, че "спорът касае дали има възлагане и изпълнение на работа в полза на работодателя МТЛ "Про Дент 2002" ЕООД" и че "не се спори, че Николай Развигоров Дуков е бил в трудовоправни отношения с "Про Дент 2002" ЕООД по силата на първоначално сключен трудов договор № 10 от 26.01.2009 г." За обосноваване на становището, изразеното с оспореното решение № ТЗ-2 от 04.06.2012 г. - че изработването на зъбните протези, при което е станала злополуката, не е било било възложено от работодателя и че не е било работа, извършвана в интерес на работодателя - процесуалният представител по пълномощно на директора на РУСО е инвокирал следните аргументи:

а) писмените декларации на Стойчо Петров и на майката на жалбоподателя не следва да бъдат кредитирани, защото първият не е работник в лабораторията, не е присъствал постоянно и непрекъснато в лабораторията и не е пряк свидетел нито на работния процес, нито на инцидента, довел до нараняване на окото на жалбоподателя, а втората е пристрастна и поради това дадените от нея сведения не са обективни;

б) в осъществените до този момент административни и съдебни производства жалбоподателят е представил два документа, наречени от него възлагателни бележки, които твърди, че всъщност са един и същ възлагателен документ, с който му е било възложено изработването на злополучната протеза, но простото съпоставяне на двете копия показва, че във формата и съдържанието им има разлика: във формата, защото ксероксното фотокопие (на л. 35 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС - виж по-горе последния абзац на т. I. 3), което жалбоподателят е представил пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО със заявление вх. № 2402#4 от 02.12.2010 г., има нотариална заверка с датата на следващия ден - 03.12.2010 г., което е необяснимо по хронология, а ксероксното фотокопие, представено също от жалбоподателя, но в производството по адм. дело № 115/2011 г. със заявление вх. № 1137 от 02.05.2011 г. (на л. 67 от адм. д. № 115 от 2011 г. на ПкАС), е с нотариална заверка от 08.03.2011 г.; съществена е, според процесуалния представител на директора, и разликата в съдържанието на двата документа;

в) разпитана като свидетел д-р Л. Манчева, посочена като възложител на работата в документа по б."б", отрича да е възлагала на жалбоподателя изработка на зъбни протези на 16.02.2010 г. и не е подписвала никакъв документ, с който да възлага такава работа; печатът, който е положен върху двата документа е неин, но той се е намирал винаги в нейния кабинет (не се спори по делото, че стоматологичният кабинет, ползван от д-р Манчева и зъботехническата лаборатория, в която е работил жалбоподателя, са две съседни стаи от един и същ апартамент на ул. "Балкан" № 3 в гр. София), а жалбоподателят е имал достъп до този кабинет;

г) д-р Л. Манчева е съпруга на сина на д-р Татяна Калчева Кисова, управителка на осигурителя МТЛ "Про Дент 2002" ЕООД, доц. Лиляна Дукова е майка на жалбоподателя, поради което техните свидетелски показания следва да бъдат преценявани с оглед на правилото по чл. 172 ГПК.

Със същото писмено становище процесуалният представител по пълномощно на директора на РУСО е направил искане: "моля уважаемия съд да изиска и приобщи към материалите по делото писмена саморъчна декларация от лицето Цана Иванова (вписана като пациент в документа по б."б" по-горе), че няма изработена зъбна протеза и не носи въобще протеза в устната си кухина, по преписка, образувана в Районна прокуратура № 2235 от 11.07.2011 г. или при условие на алтернативност да допуснете разпит на лицето Цана Иванова, ЕГН (.. .), чрез призоваване от съда на постоянен адрес (...) или настоящ адрес (...)".

1. С решение № 124 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 178/2012 г. Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Николай Развигоров Дуков срещу решение № ТЗ-2 от 04.06.2012 г., с което директорът на РУСО - гр. Перник, решавайки въпроса по същество, не приема злополуката за трудова. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) спорът между страните се свежда до това дали злополуката е настъпила при условията на чл. 55, ал. 1 КСО и в този смисъл следва да бъде извършен анализ на правната уредба;

б) този анализ сочи, че за да се осъществи фактическият състав на трудовата злополука следва да са налице кумулативно (едновременно) следните предпоставки:

• да е налице увреждане на здравето и това увреждане да е настъпило внезапно;

• да е налице функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е. през време, във връзка или по повод извършваната работа;

• увреждането да е причинило неработоспособност или смърт,

• да е налице причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат,

• следва да е настъпило увреждане на здравето на лице, което е осигурено за всички осигурени социални рискове или осигурено само за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионално заболяване.

в) безспорно е, че настъпилото увреждане е на работното място и е довело до неработоспособност на жалбоподателя, но не се установи от доказателствата по делото, че работата е извършвана по изрично възлагане и в полза на работодателя - след като изработването на зъбната протеза не е възложено изрично със заповед от работодателя или по друг надлежно оформен според изискванията на закона начин, не може да се приеме, че дейността, осъществявана от жалбоподателя е в полза на този работодател.

г) административният орган (директорът на РУСО) обстойно е коментирал законовите разпоредби и начина, по който те са приложени в конкретния случай, като е достигнал до правилния извод, че жалбоподателя е увредил здравето си на работното място, но не са налице всички кумулативно предвидени изисквания, за да може злополуката да бъде възприета като трудова (с други думи ПкАС е възприел изцяло като законосъобразно и обосновано изразеното от директора на РУСО становище по фактите и обусловените от тях правни изводи).

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изразеното от Административен съд - гр. Перник становище не може да бъде споделено поради следните съображения:

1. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е констативен административен акт - длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, овластено от този кодекс (закон) с административно правомощие (сравни § 1, т. 1 ДР на АПК), с властническо волеизявление констатира (установява) или отрича съществуването на един факт с правно значение - трудова злополука или професионална болест. Едновременно с това разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК (като всеки административен акт) е и официален диспозитивен документ, а една съществена характеристика на всеки официален документ, независимо дали той е диспозитивен или свидетелстващ, е, че се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК). Следователно разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО задължително трябва да бъде издадено по установените за това процесуални (административнопроизводствени) правила.

Според чл. 60, ал. 1 КСО длъжностното лице издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова въз основа на документите в досието. Тези документи са изброени в ал. 1 на чл. 59, наименован "Досие" и в случаите, при които разследването на злополуката не е задължително, а длъжностното лице е преценило, че разследване не е необходимо, съдържанието на това досие е:

• декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;

• копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката;

• документи, свързани с медицински и други разходи;

• разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Следователно, разследване на злополуката не е необходимо само когато между работодателя и пострадалия работник не се спори относно нейния характер или относно причините и обстоятелствата за нейното възникване. При спор по характера на злополуката, респ. при спор за причините и обстоятелствата, при които е възникнала, разследването и винаги необходимо и поради това задължително - само чрез него могат да бъдат събрани релевантни за спора или доказателствени факти, надлежно отразени в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

В процесния случай разследване на злополуката е било необходимо. Липсата му има за последица недопустимост на всички доказателства, представени от работодателя и от жалбоподателя в производството пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и след това пред директора на РУСО.

1. Липсата на разследване на трудовата злополука обаче може да бъде отстранена чрез разследване, проведено от съда.

В хода на съдебното производство по адм. дело № 178/2012 г. процесуалният представител на директора на РУСО е изразил становище, идентично с изразеното от директора на РУСО в оспореното решение № ТЗ-2, изх. № 2402#23 от 04.06.2012 г., че двете ксероксни фотокопия на документи, които не са наименовани, но в хода на административното и след това на съдебното производство страните са приели да наричат "възлагателни бележки", са неистински документи. Пернишкият административен съд не е открил и провел производство по оспорването на тези документи и поради това не е постановил определение по чл. 194, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с което да признае или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. Това нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 193 и чл. 194 ГПК Пернишкият административен съд е допуснал поради неправилното становище, че "след като изработването на зъбната протеза не е възложено изрично със заповед от работодателя или по друг надлежно оформен според изискванията на закона начин, не може да се приеме, че дейността, осъществявана от жалбоподателя е в полза на този работодател". Това становище би било правилно, ако в хода на съдебното производство работодателят е доказал, че с правила за вътрешния ред е създал определен ред, по който наетият от него стоматолог (дентист) ще възлага на зъботехника, също наемен негов работник, изработването или ремонта на зъбни протези и други изделия, и на тази основа да се направи извод, че представените от жалбоподателя "възлагателни бележки" не са елемент от този ред. Такова доказване обаче не е направено. Напротив - по делото съществуват данни, че установеният в "Про Дент 2002" ред е бил такъв, какъвто го описва жалбоподателят - с т. нар. "възлагателна бележка" стоматологът (дентистът) е възлагал на зъботехника изработването на зъботехнически продукти. Разпитана в съдебното заседание на 03.05.2011 г. като свидетел, д-р Лилия Людмилова Манчева (без родство със страните по делото) е заявила: "Притежавала съм кочан за възлагане на поръчки за изработка на протези (но) тази бележка не ми е позната, не съм писала такава бележка" (показаната й от ПкАС бележка вх. № 2402#4 от 02.12.2010 г. на л. 74 от делото).

В продължение на това неправилно становище Пернишкият административен съд е изразил друго, също неправилно становище: "Дори да приемем, че т. нар. възлагателни бележки са начина, по който в медикотехническата лаборатория са оформяли поръчките по отношение на изработването и заплащането им, те не могат да заместят заповед за полагане на труд в извънработно време (а) по делото няма данни да е налице удължаване на работното време или за длъжността да е установен ненормиран работен ден - с други думи, не е налице налице хипотезата на чл. 143 на КТ във вр. с чл. 144, т. 5 от КТ."

Извънредният труд е недопустим, освен по изключение в случаите, изчерпателно изброени в чл. 144 от Кодекса на труда (КТ), при условие, че не се полага от работници и служители, посочени в чл. 147 КТ. Тези правила обаче не изключват възможността да бъде възложена работа в нарушение на забраната за извънреден труд. Възлагането на такава работа е фактическо обстоятелство и за доказването му са допустими всички законоустановени доказателствени средства. А проведеното на 20.09.2012 г. съдебно заседание Пернишкият административен съд е разпитал свидетелите Явор Енчев Гаврилов (съсед на жалбоподателя) и Лиляна Цанева Дукова (майка на жалбоподателя), които са дали подробни показания как д-р Манчева е възложила изработването на процесните зъбни протези и е оформила т. нар. "възлагателна бележка". Абсолютно неправилно Пернишкият административен съд е приел, че "събраните гласни доказателства не са достатъчно убедителни по отношение на това как е възложена работата (а) освен това са дадени от лица, които не са служители на фирмата, не са част от организацията на работа, а имат приятелски или роднински отношения със жалбоподателя и удостоверяват начина на работа в зъболекарския кабинет и зъботехническа лаборатория по неговите разкази и твърдения." От съдържанието на съдебния протокол от 20.09.2012 г. е видно, че: а) свидетелите Явор Енчев Гаврилов и Лиляна Цанева Дукова са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс (за лъжесвидетелстване); б) показали са факти и обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено, а не разказани им от жалбоподателя. По делото няма доказателства, които да опровергават казаното от двамата свидетели, че лично и непосредствено са възприели това, което показват. Следователно няма процесуална причина да не се кредитират техните показания. А техните показания са за работа, възложена на жалбоподателя от д-р Манчева и независимо, че не е била възложена директно от работодателя, тя е в негов - на работодателя - интерес по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Индиция за истинност на тези показания е отказът на директора на РУСО да бъде разпитана като свидетел посоченото от него лице - Цана (Цанка) Иванова - за която жалбоподателят твърди, че е изработвал по възлагане от д-р Манчева процесната зъбна протеза (в съдебния протокол от 20.09.2012 г. този отказ е мотивиран така: "Тъй като свидетелят, поискан от нас... отказва да получи призовката... се отказвам от разпита му").

1. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. От датата 12.11.2010 г., на която Николай Развигоров Дуков е подал декларация по чл. 57, ал. 2 КСО до сега са изминали повече от две години, поради което спорът за вида на злополуката следва да бъде разрешен по същество. При наличието на неопроверганите показания на двамата свидетели - очевидци (Явор Енчев Гаврилов и Лиляна Цанева Дукова) и при липсата на спор между страните, че увреждането на окото на жалбоподателя е настъпило при изработване на зъбна протеза (трудова функция на изпълняваната от него длъжност) на обичайното му работно място, макар и след изтичането на работното време за този ден (16.02.2010 г.), са налице всички елементи на легалната дефиниция по чл. 55, ал. 1 КСО, поради което травматичното увреждане на лявото око на жалбоподателя е трудова злополука. Издаденото от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО разпореждане за признаване на злополуката за трудова е законосъобразно, а решение № ТЗ - 2, изх. № 2402#23 от 04.06.2012 г., с което директорът на РУСО е отменил това разпореждане, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено във всичките му части, т. е. и в частта, с която въпросът за вида на злополуката е решен по същество и вместо него следва да бъде постановено друго на основание чл. 173, ал. 1 АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 КСО, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Про Дент 2002" ЕООД, гр. Перник срещу разпореждане № 55 от 10.12.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Перник.

При този изход на делото на касационният жалбоподател следва да бъде присъдено заплатеното от него възнаграждение за един адвокат (договор за правна защита и съдействие на л. 91 от адм. д. № 178 от 2012 г. на ПкАС).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,