Решение № 9577 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2019 г.
ВАСVII отделение20.06.2019 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 762 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6960/2018 г. по описа на Административен съд– София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Перник срещу Решение № РД–02–36–631 от 12.06.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " досежно установеното нарушение на чл. 25, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за обществените поръчки (отм.); , описано в т. 2 от акта, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № РД–02–36–631 от 12.06.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " в частта относно установеното нарушение на чл. 25, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за обществените поръчки (отм.); , описано в т. 2 от решението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 762 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6960/2018 г. по описа на Административен съд – София-град в останалата част. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Перник сумата от 288. 03 лева (двеста осемдесет и осем лева и 0. 03 ст.) разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9577 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2019 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на община Перник, представлявана от кмета д-р В. Церовска, чрез адв. И. Арнаудов от САК, против решение № 762 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6960/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № РД–02–36–631 от 12.06.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г." (ОПРР) за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1. 018-0002-C01-S-13 от 11.08.2016 г. с изпълнител "Виа Интелего" ООД на стойност 307 485. 60 без ДДС, сключен след проведена обществена поръчка с предмет: "Извършване на СМР за реконструкция и рехабилитация на мост над р. Струма при ул. "Струма" в гр. Перник". С касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора финансовата корекция е неправомерно наложена, т. к. не са допуснати сочените от органа нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.), респ. не е изпълнен състава на нередностите, квалифицирани по т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности). Счита, че в условията на оперативна самостоятелност възложителят може да поставя изисквания към участниците, които в най-голяма степен ще отговорят на потребностите му с оглед предмета и сложността на поръчката. Твърди, че същността на възлаганите дейности предполага завишени критерии към образователната и професионална компетентност на експертите, ангажирани с изпълнението на СМР. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за неустановеност на соченото нарушение извежда от обстоятелството, че всички участници са били поставени при еднакви условия и с оглед възможностите си са могли предварително да привлекат такива експерти, които да разполагат с необходимото образование и опит за реализация на предмета на поръчката. По отношение на одобрената методика за оценяване на офертите посочва, че същата съдържа конкретни указания при формиране на оценките по всеки един показател, като се елиминира какъвто и да е субективизъм в работата на комисията. Оспорва подхода при изчисляване на размера на финансовата корекция. Твърди, че са налице противоречия в обжалвания административен акт относно това дали мярката е определена върху цялата стойност на договора, или само върху допустимите разходи от него, както и дали тя е определена с, или без ДДС. Счита, че посочените противоречия са самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. По изложените доводи в касационната жалба, потвърдени и в о. с. з., моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество с отмяна на акта за налагане на финансова корекция. Претендира разноски. Ответникът – ръководителят на УО на ОПРР, чрез юрк. Любенов, оспорва жалбата в писмен отговор на жалбата и допълнително в съдебно заседание. С отричащи основателността й доводи, моли обжалвания съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на постъпилата касационна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като провери обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, счита същата за частично основателна, по следните съображения: С атакуваното съдебното решение е отхвърлена жалбата на община Перник срещу описаното решение на ръководителя на УО на ОПРР, с което е приключен сигнал за нередност, установени са нарушения на проведената възлагателната процедура, същите са квалифицирани като нередности по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, като е определена обща финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1. 018-0002-C01-S-13 от 11.08.2016 г. с изпълнител "Виа Интелего" ООД на стойност 307 485. 60 без ДДС, сключен след проведена обществена поръчка с предмет: "Извършване на СМР за реконструкция и рехабилитация на мост над р. Струма при ул. "Струма" в гр. Перник". С акта финансовата корекция е изчислена в размер на 17 606. 67 лева с ДДС, която сума не следва да се верифицира при обработка на последващи искания за плащане. За да обоснове извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт решаващият съд е приел от фактическа страна, че като бенефициер по Договор за предоставяне на финансова помощ по ОПРР и в изпълнение на ангажиментите по финансираното проектно предложение, община Перник е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Извършване на СМР за реконструкция и рехабилитация на мост над р. Струма при ул. "Струма" в гр. Перник" в рамките на проект BG16 RFOP001-1. 018 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020 – Перник". В резултат на проведената възлагателна процедура е сключен договор между възложителя на поръчката – община Перник и избрания изпълнител "Виа Интелего" ООД. След осъществен предварителен контрол на обществената поръчка е регистриран сигнал за нередност с рег. № 292, обусловен от констатациите на проверяващия екип за извършени нарушения на чл. 25, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и на чл. 28а, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); , свързани с утвърждаването на незаконосъобразна методика и включването на ограничителни условия в обявлението за участие, нарушаващи принципите на свободна и лоялна конкуренция, равен достъп и недопускане на дискриминация на участниците в поръчката. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, ръководителят на УО на ОПРР е издал оспорения индивидуален административен акт, мотивиран от заключението за извършени следните нарушения с финансов ефект: 1) Нарушение на чл. 25, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОП (отм.); , извършено чрез въвеждане на ограничително условие в Раздел III. 2. 3 "Технически възможности" от обявлението, според което на етапа за изпълнение на СМР участникът следва да разполага с експерт по безопасност и здраве (БЗ), притежаващ висше образование, степен "магистър" в областта на строителното инженерство, да притежава валидно удостоверение "Координатор по безопасност и здраве" или "Специалист по БЗ" или еквивалентен документ, минимум 3 години общ професионален опит по специалността и минимум 3 г. професионален опит като експерт по БЗ. Изискването е преценено като ограничително, т. к. изключва лицата, които са придобили професионална квалификация "инженер" и "архитект", както и тези със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника", и които по смисъла на чл. 163а, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са технически правоспособни лица. 2) Нарушение на чл. 28а, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.);. Констатирано е, че методиката за определяне на комплексната оценка не съдържа точни и ясни показатели за начина на оценяване. Видно от методите за формиране на оценката, броят на точките зависи от степента на описание. Подобен подход, според органа, не гарантира обективно класиране на участниците и дава възможност за субективизъм при определяне на комплексната оценка на участниците. Посочено е, че за част от използваните термини, възложителят е дал дефиниция, която по своята същност, не внася определеност или по-голяма яснота. При формирания извод за допуснати нарушения на ЗОП (отм.); органът е пристъпил към преценка на тяхната съставомерност с оглед дефиницията на понятието нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Положителното му становище е дало основание да приложи пропорционалният метод по чл. 5 Наредбата за посочване на нередности, като органът изрично е посочил, че с оглед характера на нарушенията е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Посочил е, че когато финансовото изражение на нарушението не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата. С решението си УО е приложил минималният възможен процентен показател, предвиден в т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, а именно 5 % от допустимите разходи по сключения договор. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Концентрирал е спора до това дали включените в обявлението за обществена поръчка изисквания към участниците са ограничителни и дали утвърдената от възложителя методика е съобразена с императивните изисквания на ЗОП (отм.);. В тази насока АССГ изцяло е възприел констатациите в акта и изведените въз основа на тях изводи, мотивирали УО да отмени част от предоставената на бенефициера финансова подкрепа. Първоинстанционният съд е съобразил относимата нормативна уредба в ЗУТ и приложимите за спора подзаконови нормативни актове, при което е счел, че след като законодателят не е предвидил ограничения към лицата, заемащи длъжността "експерт по БЗ", то неоснователно такива са въведени от възложителя, като по този последният е ограничил потенциалните участници да предвидят в състава лице с друга квалификационна степен и образование, имащи отношение към строителния процес, и с изискуемия специфичен опит. При преценката законосъобразност на утвърдената методика, АССГ подробно е описал предвидените от възложителя показатели за оценка и указанията за начина на оценяване на техническото предложение, при което е приел, че методиката е разписана в нарушение на чл. 28а, ал. 3 ЗОП (отм.);. Аргументирал се е, че указанията за определяне на комплексната оценка не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, което създава предпоставки от поставяне на субективна оценка от експертната комисия. Посочил е, че за потенциалните участници в процедурата остава неяснотата какви следва да бъдат критериите, които ще се оценяват при положение, че участникът не разполага с информация относно характеристиките и особеностите в предложенията на другите участници. Счел е, че указанията се характеризират с разубеждаващ ефект и следователно са нарушени принципите, установени в чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); – публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съдът е формирал решаващ извод за наличие на констатираните от УО нередности, квалифицирани по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на община Перник срещу Решение № РД–02–36–631 от 12.06.2018 г. на УО на ОПРР. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка, която е установена от решаващият съдебен състав въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представляващи част от административната преписка, по която е издадено оспореното решение. Предмет на спора е осъществяването на сочените в акта нарушения на ЗОП, квалифицирани като нередности по т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В тази насока следва да посочи следното: Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. При определянето на изискванията възложителите са длъжни да се съобразяват със заложените в ЗОП разпоредби, чиято цел е да се гарантира свободната конкуренция, както и равнопоставеността и недопускането на дискриминация. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията и критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.);. І. Относно установеното нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.); , осъществено с въвеждането на ограничително изискване към експертът по БЗ, описано в т. 1. 1, от обжалвания акт и квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата – "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие": В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на тази част от административния акт. Първоинстанционният съд точно е издирил приложимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на оспореното решение с оглед тяхната регламентация. Развитите от АССГ мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Изводите на съда са съобразени с еднопосочната съдебна практика на ВАС, според която завишените предвиждания на възложителя за компетентност на експертът по БЗ са ограничителни, т. к. липсват нормативни изисквания във връзка с образованието и професионалната квалификация за заемането им. По силата на чл. 24 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), изпълнителят на поръчката следва да разполага с лице, което е натоварено с организиране изпълнението на дейностите по безопасност и здраве. Съгласно чл. 3 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове (Наредба № 3/1998 г.), издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗБУТ, органите за безопасност и здраве при работа, назначени или определени от работодателя, трябва да са специалисти с подходящо образование и квалификация, съобразно характера на дейността, да притежават необходимата теоретична и практическа подготовка, приложими в предприятието, и да отговарят на изискванията, определени в други нормативни актове. Наредба № 3/1998 г. е общият нормативен акт, регламентиращ изискванията, функциите и задачите на органите по безопасност и здраве във всички предприятия. Специфичните изисквания и правила за тези лица по отношение дейности в строителството се съдържат в Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на която правилно се е позовал и АССГ при обосноваване на изводите си. Съгласно чл. 5, ал. 2 Наредба № 2/2004 г. координаторите по безопасност и здраве (в случая възложителят е наименувал длъжността "експерт по БЗ") трябва да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, функциите на тези лица могат да се изпълняват за етапа на инвестиционното проектиране и от: консултант (за строежи от всички категории) или лице с пълна проектантска правоспособност (за строежи от трета до пета категория); а за етапа на изпълнението на строежа - и от консултант (за строежи от първа до четвърта категория), съответно технически ръководител (за строежи от пета категория). Анализът на цитираните норми сочи, че изискванията по отношение на квалификацията и техническата компетентност за експерта по БЗ са посочени общо - те следва да са в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, без да съществува изискване да са придобити по определена специалност. Допълнението и конкретизацията в ал. 3, т. 2 касае възможността на съответния етап от изпълнение на стоежа, функциите на координатор по БЗ да бъдат възлагани и на други лица в зависимост от категорията на строежа - консултант или технически ръководител, извън тези по ал. 2. Обратен извод не следва от регламентацията в чл. 163а, ал. 1 и 2 ЗУТ, която само потвърждава разбирането, че функциите на експерта по БЗ могат да се осъществяват освен от строителен инженер, архитект или строителен техник, но и от други лица, притежаващи професионална квалификация в областта на строителството, проектирането или здравословното изпълнение на СМР, както правилно е установил и първоинстанционният съд. Наред с това, възложителят е изискал и експертът да притежава образователна степен "магистър", с което допълнително е ограничил лицата, притежаващи средно образование с четири годишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника", и които по смисъла на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ са технически правоспособни лица. При това положение обосновано АССГ е приел, че поставеното от възложителя изискване се явява ограничително. Несподелима е защитната теза на касатора, обоснована от сложността на възложените дейности, чието изпълнение предполага длъжността "експерт по БЗ" да се осъществява от квалифицирано лице. След като законът дава възможност и допуска тези функции да бъдат изпълнявани и от други специалисти в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР (Арг.: чл. 5, ал. 2 Наредба № 2), то така поставеното изискване се явява ограничително и в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.); и на основните принципи на чл. 2 ЗОП (отм.); за равнопоставеност, недопускане на дискриминация, свободна и лоялна конкуренция. Следва да се отчете, че ефективното осъществяване на дейностите по БЗ от квалифицирано лице е обезпечено чрез поставеното кумулативно изискване за притежаван от това лице общи и специфичен професионален опит от 3 години на подобна позиция. Ограничението е довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция, предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които въпреки че разполагат с квалифицирани съобразно нормативните изисквания лица за функциите на експерт по БЗ, не изпълняват поставените от възложителя изисквания. ІІ. По отношение на съответствието на утвърдената от възложителя методика за оценка с изискванията на чл. 28а, ал. 3 ЗОП (отм.); : Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.); методиката за определяне на комплексната оценка на офертите съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В чл. 28а, ал. 3 ЗОП (отм.); е разписано, че указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да: 1) дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2) дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3) осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. По силата на чл. 28, ал. 4 ЗОП (отм.); не се допуска включването на показатели за оценка, които не са пряко свързани с предмета на поръчката. Цитираните разпоредби не отричат принципното положение, че определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите, които сами определят онези показатели, имащи преимуществено значение за избора на участниците. Независимо от това, при изготвяне на методиката възложителите трябва да спазват нормативните изисквания, въведени в чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3 ЗОП (отм.);. Законосъобразността на процедирането им в тази насока е обусловено от цялостния анализ на предмета на обследваната обществена поръчка, същността на възлаганите дейности, техническата спецификация (в случая обяснителната записка, налична на електронната страница на община Перник https: //pernik. nit. bg/obshhestveni-porchki/r. struma-izbor-na-izplnitel-za-izvrshvane-na-smr/) и цялостното съдържание на методиката по конкретния показател. Възприетият от възложителя подход при оценяването на техническото предложение на участниците е използване на тристепенна скала, започваща от максимален брой 60 точки, средно положение - 40 точки и минимален брой 20 точки. Указанията за определяне на съответния брой точки са представени в уводната част на глава III и съдържа виждането на възложителя за минималното съдържанието на предложението за изпълнение на строителството, включително предвижданите технологии за изпълнение, както и последователността и взаимообвързаността на строителните дейности. Посочено е, че участникът следва да представи подобно описание на техническите и функционалните характеристики на влаганите материали за изпълнение на предмета на поръчката, на база представените данни в Техническата спецификация. Освен това, следва да се представят предвижданите организация и мобилизация на използваните ресурси, обвързани с конкретния подход за изпълнение на предмета на поръчката и съпътстващите дейности. Участникът следва да направи пълно описание на начините за разпределение на дейностите и отговорностите между предлаганите специалисти и връзките на контрол, взаимодействие и субординация, както между предлаганите от него специалисти, така и в отношенията с възложителя и останалите участници. Всеки участник следва да разпише подхода за изпълнение на предмета на поръчката, отнасящ се до основните етапи на изпълнение и да предложи последователността и взаимообвързаността на предвидените от него дейности в зависимост от представения технологичен подход за постигането на целите на договора, включително чрез определяне на тяхната продължителност, описана в техническата спецификация. Следва да се обхванат всички дейности, необходими за изпълнението на строителните работи, подготвителните дейности за СМР, дейностите по изпълнението на строително-монтажните работи, тестванията, въвеждането на обектите в експлоатация, както и всички други дейности, необходими за постигане целите на договора. Техническото предложение следва да съдържа описание на видовете СМP и тяхната последователност на изпълнение. Тези базови изисквания за структурата и съдържанието на техническото предложение, придружено с подробно и ясно описание на ключовите елементи - организацията, плана за работа и разпределение във времето на техническите и човешките ресурси. обуславя получаване на максимална оценка от 60 точки. При това възложителят е посочил какво съдържание влага в понятията "ясно" и "подробно", а за улеснение на участниците са посочени и конкретни примери. Открояват се и преимуществените фактори, влияещи на оценката. Първият касае технологията за изпълнение на СМР, включително последователност на строителните и монтажни процеси и свързаните с тях подготвителни действия. Вторият е описание на техническите и функционални характеристики на влаганите материали и съответствието им с изискванията на Техническата спецификация и инвестиционните проекти. Третата е представяне на разпределение на човешките ресурси и отговорностите на експертите. Съдът не счита за нужно да ги повтаря. Важното е, че за да се приеме едно техническо предложение за притежаващо максималната степен на съответствие, изисквана от възложителя и съответно оценена с максимално възможните 60 точки, следва техническото предложение да съдържа едновременно всички обособени елементи в тяхната последователност и очаквана пълнота. А самата последователност и пълнота са функция на техническата спецификация и в глобален мащаб – на предмета на поръчката и преследваните с изпълнението му цели. Неправилно УО е счел, че са въведени две сходни понятия – "съществени непълноти" и "значителни непълноти". Административният орган е извадил тези изрази от указанията, приемайки, че за тях липсва дефиниция. Възложителят в три обособени позиции със звездички е описал виждането и трактовката си на тези понятия и е поставил ясно разграничение между тях, отново пояснено с примери. Всъщност тези дефиниции са част от формулираната от възложителя степен на съответствие, които се оценяват с междинната оценка. В този пасаж ясно и точно е показано на заинтересованите лица в кои четири конкретни случая техническото им предложение ще се оценява, като съдържащи несъществени непълноти. Третата степен на съответствие, която ще бъде оценена с най-ниската оценка, съдържа по категоричен начин четири хипотези на значителни непълноти на техническото предложение, като изрично е подчертано, че наличието на дори една от тях ще доведе до най-ниска оценка. Те са тясно свързани с условията за оценяване, които имат базов характер Разписаните указания за оценяване следва да се разглеждат съвместно, а не изолирано едно от друго. Само по този начин може да се открие разликата в техническите предложения, която води до разлика при оценяването. Ако участникът е посочил в предложението си последователността и технологията за изпълнение на СМР, в съответствие с изискванията на техническата документация, организацията, плана за работа и разпределение във времето на техническите и човешките ресурси, описал е техническите и функционалните характеристики на влаганите материали за изпълнение на предмета на поръчката, на база представените данни в Техническата спецификация. то това се приема от възложителя за подробно описание. Съпътствано с наличие на останалите елементи от най-високата стъпка на оценяване, техническото предложение ще получи 60 точки. Ако е пропуснал да опише последователността на изпълнение на СМР, дори и да е представил цялата друга информация, ще бъде оценен с 40 точки. Ако е посочена общо и неконкретно по видове СМР и липсва последователност на тяхното изпълнение – при равни други условия по първия и втория елемент, участникът ще бъде оценен с 20 точки. Извършеният анализ и съпоставка на указанията за експертно оценяване в тяхната цялост и логическа връзка, съвместно с предмета на обществената поръчка, техническата спецификация, отделните стъпки при оценяване, обусловени от пълнотата на информацията в техническото предложение, установяват по безспорен начин, че указанията за прилагане на методиката за оценяване на нечисловите параметри от техническите предложения, покриват изискванията на чл. 28а, ал. 3 ЗОП. Поради това изводът на УО за допуснато нарушение на цитираната разпоредба, неправилно възприет и от съда, е необоснован – той не съответства на доказателствата, събрани по делото и цялостния анализ и смисъл на относимата нормативна уредба. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в процесната възлагателна процедура не е допуснато нарушението, описано в т. 2 от обжалвания административен акт. Съдебното решение в тази част е неправилно, но това не обосновава незаконосъобразност на определената от УО финансова корекция, поради установеност на соченото нарушение по т. 1, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Елемент на фактическия състав на нередността е нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Допуснатото от бенефициера нарушение е на националния ЗОП (отм.); , като естеството на нарушенията е такова, че е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл. 72, ал. 3, във вр. с ал. 4 ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция се определя чрез процентен показател, установен в Наредбата. Националното законодателство, както и законодателството на Съюза, не поставят като изискване наличието само на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако бенефициерът бе спазил изискването на закона и бе заложил обективни критерии за подбор, би могло в процедурата да участват и други кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. Това дава основание да се приеме, че ако касаторът не бе допуснал установеното нарушение, общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки. В проверявания съдебен акт действително не са изложени мотиви по този въпрос, включително не е обсъдена преценката на органа за размера на наложената административна мярка. Този пропуск на АССГ не влия на правилността на крайния му извод за законосъобразност на оспорения акт, т. к. размерът на финансовата корекция е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 72 ЗУСЕСИФ. В случая не е възможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, поради което в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция е определен по пропорционалния метод. Органът е определил процентно съотношение - 5%, при съобразяване на тежестта на нарушението. Административният орган подробно е мотивирал акта си във връзка с избора на метод за определяне на финансовата корекция, както и за нейния размер. Не се констатира соченото от жалбоподателя противоречие в административния акт. Финансовата корекция се определя като процентен показател върху допустимите разходи по засегнатия от нарушения договор. За законосъобразността на процесното решение е от значение правилното определяне на ставката и основата, върху която се налага. Действителният размер на корекцията ще е възможно да се определи при налагане на процентния показател върху допустимите разходи по всяко искане за плащане. В този смисъл ДДС не се налага върху размера на корекцията. То евентуално би могло да присъства като сума в основата при определяне на корекцията, доколкото следва сумата по разхода при регистриране на участника по ДДС. Що се отнася до твърдението, че корекцията неправилно е определена върху цялата стойност на договора, а не върху допустимите разходи: същото се опровергава от математическите изчисления, показващи, че съотнасянето на определения от органа процентен показател към стойността на договора, не дава сумата на изчислената финансова корекция, а я надвишава. С оглед изхода на спора всяка от страните има право на половината от претендираните разноски. Видно от приложените платежни документи касаторът е осъществил разходи в общ размер на 776. 06 лева, от които държавна такса - 176. 06 лева, и адвокатско възнаграждение – 600. 00 лева. С оглед отменената част от акта дължимите на община Перник разноски възлизат на 388. 03 лева (1/2 от претендирания размер от 776. 06 лева). В полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс и съобразно потвърдената част от акта. След прихващане на дължимите суми, в полза на бюджета на общината следва да бъдат присъдени разноски в размер на 288. 03 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во и 2-о АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
5- чл. 24 ЗЗБУТ
- чл. 25, ал. 5 ЗОП
- чл. 28, ал. 3 ЗОП
- чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ
- чл. 163, ал. 2 ЗУТ