Решение № 11950 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София чрез юриск. Дуевски за отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК на влязло в сила решение 6066/18.10.2019 г., постановено по адм. дело 6680/2019 г. по описа на Административен съд, София-град частично отменено с решение 13493/30.10.2020 г. по адм. дело 14090/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната основание чл. 239, т.1 АПК, като в тази връзка е налице позоваване на решение по дело С-279/09 и определение F-55/08 на СЕС. Подробни съображения са изложени в искането за отмяна, което в съдебно заседание се поддържа от юриск. Дуевски, който претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането Електроразпределение Север АД гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Николова, го оспорва като неоснователно и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е частично недопустимо относно тази част на решението на ВАС, Трето отделение, с което е отменено първоинстанционното решение на АССГ, а в останалата част е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, а разгледано по същество в посочената част е неоснователно и следва бъде отхвърлено поради следните съображения: По частичната недопустимост на искането за отмяна. Не се спори, че с решението на ВАС, Трето отделение по адм. дело 14090/2019 г. е отменено решението на АССГ по адм. дело 6680/2019 г. в частта, в която са отхвърлени исковете на Електроразпределение Север АД за разликата над 360 лв. до пълния размер от 1 356 лв. за обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление НП-370/17.12.2014 г., издадено от председател на ДКЕВР (понастоящем КЕВР), състоящо се в направени разноски за адвокатското възнаграждение в производство по нахд 733/2015 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново за сумата над 360 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 08.12.2015 г. до окончателното й плащане. Със същото решение ВАС, Трето отделение е постановил друго решение по съществото на спора на основание чл. 222, ал.1 АПК, като е отхвърлил предявеният от Електроразпределение Север АД иск в посочената по-горе част. В тази част искането е недопустимо, както и в частта, в която с решението на ВАС, Трето отделение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е отхвърлен в останалата част. В тези части за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение, тъй като е налице за него благоприятен резултат, поради което за отмяна е недопустимо и следва да се остави без разглеждане и в същите части производството по делото пред ВАС, петчленен състав следва да бъде прекратено. По основателността на искането за отмяна в останалата част. С решението си ВАС, Трето отделение е отменил частично решение 6066/18.10.2019 г. по адм. дело 6680/2019 г., с което са били отхвърлени исковете на Електроразпределение Север АД за разликата над 360 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв., ведно със законната лихва върху тези разлики, като вместо него е постановено друго решение по съществото на спора, с което е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 1992 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд гр. Велико Търново и пред Административен съд гр. Велико Търново във връзка с обжалването на НП 370/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както и сумата от 231 лв. разноски за производството пред АССГ. В искането за отмяна се сочи основанието по чл. 239, т.1 АПК. По посочената разпоредба се допуска отмяна на влязло в сила решение като извънинстанционен съдебен контрол в случаите, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществени значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за него, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя. Цитираното в искането за отмяна решение по дело С-279/09 на СЕС не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 239, т.1 АПК не съдържа хипотеза, според която може да се отмени влязло в сила решение на това основание при наличие на решение на СЕС, каквато възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК относно решение на Европейския съд по правата на човека, но и в този случай съответното решение трябва да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна на решение по дело С-279/09 на СЕС има тълкувателен характер, но не може да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като решенията на СЕС са неотносими към нея, а посочената разпоредба не може да се тълкува разширително. Решенията на СЕС предвид, че са постановени по преюдициални запитвания могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не могат да бъдат основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд. Относно твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси, но не и по извънредния способ по чл. 237 и сл. от АПК. С оглед изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането по чл. 239, т. 1 АПК като неоснователно следва на основание чл. 244, ал.1, предл.1 АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Николова процесуален представител на Електроразпределение Север АД, на същото дружество следва да се присъдят направените за настоящата съдебна инстанция разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия