Решение № 3352 от 29.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет, подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Кушев, против решение 672 от 07.02.2022 г., постановено от Административен съд София град, Първо отделение 47 състав, по адм. д. 12266/2021 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил, че в подкрепа на молбата си за международна закрила кандидатът е представил само фотокопия на документи, свързани с твърдяната от него присъда, наложена му от революционния съд и твърди, че нелогично звучи твърдението на Р. Атаипур, че оригиналните документи не могат да бъдат представени. Касаторът счита, че противно на извода на първоинстанционния съд, административният орган е положил всички усилия за да изясни обстоятелствата, свързани с бежанската история на кандидата. Изразява становище, че от представените копия от писмени доказателства не става ясно каква е окончателната присъда, наложена на иранския гражданин. Претендира отмяна на обжалваното решение и ВАС да потвърди процесния административен акт на заместник - председателя на ДАБ, с който е отказано предоставяне на поискания статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответникът - Р. Атаипур, гражданин на Ислямска република Иран, оспорва касационната жалба лично и чрез упълномощен адв. Т. Илиев, които в съдебно заседание пледират за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено, защото от документите, които Р. Атаипур е представил пред административния орган може да бъде направена преценка на тяхната истинност и достоверност. Считат, че са положени максимални усилия за представяне на оригиналите, но кандидатът не е успял своевременно да ги депозира пред административния орган и пред първоинстанционния съд, затова ги представя в касационното производство, като същите да бъдат съобразени от административния орган, кагато преписката му бъде върната за ново разглеждане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като мотивите, които обуславят желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрилата по реда на ЗУБ. Според участващия по делото прокурор административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и с оглед установената бежанска история, събраната информация за обстановката в конкретния регион в държавата му по местопребиваване и съобразно писмените справки от Дирекция Международна дейност при ДАБ, не може да се направи извод, че за лицето съществува заплаха или опасност, които да обуславят заключение за наличие изискуемите по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник - председателя на ДАБ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 672 от 07.02.2022 г. е отменено решение 3929 от 10.11.2021 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците по чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ вр. с чл. 9 ЗУБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия Р. Атаипур и преписката е върната на ответния административен орган за ново разглеждане при съобразяване на указанията на съда. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град /АССГ/ е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, защото по силата на заповед 05-803/14.12.2020 г. зам. - председателят на ДАБ е редовно упълномощен да издаде оспорения адм. акт, поради което е налице изискуемата компетентност във връзка с чл. 75, ал. 1 ЗУБ. Установено е, че при постановяване на атакуваното решение е спазена предвидената в закона писмена форма и има изложени мотиви, но при издаване на процесният адм. акт са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че погрешно адм. орган е счел не са автентични представените от молителя доказателства, съгласно нормите на българското законодателство, както и че те не се приемат за верни по причина, че не се възприема изложената бежанска история, както и не е кредитирана причината за непредставяне на документите в оригинал. Освен това първостепенният съд е счел, че от страна на издателя на оспорения адм. акт не е преценено самото наказание, което е наложено на кандидата за закрила, понеже в случая изобщо не са кредитирани и обсъдени писмените доказателства, представени от оспорващото лице и не е установено дали наказанието е пропорционално, доколкото извода за обратното непропорционалното наказание ще попадне в предметния обхват на текста на чл. 8, ал. 5, т. 2 ЗУБ, определящ като действия по преследването и съдебни мерки, които сами по себе си са дискриминационни, както и изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. В мотивите на оспореното съдебно решение е анализирана представена в копие окончателна присъда от 12.09.2019 г. по дело 6316/98г., в която има вписан номер на съдебно решение, има посочен вид престъпление "сътрудничество с партии и политически групи срещу Ислямска република Иран, както и действия застрашаващи националната сигурност", но не е ясно какво е наказанието. Обсъдено е и предходно съдебно решение със същия номер 97002314557829, но от 17.03.2019 г., както и решение под същия номер, но с дата на издаване - 15.03.2019 г., в последното от което е посочено, че наказанието, което се налага на жалбоподателя - ирански гражданин от Революционния съд в Техеран е 99 удара с камшик и 8 г. лишаване от свобода. При тези данни първоинстанционният съд е преценил, че не е ясно откъде следва извода на адм. орган, че в присъдата от 12.09.2019 г. е отпаднало наказанието 99 удара с камшик. Решаващият състав е констатирал, че видно от този документ /на л. 43 от адм. д. 12266/2021 г./ не е посочено какво е конкретното наказание, а са изброени няколко такива: а/ лишаване от свобода; б/ условно лишаване от свобода; в/ удари с камшик; г/ глоба, от което е изведено заключение, че тези правнорелевантни факти не са изяснени от издателя на процесния адм. акт, а те са от съществено значение за спора, което налага при новото произнасяне за да се установи какво е окончателното наказание на лицето, както и как се третират затворниците при изпълнение на това наказание. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. След задълбочено обсъждане аргументите на страните и относимите факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че компетентният адм. орган е бил сезиран с искане рег. 599 от 04.08.2020 г., предявено от Р. Атаипур, гражданин на Ислямска република Иран, азар по народност, атеист по вероизповедание, неженен, с лични данни, вписани в декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който е поискал предоставянето намеждународна закрила. С решение 89 от 19.01.2021 г. на зам. председателя на ДАБ на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ е прекратено производството, но с последващо решение 745 от 10.03.2021 г. по чл. 77, ал. 4 ЗУБ на същия орган административното производството е възобновено. В случая не са спорни обстоятелствата, че кандидатът е напуснал Иран на 08.02.2019 г. нелегално с помощта на трафикант за Турция, където около 17 месеца е пребивавал и работил в гр. Истанбул.,след което на 30.6.2020 г. отново нелегално е преминал в България. В интервюто от 10.08.2020 г. иранският гражданин е посочил, че е роден и живял в с Каранда, провинция Ардебил; завършил е основно образование; работил като шивач; търси защита с оглед осъждането му за престъпление. Заявил е, че е на 10.08.2017 г. е бил разпределен да отслужи военната си служба от 21 месеца в централния затвор на провинцията като отговорността му била да охранява и съпровожда затворници до съда и болницата. На 22.06.2018 г. заедно с други войници с автобус са отвели девет затворника до съда, но на връщане пред автобуса спрял автомобил с три лица, които го заставили го да се качи в автомобила заедно със затворника, тъй като ръката му е била закрепена с белезници за ръката на същия. В автомобила го принудили да отключи белезниците и след 2 км. го изхвърлили, след което се върнал пеша до автобуса и е разказал какво му се е случило. След като е разпитан е бил задържан и е бил 6 месеца в затвора, докато баща му не е платил гаранция и е трябвало на 09.02.2019 г. да се върне в затвора. Кандидатът е посочил в проведеното интервю, че за описания случай е бил осъден на 8 години затвор и 99 удара с камшик. В първоинстанционното съдебно производство е установено, че при второто интервю на 17.03.2021 г. чужденецът е пояснил, че по устав при съпровод на подсъдими войникът не носи оръжие и затворникът е бил подсъдим по политически причини и обикновено присъдата за това е смърт. Допълнил е, че баща му е гарантирал с нотариален акт за имот, за да бъде пуснат за един месец под гаранция, след което е решил да избяга, понеже е осъзнал, че ще бъде осъден за бягство на политически затворник. В проведеното трето интервю на 21.09.2021 г., Р. Атаипур е уточнил, че обвинението срещу него е за сътрудничество с политически партии, които извършват дейност срещу режима на Иран и е възможно осъдителната присъда да се прехвърли на член от семейството му. При тези вярно установени относими факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Решаващият състав на АССГ е обсъдил приета като доказателство справка вх. МД-642 от 15.12.2021 г., според която присъди се налагат на лица, изповядващи бахайска, християнска или др. вяра и за пропаганда срещу режима, като в тази справка има данни за конфликт поради недостиг на вода и лошото управление на водните ресурси в Централен Иран и по данни на кюркдка правозащитна организация има около 103 случая на нарушения на права, като наказанията включват и удари с камшик, както и част от задържаните са починали в затворите. Освен това първостепенният съд правилно е счел, че издателят на процесния административен акт неоснователно не е кредитирал представените ксерокопия на документи, относими към наложената му присъда. Касационният съдебен състав споделя становището, че липсата на оригинали на документи не води до извода, че копията не са снети от оригинала или че се касае за подправени документи, като в случая не е ясно какво адм. орган влага в думите "не са верни" и "не са автентични". Верността се свързва с удостоверителния характер на някои официални документи, а автентичността е свързана с авторството. Изводите за неавтентичност на документите следва да се основават на обективни данни - подобна институция /съд/ не съществува в страната, а не на субективните възприятия на бежанската история на кандидата за закрила. Такъв следва да е и подходът на издателя на атакувания административен акт по отношение на верността на представените документи. В този смисъл са и указанията, дадени в Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния Комисар на ООН за бежанците, според които изискванията за доказване не трябва да бъдат прилагани стриктно спрямо представените от кандидатите за закрила писмени доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав споделя тезата на първостепенния съд, че пълното отхвърляне в административното производство на представените ксерокопия на документи, представени от страна на чужденеца, базирано само на предположения и на недостатъчно изяснени обстоятелства относно съдебните процедури в съответната страна по произход, е неправилно и незаконосъобразно. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е отразено, че в случая компетентният адм. орган не е обсъдил дали наложеното наказание на кандидата е пропорционално, предвид приложението на нормата на чл. 8, ал. 5, т. 2 ЗУБ, както и не е съобразено доколко конкретните действия по преследването и съдебните мерки спрямо иранския гражданин са дискриминационни и представляват изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. От съществено значение в случая е обстоятелството, че ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, в хода на настоящото съдебно производство е представил в оригинал девет броя документи на персийски език, твърдейки, че едва сега е успял да ги получи и представи като доказателства по делото. Депозираните писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани в касационното производство, предвид императивната забрана за нови фактически установявания, регламентирана в нормата на чл. 220 АПК. Представените от чужденеца документи на персийски език следва да бъдат разгледани, съпоставени с представените преди това фотокопия, с преводите на български език и съобразени от административния орган при новото разглеждане на преписката, образувана по искането на Р. Атаипур за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. За пълнота на изложението съдът счита, че при новото произнасяне по молбата на чужденеца, издателят на адм. акт следва да обсъди и обстоятелството, че кандидатът е пристигнал от Република Турция - гр. Истанбул, където е работил седемнадесет месеца, който факт налага излагане на мотиви дали същият не е пребивавал в трета сигурна държава, идвайки от която е преминал нелегално българската граница. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,