Решение № 10457 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. М. Кацарова, срещу Решение 580/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 406/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на Олимпиа Ауто АД е отменено Решение 32-591039/13.10.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира приложимост на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 с оглед получените от канадските митнически органи данни, противно на възприетото от съда. Оспорва и мотивите на решаващата инстанция досежно нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Намира за доказани основателните съмнения на митническите органи относно стойността на вноса, както и че актът съдържа мотиви защо не могат да бъдат приложени вторичните методи за остойностяване. Изразява несъгласие с констатациите на вещото лице по допуснатата и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Олимпиа Ауто АД, чрез пълномощника адв. Р. Василева, в писмено становище и писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Сливен е било Решение 32-591039/13.10.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което по повод подадена от дружеството митническа декларация с МRN 20BG001007024469Р0 (л. 101) е извършена корекция на митническата стойност на стока, декларирана под режим на допускане за свободно обращение, и са установени за досъбиране публични задължения в общ размер на 4 232,64 лв., от които 1 322,70 лв. мито и 2 909,94 лв. ДДС. В рамките на проведеното административно производство е установено, че дружеството е осъществило внос от Канада на стока катастрофирал пътнически автомобил, марка Hyunday, модел Santa Fe, тип: бензин, брой места 5, товароносимост: 0, първа регистрация: 01/01/2019, цвят: бял, работен обем: 2 400 куб.см., мощност: 185 HPSAE, двигател : не се чете, шаси: 5NMS2CAD9KH054194, деклариран на 17.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център с посочената по-горе митническа декларация. Към МД са приложени фактура (л. 73), опаковъчен лист (л. 75) и коносамент (л. 111). Въз основа на представените документи е определена митническа стойност на вноса по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, в размер на 8 864,83 лв. (7 068,00 CAD), като са определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 886,48 лв. и за ДДС в размер на 1 976,26 лв. В ТД Митница Бургас е постъпила писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ с информация от канадските митнически власти (Canada Border Services Agency) за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. По този повод, от страна на митническите органи, е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, като е установено, че е налице несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 7 068,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 17 614,00 CAD (л. 162). Във връзка с посочената информация у митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, поради което са приели, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена на база на фактурата, следва да бъде отхвърлена. Според митническите органи в случая митническата стойност на стоката не може да бъде определена и по реда на чл. 74, § 2, б. а г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и следва да бъде определена въз основа на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти. Прието е, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международно сътрудничество. В рамките на осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо от 02.02.2023 г. Олимпиа Ауто АД е уведомено, че следва да представи допълнителни доказателства относно стойността на вноса. От страна на дружеството е заявено, в отговор на писмото на митническата администрация, че предметът на дейност на Олимпиа Ауто АД е внос на нови и употребявани автомобили, резервни части и сервиз за леки и тежки ремонти, а процесният автомобил е закупен от платформа за търгове чрез наддаване https://www.iaai.com/Company. Към отговора са приложени инвойс фактурата, копие на всички документи по вноса, снимки на автомобила, както и документ за неговата продажба от 17.02.2021 г. Към документите е представено и извлечение от сметка 305/3 за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., фактура за заплатени терминални разходи в размер на 130 лв., фактури за изпитване на МПС и ремонт на автомобила, договор за покупко продажба на МПС от 11.10.2021 г., ведно с фактура. Въпреки представените писмени обяснения и допълнителни доказателства, със съобщение от 22.08.2023 г. дружеството е уведомено на основание чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., че предстои издаване на решение, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката. В рамките на съдебното производство, развило се пред Административен съд Сливен, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и оспорена от процесуалния представител на административния орган. Според заключението на вещото лице в счетоводството на дружеството се намират доказателства за извършено плащане (л. 74) на сумата 7 174,58 CAD с левова равностойност 9 039,97 лв. Установената разлика спрямо фактурирната стойност в размер на 7 068,00 CAD се дължи на заплатени банкови такси във връзка с превалутирането. Налице са и счетоводни записвания за извършените стопански операции. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. Прието е, че оспореното митническо решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречи на относимите материалноправни разпоредби. По-конкретно са изложени мотиви, според които липсва заповед за възлагане на последващ контрол. По материалната законосъобразност на акта е прието, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според съда митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката пазарна стойност, като органът е отхвърлил изцяло декларираната от дружеството цена на автомобила. В тази връзка, съдът е посочил, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая. В този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност при последователното прилагане на вторичните методи, предвидени в чл. 74, § 2, б. а г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По отношение на информацията от канадските митнически органи, е прието, че макар същата да е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество, не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова, по-висока такава. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Следва да бъдат споделени доводите на касатора относно липсата на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на заповед за извършване на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Член 48 от Регламент 952/2013 регламентира последващия контрол, като предвижда, че за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Доколкото държавите членки разполагат с правомощие да определят условията, при които следва да се осъществи този контрол, националният законодател го е регламентирал с Глава четиринадесета, раздел Раздел IV, озаглавен Последващ контрол на декларирането, от Закона за митниците. В случая от доказателствата по делото се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Следва да се прави разлика между двете процедури проверка на декларацията съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Това е така, тъй като при контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ проверката е само документална и няма въведено задължително изискване за физическа проверка на стоките (в този см. Решение 9768 от 17.10.2023 г. по адм. д. 2293 / 2022 г. и Решение 8759 от 11.06.2019 г. по адм. д. 15360/2018, и двете по описа на ВАС). В останалата си част мотивите на административния съд кореспондират с приложимия правен ред. Правилно е съобразено, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, принципно би могла да обоснове основателни съмнения относно действителната стойност на вноса, но в конкретния случай са представени множество други документи, описани по-горе, които се явяват в подкрепа на първоначално декларираната от дружеството стойност. Декларираната в декларацията за експорт сума в размер на 17 614,00 CAD не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, макар да е набавена по реда за международно сътрудничество, тъй като липсват всякакви данни за нейното формиране. На следващо място, както правилно е прието от съда, дори да се приеме, че стойността на вноса не е договорната цена по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, то е следвало да бъдат приложени вторичните методи, както вече бе посочено. Изложените в административния акт мотиви защо те не могат да бъдат приложени спрямо процесния внос, настоящият съдебен състав намира за бланкетни и като такива могат да бъдат отнесени към всеки подобен казус. Изложените в митническото решение мотиви, че в националната митническа информационна система (МИСЗА) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, не могат да се възприемат като изпълнение изискването за мотивираност на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като справки или каквито и да е доказателства за реално извършена проверка по делото не са представени. Неоснователни са оплакванията на касатора и в частта им относно допуснати неточности в експертизата. Вещото лице, видно от заключението (л. 200 и сл.), както и с оглед протокола от откритото съдебно заседание, по време на което е било изслушано, е обяснило от къде идват разликите между левовата равностойност на автомобила и заплатената по банков път сума към доставчика. Разяснена е и разликата между аванс и предплащане, като в случая се касае за второто. В заключение, в резултат на извършените проверки в счетоводството на дружеството, еднозначно експертът посочва, че платената от Олимпиа Ауто АД сума е 7 068,00 CAD, колкото е и първоначално декларираната. С оглед изложеното, като е отменил митническото решение, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, както и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 200,00 лева съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 46) и договор за правна защита и съдействие (л. 48) и платежно нареждане (л. 49). Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,