Решение № 12785 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2020 г.

Решение № 12785 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на НАП, подадена срещу решение № 19/13.02.2020 г. постановено по адм. д. № 277 по описа на Административен съд гр. Разград за 2019 г. С атакуваното решение по жалба на "Игъл 2017"ЕООД, е отменено постановление за отказ за отмяна на принудителна административна мярка с №F496729 от 21.11.2019 г. издадена от същия административен орган. Според касатора постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че постановеният отказ противоречи на целта на специалния закон, както и на общия принцип за съразмерност по чл. 6 от АПК. Прилагателно на ПАМ и налагането на административно наказание са различни производства, които се развиват паралелно, но независимо едно от друго. Според чл. 187, ал. 4 от ЗДДС наложената ПАМ може да бъде отменена при определени условия, но това е само правна възможност, но не и задължение за административния орган. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановения отказ за отмяна на ПАМ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът -"Игъл 2017" ЕООД с. Брестовене, надлежно уведомени за оспорването и редовно призовани за насроченото открито съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по жалба, която е била процесуално недопустима. Административният орган не е разполагал с правомощие да разглежда жалба, която е подадена срещу наложена ПАМ във връзка, с която има висящо съдебно производство. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства при съобразяване с относимите законови разпоредби, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред АС-Разград е било Постановление за отказ за отмяна на ПАМ №F496729 от 21.11.2019 г. издадено от Началник отдел "Оперативни дейности"-Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което е оставена без уважение молбата на "Игъл 2017" ЕООД по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. За да постанови отказ административният орган приел, че нарушението за което е наложена ПАМ е по чл. 26, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/по долу за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ и няма връзка с платената имуществена санкция по НП № 456083-F496725/12.08.2019 г. Решаващият състав на АС-Разград е приел, че в случаите когато лицето е освободено от административна отговорност по чл. 28 от ЗАНН, разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС също следва да намери приложение. В противен случай ще се окаже, че за тези нарушители чиято административно наказателна отговорност е ангажирана и са платили санкциите си ПАМ може да бъде отменена, а за лицата по отношение на които не е налице наложена санкция, поради маловажност на нарушението марката следва да бъде изпълнена. Административният съд е приел, че издаденото постановление за отказ противоречи на целта на специалния закон, както и на общия принцип за съразмерност закрепен в чл. 6 от АПК. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване на указанията на съда. ` Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е поддържаното становище от представителя на ВАП, че постановеният съдебен акт е недопустим. Предмет на съдебен контрол е постановление за отказ да бъде отменена наложената ПАМ за нарушение по чл. 26, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Постановлението представлява самостоятелен административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Дали административният орган е имал правомощие до се произнася по искането при наличие на висящо съдебно производство относно законосъобразността на наложената ПАМ е въпрос свързан с компетентността на органа на се произнесе, но не и с допустимостта на подадената жалба пред съда. Издаден е индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно дружеството жалбоподател в този смисъл жалбата пред АС-Разград правилно е разгледана от съда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Осъществяваната от съда проверка относно законосъобразността на ПАМ съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК се извършва към момента на налагането й, в самостоятелно производство. Плащането на санкцията е свързано с административно наказателното производство, а не с обжалването пред съда на ПАМ. Няма пречка прекратяването действието на ПАМ да бъде направено преди да бъде разрешен въпросът относно нейната законосъобразност. Предпоставките при които се произнася административния орган в двата случая са различни. От съдържанието на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е видно, че прилагането на нормата поставя като условие само заплащането на наложената санкция. Смисълът на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е да насърчи събирането на наложените поради административни нарушения глоби и имуществени санкции. В конкретния случай правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като плащането на санкцията, въз основа на което се иска прекратяване на ПАМ не е свързано с нея. Логично е е изискването на което се позовава административният орган, че наложената глоба или имуществена санкция трябва да е свързана пряко с нарушението поради което е наложена ПАМ. От фактите по делото се установява, че при осъществената в търговския обект проверка от контролните органи са констатирани две нарушения - липса на реквизити в издаваните в търговския обект касови бележки и разлика в установената касова наличност. Наложената ПАМ е свързана само с първото нарушение, което е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Ето защо развилото се и приключило с плащане административно наказателно производство за нарушение по чл. 33, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не може да бъде основание за прекратяване на ПАМ въпреки приложените доказателства за плащане по НП от 12.11.2019 г. Административният орган се е произнесъл по направеното пред него искане, като се е съобразил с твърденията на жалбоподателя. Не е в правомощията му да разшири искането, като извърши проверка относно всяко друго нарушение, което би могло да попадне в хипотезата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Като е приел, че постановлението за отказ следва да бъде съобразено и с адмнистративно-наказателното производство, което е проведено във връзка с констатираното нарушение по чл. 26, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., административният съд е постановил неправилно решение. Изместен е предметът на спора, тъй административният орган е дължал преценка само дали плащането по НП за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. може да доведе до прекратяване действието на ПАМ, наложена за констатирано нарушение по чл. 26, ал. 7 от същата Наредба. Разсъжденията на решаващият състав свързани с това, че действието на ПАМ следва да бъде прекратявано и при прекратяване на производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност биха имали значение, ако искането пред органа бе направено в тази връзка. В конкретния случай основанието посочено от "Игъл 2017" ЕООД е само плащането по НП, което не е свързано с нарушението въз основа на което е наложена ПАМ. По горните съображения постановеното решение следва да бъде отменено, а жалбата срещу Постановлението за отказ за отмяна на принудителна административна мярка да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение