Решение № 16368 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2019 г.

Решение № 16368 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от М. Кръстев, понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ЗО [наименование] [населено място] обл. Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. Ванев срещу решение № 154/15.12.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София в резултат на незаконосъобразни действия на началника на ЗО "Атлант" при ГДИН, в периода от 2.04.2018 г. до 23.04.2018 г. в размер на 2 000 лв., както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 770 лв. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него съдът постанови друго по съществото на спора, с което искът бъде уважен или алтернативно делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав със задължителни указания. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се явява лично и със служебен защитник адв. Джонев, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационна жалба – Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН) в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и счита решението за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Луканова, която по същество поддържа доводите в отговора на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административен съд – Ловеч е отхвърлил предявения иск от М. Кръстев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ЗО [наименование] [населено място] обл. Ловеч, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за причинени неимуществени вреди за сумата от 2 000 лв., в резултат на незаконосъобразни действия на началника на ЗО "Атлант" при ГДИН, противоречащи на чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС и Наредба № 3 от 22.03.2010 г. (да изпълни дадено на ищеца предписание от медицински специалист на свиждане да получава ядки и пчелен мед) в периода от 2.04.2018 г. до 23.04.2018 г. в размер на 2 000 лв., както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 770 лв., както и законните лихви върху тези суми, като неоснователен и недоказан. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания на св. Б. Тодоров и св. Д. Дачев). Изложил е мотиви, че при съвкупната преценка на тези доказателства не се установява по никакъв начин твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на началника на ЗО "Атлант", гр. Троян при ГДИН, които да са довели до претърпените от него и описани в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Обосновал се е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в лавката на ЗО "Атлант" гр. Троян към Затвора гр. Ловеч се предлага пчелен мед натурален 15 гр. и пчелен мед натурален 1 кг., както и ядки, като ищецът е имал възможност, в случай на други предпочитания да се възползва от реда за получаване на хранителни продукти, въведен със Заповед № 1-18/12.01.2018 г. на Началника на ЗО "Атлант" с подаване на молба. По тези съображения е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2018 г. са неоснователни. Първоинстанционният съд много подробно е обсъдил приложимите разпоредби на ЗИНЗС, отнасящи се до това какви храни и предмети имат право да внасят и държат при себе си лишените от свобода и е достигнал до правилни и обосновани изводи, че от страна на касатора не са представени достатъчно убедителни писмени и гласни доказателства. Безспорно установено по делото е, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да получават по време на свиждане храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, а според чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети. Анализа на приложимото право налага извод, че ЗИНЗС въвежда разрешителен режим относно вещите и предметите, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Това произтича както от посочените разпоредби, така и от чл. 122 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, според които министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Обосновано решаващият съд е приел, че логическото тълкуване на горните норми сочи, че изброяването в списъка на разрешените вещи и предмети е изчерпателно, съответно всички, които са извън списъка не са разрешени. Правилен е направения от административния съд извод, че при утвърждаване на списъка на разрешените вещи министърът действа в условията на оперативна самостоятелност, т. е. законът го оправомощава той да извърши конкретната преценка и определи разрешените за внасяне храни и предмети. При издаване на съответната заповед министърът действа в рамките на закона, като съобразява целите, които законът преследва, в случая, това са целите, към които е насочено изпълнението на наказанието по чл. 2 от ЗИНЗС. В изпълнение на предоставената му от закона компетентност, министърът на правосъдието издава Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 година /действаща за процесния период/, с която, като утвърждава разрешените вещи и храни, определя ограниченията на правото на лишените от свобода да получават от близки и да съхраняват определени вещи, храни и други продукти. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 82, ал. 7 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. От показанията на свидетеля Дачев и представената по делото докладна записка вх. № 160/2.04.2018 г. на 2.04.2018 г. при постъпване от конвой е извършен личен обиск на касатора и от багажа му са иззети изброените хранителни продукти, които съгласно списъка с разрешените вещи, утвърден със Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 година на министъра на правосъдието, могат да бъдат закупени от лавката, не е предвидена възможност да бъдат внесени по време на свиждане. Правилно първоинстанционният съд е счел в мотивите си, че в тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила. От приложените медицински справки, действително се установява, че ищецът е със захарен диабет – инсулинозависим тип с диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. За тези заболявания е консултиран със съответните специалисти и е назначена терапия. Осигурена е и Диета № 9 за диабетици, която не включва орехови ядки, лешници, фъстъци и пчелен манов мед. Според посоченото от самият завеждащ здравната служба в ЗО Атлант тяхната консумация не е задължителна и липсата й не може да увреди здравето, но тъй като е препоръчителна ищецът има издадена медицинска бележка "да получава на свиждане ядки и пчелен мед безсрочно". При това положение обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че отразеното в медицинската справка от завеждащият здравна служба на ЗО "Атлант" гр. Троян, че консумацията на мед и ядки не е задължителна и липсата й не може да увреди здравето сочи, че не се касае за жизнено важна храна, каквито доводи са наведени в исковата молба от ищеца. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – Ловеч е достигнал до извод, че не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, буквално цитирано: "изразени в душевни страдания, психически тормоз, перманентен душевен дискомфорт обуславящ притеснения, страх, безсъние, липса на апетит, унижение на човешкото достойнство, несигурност и недоверие в хората, дори в близките, постоянно нервно разстройство от което произтича: неконтролируем диабет, болки и страдание, ограничено разстройство". По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действията на длъжностно лице от ЗО "Атлант" гр. Троян по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Правилно съдът е приел за неоснователни и претендираните от Кръстев имуществени вреди, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. След като касационния жалбоподател не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че и тази искова претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Във връзка с правилото на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение на ГДИН. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,