Решение № 5395 от 22.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Рамо, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, чрез адв. Н. Солакова, срещу Решение 306 от 23.12.2022 г., постановено по адм. д. 449/2022г. на Административен съд Сливен (АС - Сливен), с което е отхвърлена жалбата му против решение 13658 от 12.09.2022 г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на административното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, редовно призован чрез упълномощената адв. Солакова, не се явява и не се представлява. Ответникът - заместник-председателят на ДАБ при МС, чрез И. Минкова, началник отдел Качество на производството в дирекция Качество на процедурата за международна закрила /КПМЗ/ в ДАБ при МС, с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и прави искане за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана със събиране на семейството. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд - Сливен е сезиран с жалба на А. Рамо, гражданин на Сирия, против решение 13658 от 12.09.2022 г.на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ е отказано да се събере на територията на Република България с неговите родители М. Хамо и З. Мохамад, както и с неговия брат М. Мустава, и сестра му А. Мустафа, всички- граждани на Сирия. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаването на административния акт е спазена предвидената в закона писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила и оспорения акт е издаден в съотвествие с приложимия материален закон. Приел е, че майката и бащата на жалбоподателя не попадат в обхвата на легалната дефиниция за член на семейството съгласно § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, тъй като не страдат от заболявания, които да им пречат сами да се грижат за себе и да се налага да живеят в едно домакинство с жалбоподателя. По отношение на брата и сестрите на жалбоподателя съдът е приел, че не попадат в кръга от лица, визирани в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, където е легалната дефиниция на "Членове на семейството". По тези съображения първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на предпоставки за приложението на чл. 34, ал. 1, във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително решение за молителя представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 ДР ЗУБ и съгласно б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба, че съдът не взел предвид всички релевантните факти от съществено значение за случая. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че липсват предпоставките за събиране на семейство по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на А. Рамо и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното от касатора, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Първостепенният съд е обсъдил както възрастта на родителите, така и тяхното здравословно състояние, което е съобразно с изнесеното от А. Рамо по време на проведените интервюта на 07.07.2022г. и доказателствата по административната преписка. Правилни са изводите на административния съд, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата за издаване на разрешение от административния орган за събиране на семейството. Правилно е съобразено, че с влязло в сила решение 3905/16.05.2022 г. на председателя на ДАБ при МС е предоставен хуманитарен статут на А. Рамо. С молба от 28.06.2022 г., чужденецът е поискал да се събере на територията на Република България с членовете на неговото семейство- неговите родители, сестри и брат. С чужденеца е проведено интервю на 07.07.2022г., от което се установява, че изтъкнатите причини не разкриват необходимост от събиране на жалбоподателя с членовете на неговото семейство. Представените доказателства по делото водят до извод за правилност на заключението на първоинстанционния съд, че майката и бащата на жалбоподателя не изпитват такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. По време на проведеното с чужденеца интервю, видно от протокол УП 2830/07.07.2022 г., А. Рамо е заявил, че родителите му страдат от заболявания като е представил няколко бележки. Правилно съдът е преценил, че същите не могат да бъдат определение като официални документи, както и че са без дата, поради което информацията за здравословното състояние на лицата към момента на подаване на молбата за събиране на семейство не може да се устави дали е актуална. Данните в медицинските бележките са оплаквания, снети при преглед анамнестични данни, като липсва конкретно заболяване - диагноза, която да препятства лицата сами да полагат грижи за себе си. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че родителите на чужденеца страдат от "тежко заболяване" или са необходими "чужди грижи"по смисъла на ЗУБ, които да бъдат полагани от А. Рамо. Не са налице и други данни относно относимите към текста обстоятелства по смисъла на ЗУБ за разрешение на чужденеца, да се събере със семейството си на територията на Република България. Дори да се приеме, че майката на чуждия гражданин действително е със , а баща му , то те не са болки от такъв характер, че да не могат сами да се грижат за себе си и да имат нужда от грижата на касатора, както и че не попадат в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ. Предвид цитираните разпоредби невъзможността родителите на чужденеца да се грижат сама за себе си, следва да произтича от тяхната напреднала възраст или от тежко заболяване. В случая, бащата на чужденеца М. Ремо е на , а майка му З. Хасан е на . Представените по делото доказателства потвърждават заключението на административния орган, че родителите на касатора не отговаря на законовите изисквания, посочени в § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, а именно напреднала възраст или тежко заболяване, което да налага те да живеят с придружител. На следващо място правилно съдът е установил, че видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, братът и сестрите на касатора не попадат в кръга на лицата от тази категория, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Сливен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение