Решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 47/2012 г.

Решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 47/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Ш." - Турция, срещу Решение № 450 от 12.10.2011 г. по т. д. № 735/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решението от 21.04.2011 г. по гр. д. № 71/2007 г. на Хасковския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от турското дружество срещу Б. А. Г. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 32 846 евро. Твърдението по касационната жалба е, че въззивното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът се позовава на противоречие в становището на въззивния съд, че от една страна Хасковския окръжен съд е компетентен да разгледа спора, а от друга - трябвало да бъде приложен турския материален закон. Ответникът по касация Б. Г., чрез представен по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че решението на П. е законосъобразно и следва да остане в сила. Касационното обжалване е допуснато по т. 1 in fine на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС за проверка по допустимостта на въззивното решение с оглед преценката за приложимото право при разглеждането на спора. Като взе предвид на основание чл. 290, ал. 2 ГПК посочените касационни основания и извърши проверка по допустимостта, законосъобразността и обосноваността на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е осъдителен иск за сумата 32846 евро. Твърдението по ИМ на "А. Ш." - Турция е, че ответникът е бил управител на ищцовото дружество в Република Турция, като е бил освободен от тази длъжност с решение на общото събрание, проведено на 03.11.2005 г. След освобождаването му, но преди вписване на промяната в търговския регистър, Г. изтеглил от сметката на дружеството в турска банка сумата 5125 евро. Освен това, неправомерно взел от касата на дружеството сума, равняваща се на 27721 евро, като за липсата бил съставен констативен протокол. Искането на турското дружество е да бъде осъден ответникът да му заплати исковата сума, съставляваща сбор от неправомерно получени средства, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава при плащането им. Последователно подържаната теза на Б. А. Г. е, че искът е неоснователен, като в производството пред първата инстанция е направил възражение за неговата допустимост, както и по компетентността на Х.. Първоинстанционният Хасковски окръжен съд е приел по реда на чл. 28 КМЧП е, че е международно компетентен да разгледа спора, като в определението си се е аргументирал с това, че спорът е за непозволено увреждане. С решението си, първоинстанционният съд е приел, че искът е с правно основание чл. 59 ЗЗД и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и въз основа на назначената по делото счетоводна експертиза, че този иск е основателен изцяло. Съставът на въззивния съд също е приел, че международно компетентен да се произнесе по спора е българския съд, доколкото обичайното местонахождение на ответника е в България - чл. 48, ал. 7 КМЧП. Изложил е съображения за неправилност на преценката на Х. относно приложимото право, но независимо от това се е произнесъл по съществото на спора, счел е за недоказан иска по чл. 59 ЗЗД и отменяйки първоинстанционния акт го е отхвърлил. Становището на настоящия съдебен състав по въпроса за приложимото право и оттук - по допустимостта на решенията на съдилищата, произтича от следното: Както бе посочено по-горе, с определението си от 10.10.2007 г., по реда на чл. 28 КМЧП, първоинстанционният съд е приел, че е международно компетентен да се произнесе по иска на турското дружество. Обосновал се е с обичайното местопребиваване на ответника и с правната квалификация на иска - иск за непозволено увреждане. Определението е влязло в сила, като необжалвано. Хасковският окръжен съд, обаче, не се е произнесъл по това, кой е приложимият материален закон - българският или турският. С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора - българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМПЧ, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право - българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМПЧ имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМПЧ и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМПЧ, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Произнасянето на Х. с решение по спор, квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД, би следвало да е съобразено с общия принцип на чл. 111, ал. 1 КМЧП, а именно, че задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване се уреждат съобразно правото на държавата в която то е настъпило. В случая, това е Република Турция. Установяване на съдържанието на чуждото материално право по реда на чл. 43 КМЧП в случая не е проведено. Въззивният съд е констатирал приложимостта на турския материален закон, съобразно нормата на чл. 111, ал. 1 КМЧП, но независимо не е констатирал недопустимостта на първоинстанционния акт, а се е произнесъл по съществото на спора, отхвърляйки иска, отново квалифицирайки го като такъв по чл. чл. 59 ЗЗД. Становището на настоящия съдебен състав е, че и въззивното и първоинстанционното решения подлежат на обезсилване. Делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд от стадия по чл. 39 и сл. КМЧП - определяне на приложимия материален закон и евентуално - съдържанието на чуждото материално право. В случай, че се приеме, че разглежданият спор е за неоснователно обогатяване, ще следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 111, ал. 2 КМПЧ, доколкото отношенията между страните са възникнали по повод управление на търговско дружество. Обедняването е настъпило в патримониума на дружеството, а евентуално обогатилият се е управителят му, действащ в това качество. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да се произнесе и по разноските пред ВКС - чл. 294, ал. 2 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.