Решение № 8834 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 1873/26.10.2023 г. на Административен съд (АС) Благоевград, постановено по адм. дело 181/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021 г., изх. 02-010-6500/474 от 12.01.2023 г. (УП изх. 02-010-6500/474 от 12.01.2023 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която по подаденото заявление за подпомагане от В. С. И. с УИН 01/190521/41629 за кампания 2021 г. от заявените от същия суми са извършени намаления по Подмярка 13.2/НР 2 3 632,12 лева, по СЕПП в размер на 5 131,96 лева, по Мярка 12/Натура 2000 - в размер 85,12 лева и редукции в размер на 112,47 лева, по СПП - в размер на 3 654,24 лева, по ЗДП в размер на 2 416,78 лева и редукции в размер на 24,3 лева, и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер, както следва: по СЕПП 3 843,65 лева; по СПП 2 736,89 лева; по Подмярка 13,2/НР 2 2720,32 лева и Мярка 12/Натура 2000 34,58 лева; преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че при издаването на уведомителното писмо са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Позовавайки се на Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (ТР 16/31.03.1975 г.) твърди, че мотивите за издаване на акта са изложени в представеното по делото становище от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Моли решението да се отмени и делото да се реши по същество. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Христова. Ответникът по касация В. С. И. оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Чюбатарова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да отмени уведомително писмо в обжалваната от В. И. част решаващият съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, при условията на делегиране на правомощия съгласно Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е доводи, че уведомителното писмо е немотивирано, като не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е приел, че от съдържанието на писмото не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансиране. Посочил е, че от съдържанието на уведомителното писмо (таблиците и разясненията към колоните) не може да се установи кои изисквания не са спазени от жалбоподателя и защо е налице неспазването им, поради което е санкциониран с намаления на финансовото му подпомагане. Съдът е приел, че в уведомителното писмо е посочен методът и източникът на получени данни за постановяването му и начинът на изчисляване на общата оторизирана сума чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки, но от документите към административната преписка не било ясно въз основа на кои правни норми е изчислена санкционираната площ и площта за оторизация. Приел е, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и по отношение на опожарените площи, като не е изследвана хипотезата на чл.77, § 2, б.г от Регламент 1306/2013 довели от своя страна до нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, което е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците не става ясно за кои от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления, поради което посочените в Таблица 1 и Таблица 2 размери на намаленията по посочените мерки и схеми е неясно как са определени. Сумите, които е отказано да бъдат предоставени, са посочени общо и не става ясно за кои имоти какви фактически основания са приети, съответно кои разпоредби са нарушени, за да бъде обосновано съответното намаление на финансовото подпомагане. От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления, същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Посочването на разпоредби, без да бъдат съотнесени към конкретни факти, не е в състояние да удовлетвори законовото изискване за посочване на приложимите конкретни правни основания. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. В мотивите на акта, съгласно ТР 16/31.03.1975 г., могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на отказа. Правилно е приетото от съда, че мотивите не могат да се излагат в допълнително становище изх. 02-010-6500/474#2 от 24.03.2023 г., след издаване на административния акт и подаване на жалба срещу същия. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В уведомителното писмо липсва препращане към докладите от проверките на място или други документи, за да се приеме, че същите представляват мотиви на административния акт. Не може да се приеме, че тези документи, макар и съставени в хода на административното производство, съдържат мотивите на административния акт. По изложените съображения решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответника по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение