Решение № 5577 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 135/2010 г.

Решение № 5577 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 135/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Велинград срещу решение № 544/12.11.09 г. по адм. д. № 518/09 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Атидже Мехмедова Бушнакова в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховния административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Пазарджик по оспорване на Атидже Мехмедова Бушнакова е отменил като незаконосъобразна Заповед № 900/17.07.09 г., с която на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община- Велинград е наредил да се премахне незаконно построена стопанска постройка /плевня/-дървена конструкция с размери дължина 6,60 м, ширина 4,00 м и височина 5,50 м, находяща се в УПИ ХХV-общински, кв. 18 по плана на с. Драгиново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на нормата, посочена като правно основание за издаването й, при липсата на мотиви относно наличието на някоя от хипотезите чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК за отмяната му, каквато насока са касационните доводи за неправилност. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ предвижда правомощие на кмета на общината със заповед да задължава собственици на обекти по ал. 1 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходими работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съдържанието на текста визира различните хипотези, в които административният орган упражнява това свое правомощие. В негово задължение е / чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК/ да изложи фактическите основания за издаването на акта по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ като посочи конкретни обстоятелства относно една или друга от възможностите, предвидени в хипотезиса на правната норма. Като мотив за издаване на процесната заповед административният орган е посочил изграждането на стопанската постройка / установена като полумасивна такава в хода на делото/ в общински имот без строителни книжа. Тези констатации не удовлетворяват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност на административния акт, нито сочат наличието на хипотеза от вида на изброените в чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Установено е, че стопанската полумасивна сграда е изградена от наследодателя на жалб. Бушнакова в собствен поземлен имот № 333, от който по действащия устройствен план от 1982 г. са обособени няколко урегулирани поземлени имота . Преписка за одобрено изменение на плана и образуване на УПИ ХХV-общ, за площ от 214 от който е съставен акт за частна общинска собственост /л. 35/ и за предвиждане на улица тупик, засягаща процесната сграда на в. л. Пеева не е предоставена при проверката в общината. Посочените от административния орган фактически основания не обосновават приложението на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, предвид което изводът за основателност на оспорването и отмяната на заповедта като незаконосъобразна е обоснован и възприет в съответствие с материалния закон. От една страна, недопустимо е след издаване на административния акт да бъдат въвеждани нови фактически основания, а от друга евентуалното влязло в сила изменение на подробния устройствен план указва на отношения със собственика на сградата, подлежащи на регулиране при прилагането на влязлото в сила изменение на плана. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този решаващ извод, претенцията на ответника по касационната жалба Бушнакова за разноски не следва да бъде уважена, тъй като по делото липсват доказателства, че такива страната е сторила в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение